Определение № 2233 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3539/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А. С. като пълномощник на В. Н. Г., срещу въззивно решение № 162 от 27.05.2022 г. по в.гр.д. № 80/2022 г. на Окръжен съд - Перник. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно е анализирал свидетелските показания, поради което е направил необоснован извод, че договорът за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 55, т.І, дело № 49/2018 г. на нотариус с рег. № 523 в регистъра на НК, е симулативен и прикрива дарение.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Следва ли да бъде доказано в условията на пълно и главно доказване наличието на съзнание у прехвърлителя и приобретателя по сделката, че не желаят настъпването на прехвърлителния ефект по отношение на недвижимия имот, предмет на сделката. 2. Може ли вътрешното убеждение на съда да бъде основано само на гласни доказателства - показания на свидетели, които не са очевидци, а преразказват / разговори/ на трети лица или на заинтересована страна по делото.

Ответникът в касационното производство П. Г. Н. е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а по същество - че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 305 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 4600/2020 г. на Районен съд - Перник, и вместо него е постановено друго, с което:

1. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД като привиден, прикриващ дарение, договор за покупко - продажба на недвижим имот със запазено право на ползване, обективиран в нотариален акт № 55, т.І, дело № 49/2018 г. на нотариус с рег. № 523 в регистъра на НК, с който В. С. С. е прехвърлила на В. Н. Г. - малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител А. К., следните недвижими имоти: а/ застроено дворно място, находящо се в землището на [населено място], м. “Л.“, [улица], с площ 825 кв.м, съставляващо поземлен имот с кад. № *по РЗП на [населено място], заедно с построената в него сграда - северозападен близнак от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м; б/ застроено дворно място, находащо се в същото землище и адрес, с площ 664 кв.м, съставляващо поземлен имот с кадастрален № *по РЗП на селото, заедно с построената в него сграда - югоизточен близнак от двуетажната масивна жилищна сграда и долепената до него лятна кухня със застроена площ около 50 кв.м, заедно с всички подобрения и приращения, за цена от 9 000 лв.;

2. обявен е на основание чл. 17, ал.1 ЗЗД за действителен сключения между В. С. С. и В. Н. Г. договор за дарение на описаните по - горе недвижими имоти;

3. уважен е иск с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от П. Г. Н., като дарението на двата имота, извършено с нотариален акт № 55, т.І, дело № 49/2018 г., е намалено с 1/3 и В. Н. Г. е осъден да заплати на П. Г. Н. сумата 82 133 лв., необходима за възстановяване на запазената част на последния от наследството на В. С. С..

Установено е по делото и не е спорно между страните, че същите са наследници по закон на В. С. С., починала на 29.01.2019 г. Ищецът е неин син, а ответникът В. Г. наследява по право на заместване от починалия преди наследодателката син Н. Г. Н..

С договор за продажба на недвижим имот със запазено право на ползване В. С. С. е прехвърлила на своя внук В. Г. описаните по- горе недвижими имоти за сумата 9 000 лв., като си запазила безвъзмездно пожизнено право на ползване върху тях. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена на имота е получена от продавачката напълно и в брой от А. К.- майка и законен представител на купувача, преди подписване на нотариалния акт.

За да направи извод, че този договор е симулативен и прикрива дарение, въззивният съд е приел, че след смъртта на Н. Н. отношенията между майката В. С. и другия й син- ищецът П. Н., се влошили, тъй като тя го обвинявала за смъртта на брат му. В. С. многократно заявявала намерението си да лиши сина си П. Н. от наследство, като дари процесните имоти. Договорът за продажба на имотите, с който тя ги прехвърлила на своя внук В. Г., е сключен два месеца след смъртта на неговия баща Н. Г. - време, през което В. С. е била разстроена и е имала силно негативно отношение към сина си П.. При формиране на тези изводи съдът се е позовал на показанията на св. Р. Т. и Г. Г., които е преценил като подробни, последователни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

На следващо място е приел, че продавачката не е имала нужда от средства за своята издръжка. Прехвърлила е имотите на цена, практически равна на тяхната данъчна оценка. Намерил е за недоказано възражението на ответната страна, че сумата 9 000 лв. е била платена от А. К. на продавачката, като е посочил, че от приложените към делото банкови извлечения не се установява по сметка на В. С. преди или след сделката да е постъпвала сума в посочения размер, както и след сделката да е разполага с парични средства в по-голям размер от обичайния. Съдът не е дал вяра на показанията на св. Л. Й. - баща на А. К., и М. М. - неин първи братовчед.

