Определение № 50815 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1562/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. В. – Д. срещу въззивно решение № 900 /22.12.2021 г. по в.гр.д. № 10678 /2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от В. С. В. – Д. срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък КПКОНПИ) искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение.

Ответникът по касационната жалба КПКОНПИ в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалвания акт по доводите във въззивната жалба на В. В. – Д., въззивният съд е приел следното:

Нарушението на чл.149, ал.3 ГПК от СРС не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционното решение, т.к. страната (В. В. – Д.) е изложила съображенията в хода на устните състезания пред СРС, а във въззивната си жалба е изложила всички доводи за основателност на исковете, които са разгледани от СГС. Той ги е намерил за неоснователни и е изложил мотиви за това и така е обосновал крайния си извод по същество за неоснователност на исковете (че решението на СРС следва да бъде потвърдено).

Няма нарушение на закона при подписване на заповедта от заместник – председател при отсъствие на председателя, за което не е необходимо изрично овластяване.

Преди прекратяване на трудовото правоотношение с В. В. – Д. поради съкращаване на щата е извършено премахване на всички бройки „инспектор“ в сектор „Инспекторат“, а техните функции са преминали в съществуващите длъжности „инспектор-икономист“ в друг отдел – „Методология, анализ и отчет със съществено различаваща се трудова функция. Така е извършено съчетаване на функции на две длъжности в една нова.

Тъй като са съкратени всичките 6 бройки на длъжността „инспектор“, за работодателя не е възникнало задължение за извършване на подбор.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационната жалбоподателка извежда следните въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Законосъобразно ли СГС е приел при констатирано нарушение на наредбата на чл.149, ал.3 ГПК от СРС, че това не може да послужи като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, т.к. са изложени съображения в хода на производството пред СГС и са изложени доводи във въззивната жалба?

2. Законосъобразно ли СГС е приел, че ответникът е доказал предпоставките за извършване на съкращение, т.е. налице е премахване на всички щатни бройки за длъжността „инспектор“ в сектор „Инспекторат“ по новото щатно разписание от 10.04.2012 г., т.е. налице е премахване на определено звено в ответната комисия и за работодателя е възникнало право да прекрати трудовите правоотношения със служителите в посочения сектор на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ, игнорирайки факта, че работодателят КПКОНПИ не е създал друга длъжност с други трудови задължения, друга трудова функция и изисквания за заемането и, нито на мястото на две или повече различни длъжности е създал една обща комбинирана длъжност? Закривайки сектор „Инспекторат“ с новото щатно разписание работодателят е прехвърлил част от функциите на сектор „Инспекторат“ на отдел „Методология, анализ, отчет и контрол“, които са идентични.

3. Правилно ли СГС е приел, че заповедта за уволнение е подписана от лице, притежаващо работодателски правомощия в частта за сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори със служителите от администрацията?

Жалбоподателката твърди, че отговорът на поставените въпроси е необходим с оглед точното прилагане на закона и прилага тълкувателни решения и решения на ВКС без да уточнява кое от тях към кой от въпросите се отнася и без да обосновава съществуващо противоречие между разрешенията на въззивния съд и разрешенията в посочените решения на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че изведените въпроси не са правни по смисъла на приетото с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, а представляват формулирани като въпроси конкретни доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да им отговори, ВКС трябва да провери правилността на решението, за което е необходимо да извърши преценка на събраните по делото доказателства за установяване на релевантните за спора факти въз основа на доводите и възраженията на страните, което не може да бъде извършено в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, чиято единствена цел е да бъде установено дали са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. По доводите за неправилност ВКС се произнася в производство по чл.290 и сл. ГПК единствено в случай, че е допуснал касационно обжалване.

Тъй като не са изведени правни въпроси по смисъла на приетото с разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

Към това следва да се добави, че жалбоподателката не е обосновала нито едно от двете посочени от нея допълнителни основания за допускане на касационно обжалване (по т.1 и по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК): по нито един въпрос не е обосновала противоречиво разрешаване от въззивния съд с тълкувателно решение или решение на ВКС, нито е обосновано значението на който и да е от въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така както тези две допълнителни основания са разяснени в ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното съдът