Определение № 60663 от 01.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 818/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Обнова“ против решение № 260038 от 20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 362 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, с което е отменено решение № 117 от 18.03.2020 г. по гр. д. № 86 по описа за 2018 г. на Районен съд – Троян в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. В. А. иск с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на Кооперация „Обнова“ да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди от претърпяна на 29.09.2015 г. трудова злополука за разликата над сумата от 19 800 лева до общо претендираното обезщетение в размер на 217 800 лева, представляващо стойността на 10 броя силиконови протези за длан, като вместо него въззивният съд е осъдил Кооперация „Обнова“ да заплаща на А. В. А. по 19 800 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, считано от 18.03.2025 г. до 12.05.2068 г. (до навършване на 78 години), или до настъпване на основание за изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Касаторът твърди, че решението на Окръжен съд - Ловеч е нищожно, необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи вероятна нищожност и очевидна неправилност, както и основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли обезщетението по чл. 200 КТ да бъде намалено с получена от държавата финансова целева помощ, предвидена в специален закон? – Касаторът твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните? Според касатора произнасянето на въззивния съд по основното възражение е твърде общо и пестеливо, граничи с липса на мотиви, поради което разрешението на този въпрос е в противоречие с практиката на ВКС.

Ответницата по касационната жалба А. В. А. счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд - Ловеч, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата молба А. В. А. е посочила, че на 15.04.2015 г., по време на работа като оператор дървообработващи машини в ответната кооперация, е претърпяла трудова злополука, в резултат на която са и били ампутирани втори, трети, четвърти и пети пръст на лявата ръка. Увреждането е причинило инвалидизация с 60% пожизнено трайно намалена работоспособност. Ползването на обикновена модулна подлакътна протеза, за чието закупуване е получила помощ, и създава неудобства и несигурност в бита и ежедневието й. Поставянето на силиконова протеза за длан би довело до намаляване на тези неблагоприятни последици, тъй като този вид протеза разполага със значително по-добри технико-екплоатационни и естетични качества, както и с по-дълъг период на годност. Цената за изработка на 1 брой силиконова протеза за длан със силиконова приемна гилза е 19 800 лв., а годността и е петгодишна. Съобразно средностатистическите данни за продължителността на живота при жените по данни на Националния статистически институт до края на живота ще са и необходими общо 11 броя силиконови протези за длан. Ето защо е поискала ответната кооперация да бъде осъдена да и заплати стойността на 11 броя протези до навършването на 78 годишна възраст, всяка една на стойност 19 800 лв., първата дължима към момента на предявяване на исковата молба, а останалите-през пет години.

В отговора на исковата молба Кооперация „Обнова“ е застъпила становище, че липсват доказателства за пожизнено увреждане и няма сигурност и предвидимост за стойността на протезирането занапред. Претенцията на ищцата се основава на една оферта, а освен това срокът за ползване и подмяна на ползваната в момента от ищцата протеза не е изтекъл към момента на предявяване на иска. Изложени са аргументи, че присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди от трудова злополука може да бъде определено само в срока на инвалидизация, посочен в решението на ТЕЛК.

От приетите по делото медицински експертизи е било изяснено, че освен на пръстите на ръката е извършена ампутация на дланните кости до нивото на китковите кости. Не са били установени медикобиологични признаци, че е възможно да се възстанови целостта на ампутираните пръсти и дланта. Възможно е протезиране на ищцата с различен вид протези, но най-подходящият вид, позволяващ възстановяване на функциите на горния ляв крайни и естетичния му вид, е силиконовата протеза. Това протезиране доближава хватателната функция и естетичния вид максимално до нормално развита здрава човешка ръка. В първоначалното заключение вещото лице е потвърдило претендираната стойност на протезата и необходимостта да се сменя на пет години. Според допълнителната експертиза ценовият диапазон на силиконовата протеза е 10 000 лв. до 20 000 лв., а експлоатационният период е четиригодишен.