Първият свидетел е заявил пред съда, че разбрал от своята дъщеря А. К., че причината В. С. да продаде имотите е липсата на парични средства, с които да подсигури старините си. Заявил е, че дъщеря му А. К. е разполагала с необходимите средства да закупи имота, получени като обезщетение през 2013 г. за смъртта на неговия син, починал при трудова злополука. Съпоставяйки показанията на този свидетел с данните по делото, че А. К. се е грижила сама за детето си В., тъй като неговият баща е бил алкохолно зависим и е търсил пари назаем, както и че трудовото възнаграждение на А. К. е било около 1 000 лв., съдът е преценил показанията на този свидетел като неубедителни.

Въззивният съд е изложил мотиви и защо не дава вяра на показанията на свидетеля М. М.. Посочил е, че той точно си спомня факти, които подкрепят тезата на ответната страна, но за останалите е колеблив и неточен.

Преценявайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, съдът е направил обобщаващ извод, че сключеният между В. С. и внука й В. Г. договор за продажба е симулативен и прикрива дарение, тъй като продавачката не е имала намерение да прехвърли имота срещу пари, а купувачът - да придобие собствеността срещу заплащане на уговорената цена.

При така изложените от въззивния съд мотиви за уважаване на исковете по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на договора за покупко-продажба за нищожен като привиден, прикриващ договор за дарение, и обективно кумулативно съединения с него иск по чл. 17, ал.1 ЗЗД за разкриване на прикритата сделка, поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси не се явяват обуславящи резултата по тези искове. Съдът не е приел, че страните по сделката изобщо не са желаели настъпването на нейните вещноправни последици /пълна симулация/. Напротив, приел е, че те са целели прехвърлянето на собствеността, но са прикрили действителната си воля прехвърлянето да стане при условията на договор за дарение. Действително, както е посочено в решение № 959 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 1951/2008 г. на ІІІ г.о. на ВКС, на което се позовава жалбоподателя, неплащането на цената от купувача не рефлектира върху валидността на договора за продажба. Въззивното решение не противоречи на тази практика, защото въззивният съд не е основал извода си за симулативност на сключения договор за продажба единствено на факта на неплащане на цената от купувача, нито е придал решаващо значение на обстоятелството, че уговорената цена е практически равна на данъчната оценка на двата имота, а е обсъждал тези факти в съвкупност с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Във връзка с втория въпрос жалбоподателят се позовава на противоречие на въззивното решение с решение № 1108 от 30.10.2008 г. по гр.д. № 4854/2007 г. на ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че „Разкриването на прикритата сделка не може да стане посредством посочените частни разговори между прехвърлителя и трети лица, тъй като съдът не може да се довери на смисъла, който те са вложили в едно или друго правно понятие“. Това разрешение е дадено с оглед особеностите на конкретното дело, по което е изразено, но дори и да се приеме, че то има принципно значение, не се установява въззивното решение да влиза в противоречие с него, тъй като изводът на въззивния съд относно действителната воля на страните за безвъзмездно прехвърляне на недвижимите имоти, не е формиран единствено на показанията на свидетелите, а се основава на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства.

По тези съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени предявените против жалбоподателя искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД.

Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта, с която е уважен предявеният от П. Н. иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарението в полза на жалбоподателя до размера, необходим за възстановяване на запазената му част от наследството на В. С..

За да определи размера на запазената част на ищеца и съответно разполагаемата част на наследодателката, въззивният съд е приел, че в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи сумата 9 001.36 лв., която наследодателката е имала на банков влог към момента на смъртта си. Към тази сума е прибавил процесното дарение, като е приел, че то е на стойност 250 900 лв. към момента на откриване на наследството. Така е изчислил, че наследствената маса възлиза на 259 901.36 лв., а запазената част на ищеца - низходащ, която е 1/3, е в размер на 86 633.80 лв. От тази сума е приспаднал сумата 4 500.68 лв., която ищецът е получил от чистия актив на наследството /по делото не е било спорно, че ищецът е получил половината от влога на наследодателката/. Така е достигнал до извод, че неговата запазена част е накърнена с 82 133 лв. и с тази сума следва да бъде намалено дарението.

Пазарната стойност на дарените имоти към момента на откриване на наследството /м. януари 2019 г./ е определена от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и възлиза на сумата 188 200 лв./ 101 900 лв.+86 300 лв./. Сумата 250 900 лв. представлява сбора от пазарните цени на двата имота, но към момента на изготвяне на заключението на вещото лице - м. май 2021 г. По делото са представени доказателства - нотариален акт за дарение № 52, т.І, дело № 69/1999 г., видно от който Г. Н. С. и съпругата му В. С. С. са дарили на ищеца П. Н. собствения си имот, придобит през време на брака, представляващ апартамент № 77 в [населено място],12[жк]. Това дарение не взето предвид от въззивния съд.

Нормите на чл. 30 и чл. 31 ЗН са императивни и точното им прилагане е задължение на съда.

Изложеното налага извод за евентуална очевидна неправилност на решението в частта по иска по чл. 30 ЗН - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът