Определение № 239 от 30.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 330/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. И. М., чрез пълномощника адв. А. Ч., подадена на 25.05.2011 г., срещу определение № 109 от 11.05.2011 г. по ч.гр.д. № 199/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 07.02.2011 г. по гр.д. № 7326/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 233 ал. 1 ЗЗД за връщане на нает имот. Съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК /изм.ДВ бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В случая частната касационна жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ не е приложим. В конкретния случай искът е оценяем и цената му, определена съгласно чл. 69 ал. 1 т. 5 ГПК, е договорения наем за една година, който е 4800 лв., предвид месечния размер на наема 400 лв. в т. 3 б. „а” на договора за наем / л. 11 от първоинстанционното дело/, т.е. цената на иска е под 5000 лв.. Ето защо подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховния касационен съд, ІІІ г.о.