Троянският районен съд е приел за справедливо да присъди на ищцата обезщетение, което е равно на стойността на една силиконова протеза. Искът за присъждане на обезщетение за стойността на останалите протези е отхвърлен като недоказан поради неопределеността на цената на протезите в бъдеще. Ловешкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната част и е уважил изцяло предявения иск. Позовавайки се на т.11 от ППВС №4/1975 г. и на решения № 263 от 7.10.2013 г. по гр.д. № 2790/2013 г. на IV ГО, № 488/ 07.02.2012 г. по гр. д. № 899/ 2010 г. на IV ГО, № 153/ 02.06.2011 г. по гр. д. № 526/ 2010 г. на IV ГО, № 196/ 12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/ 2009 г. на IV ГО, № 161 от 17.01.2013 г. по т. д. № 1040/2011 г. на I ТО, ТК на ВКС и др. е посочил, че съдът може да присъди обезщетение за бъдещи вреди, стига настъпването им да е сигурно, а размерът им-установим. В случая увреждането е невъзстановимо и пожизнено, а за най-пълно възстановяване и приближаване до статута на ищцата преди увреждането е необходима индивидуална силиконова протеза, чиято цена и замяната на протезата през пет години са установени по делото. Въззивният съд е взел предвид, че при изтичане на съответния петгодишен период и констатирана промяна в цената или промяна в обстоятелствата - например държавата да започне да осигурява изцяло средствата за индивидуални силиконови протези, за Кооперация "Обнова"е налице възможност да поиска прекратяване на плащането или за неговото изменение. Счел е за неоснователно възражението на Кооперация "Обнова", че възможността за получаване на целева помощ следва да се отчете при присъждане на обезщетението. Действително нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗИХУ предвижда възможност инвалидизираното лице да получи помощ под формата на парични средства за придобиване и ремонт на помощни средства, но само за стандартната модулна протеза, а не за необходимата в настоящия случай силиконова протеза. Тоест, за ищцата не съществува възможност да получи средства от държавата, които да и позволят закупуването на нужната и силиконова протеза. Приел е, че не са налице основания за намаляване на обезщетението по чл. 200, ал. 3 и 4 от КТ, тъй като няма данни за получени суми по договор за застраховка и/или по общественото осигуряване във връзка с претендираните вреди.

Касаторът е посочил като порок, който води до нищожност на обжалваното решение допуснатата в диспозитива очевидна фактическа грешка в годината на делото на Троянския районен съд. Тази грешка е поправена с решение № 260074 от 9.6.2021 г., поради което решението на Ловешкия окръжен съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване поради неговата вероятна нищожност.

Очевидната неправилност на решението според касатора се състои в явната необоснованост, произтичаща от грубото нарушение на формалната логика при дадения отговор на първия въпрос-следва ли при присъждане на обезщетението да се отчете и предвидената възможност по Закона за интеграция на хората с увреждания/отм. от 1.1.2019 г./ за предоставяне на целева финансова помощ. Съгласно чл.44, ал.2 от този закон хората с увреждания имат право на целева помощ за изработване, покупка и ремонт на помощни средства. Според касатора ищцата в случая може да поиска и да получи целева помощ за изработване на силиконова протеза. До този извод касаторът достига въз основа на Приложение №7 към чл.40, ал.1 от Закона за интеграция на хората с увреждания/отм./, в което във видовете помощни средства, за които лицата ползват целева помощ, са посочени протези за долни (горни) крайници, включително с електронно устройство, изработени по поръчка. Въззивният съд е обсъдил това възражение на касатора и го е счел за неоснователно. Ето защо не може да се приеме, че е пропуснал да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, поради което даденото разрешение по втория въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС и по този въпрос касационно обжалване не може да се допусне.

Не се констатира твърдяната явна необоснованост на изложените по възражението на касатора мотиви на въззивния съд, която да води до очевидна неправилност на решението. Този съд е приел, че ищцата може да получи помощ само за стандартната модулна протеза, а не за необходимата в настоящия случай силиконова протеза. Няма вътрешно логическо противоречие в тези мотиви, нито твърдяното от касатора противоречие с Приложение №7 към чл.40, ал.1 от ЗИХУД/отм./. Възможност да се отпусне помощ за протеза, включително с електронно устройство, е предвидена, но помощите са лимитирани по размер, определен със заповед на Министъра на труда и социалната политика съгласно чл.40, ал.2 от закона. Следователно решението на Ловешкия окръжен съд не е очевидно неправилно, поради което и на това основание не може да се допусне касационното му обжалване.

Давайки разрешение на първия въпрос, Ловешкият окръжен съд се е позовал на разпоредбите на чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ, в които не се предвижда намаляване на обезщетението за имуществени вреди с евентуалната възможност да се получи целева социална помощ. Реално получената социална помощ за стандартна протеза не касае настоящия случай, тъй като ищцата не претендира за нейната стойност, а стойността на следващите протези, за които не е поискала и не е получавала помощ. Претенцията срещу работодателя за обезщетяване на имуществени вреди не може да бъде намалена с евентуална бъдеща облага, която увреденият би имал право да получи. Следователно разрешението на въззивния съд на първия въпрос на касатора съответства на ясните разпоредби на чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на ответника по жалбата 4 417,50 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.