Определение № 4221 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 13546/18. 07. 2025 г. от С. И. М. за изменение на определение № 3551 от 07. 07. 2025 г. по гр. д. № 2407/2024 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като присъдените в полза на А. А. К. и Н. А. К. разноски, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 3170 лв., бъдат намалени под предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, което е допустимо съгласно решение от 25. 01. 2024 г. по дело С-438/22г. на СЕС, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката на ответниците по касационната жалба действия, както и обстоятелството, че възнаграждението е договорено не само за подаване на отговор на касационната жалба, но и за процесуално представителство пред касационната инстанция. С писмен отговор вх. № 14703/06. 08. 2025 г., подаден от А. А. К. и Н. А. К., чрез адв. Р. П., се изразява становище за неоснователност на искането. Поддържа се неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е обявено на 07. 07. 2025 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена на 18. 07. 2025 г.). Разгледана по същество, молбата е основателна. Възражението на молителката С. И. М. по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно. Уговореното и платено от ответниците по касационната жалба А. А. К. и Н. А. К. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в касационното производство е в размер на 3170 лв. Защитаваният имуществен интерес на ищеца пред касационната инстанция по иска по чл. 108 ЗС е в размер на 29624, 20 лв., при което предвиденият в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатски труд (в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие – 30. 06. 2024 г.) размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК, възлиза на 2253, 75 лв. Касационната жалба е била недопустима в частта по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Следва да се посочи, че съгласно р ешение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и формираната във връзка с прилагането му практика на ВКС (напр.определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.), посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнаграждения за адвокатски услуги подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че в частта по иска по чл. 31, ал. 2 ГПК касационната жалба е била недопустима, броя и вида на поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обема на посочената практика на ВКС във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обема и сложността на извършените от пълномощника на ответника по касационната жалба процесуални действия, липсата на проведено открито заседание пред касационната инстанция, настоящият състав намира, че договореното и платено от ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и от направените от ищците разноски за заплащането му следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 1000 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,