Определение № 134 от 27.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 998/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П. Б. / България / „ АД против решение № 125 / 02.06.2011 год. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, по т.д.№ 175 / 2011 год. с което е обезсилено решение № 11 / 04.01.2011 год., постановено по т.д.№ 1621 / 2009 год. на Варненски окръжен съд ,в частта с която [фирма] и З. Н. О. са осъдени солидарно да заплатят на „ П. Б. / България / „ АД сумата от 22 547,91 лв., неиздължен остатък по договор за банков кредит № 056- 432816 / 17.03.2008 год., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба ,като е прекратено производството поради недопустимост на иска. К. навежда касационно основание за неправилност на обжалваното въззивно решение, предвид необоснованост на извода за недопустимо изменение на първоначалния иск, с оглед изменение както на обстоятелствената част, така и на петитума на исковата молба. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът сочи разрешаването от въззивния съд на процесуалноправния въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд, относно допустимото изменение на предявен по чл.422 от ГПК установителен иск в осъдителен такъв, в противоречие със задължителна съдебна практика - опр. № 622 от 18.08.2010 год. по ч.т.д. № 382 / 2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., както и противоречивото му разрешаване от съдилищата, за което сочи решение № 197 / 10.06.2010 год. по в.гр.д. № 254 / 2010 год. на Окръжен съд - Русе / допълнително изложение по уточнение на основанията за допускане на касационно обжалване /. Ответните страни оспорват касационната жалба, като намират, че не е формулиран ясен и точен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационното обжалване / чл.280 ал.1 от ГПК /, нито са представени доказателства в обосноваване допълнителните критерии по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, депозирана в срока по чл. 283 ГПК и е редовна съгласно чл.284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване, след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството, въззивният съд е изложил мотиви за недопустимо, с оглед нормата на чл. 214 ал.1 предл.първо и второ ГПК / едновременно изменение на основание и петитум /, изменение на предявените от касатора пасивно субективно съединени искове от такива с правно основание чл.422 ГПК в осъдителни - за осъждане ответниците, в качеството им на солидарно задължени по сключен с касатора договор за банков кредит, да заплатят сумата - предмет на предходно издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.417 т.3 от ГПК, срещу която ответниците са депозирали възражение по реда на чл.414 от ГПК. Паралелно е изложил мотиви и за липса на правен интерес за ищеца от предявяването на осъдителен иск, тъй като е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, в процедура по обжалване от длъжниците, на основание чл. 419 ГПК, не и самата заповед за незабавно изпълнение. Формулираният правен въпрос е относим към част от изводите на въззивния съд - мотивите за недопустимо изменение на иска, с оглед едновременно изменение на основание и петитум, в противоречие с чл.214 ал.1 ГПК, но решаващи такива, доколкото обосновават решението в цялост / и в прекратителната му част /, са тези за липсата на правен интерес от предявяването на осъдителен иск. Представеното от касатора, в обосноваване предпоставките за прилагане допълнителния критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, определение № 622 от 18.08.2010 год. по ч.т.д.№ 382 / 2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., касае различна хипотеза на преминаване от установителен иск по чл.422 ГПК в осъдителен иск - при обезсилване на заповедта за изпълнение. Същото се явява приложимо досежно правните изводи на съда, основани на нормата на чл.214 ал.1 от ГПК, които както се посочи, не се явяват решаващи. ВКС, ТК, ІІ т. отд. е развил изрично съображения, че в този случай не се касае за едновременно изменение на основанието и петитума, което би обусловило недопустимост. Представеното решение на Русенски окръжен съд по в.гр.д.№ 254 / 2010 год. не е придружено от доказателство за влизането му в сила. Следователно, на основанията визирани от касатора, допустимост на касационното обжалване не е мотивирана, но касационното обжалване следва да се допусне .Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК, касационната инстанция служебно следи за недопустимост на въззивните решения и същите следва да се допуснат до касационно обжалване при констатирана вероятност за недопустимост, като конкретната преценка се извърши с решението по същество на касационната жалба. В случая вероятността за недопустимост се обосновава с това ,че обстоятелството, въз основа което съдът е приел липса на правен интерес от воденето на осъдителен иск, обусловило обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяване на производството / наличието на заповед за изпълнение /, е съществувало и към момента на допуснатото изменение на основанието на иска, предвид отмяна единствено на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ГПК, наведено като нов факт, в обосноваване на исканото изменение. Противоречието между обстоятелствата на които е предявен иска / след допуснатото изменение по чл.214 ал.1 от ГПК / ,вкл. съобразявайки нововъведения факт относно основанието му и осъдителния петитум на същия, е предпоставяло въззивният съд да проведе производство по чл.129 ал.2 от ГПК, указвайки установеното противоречие между обстоятелствена част и петитум на исканото изменение, съгласно ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, указанията по т.4 от което не са изгубили значение и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 година. За правните последици от неизпълнението на това задължение по отношение допустимостта на съдебното решение, при това конкретно в хипотеза на предявен осъдителен иск, при императивно определяща вида на правната защита норма - чл.422 ГПК, е постановено решение по реда на чл.290 ГПК - реш.№ 27 от 08.03.2010 год. по т.д.№ 521 / 2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о., съставляващо задължителна за въззивния съд съдебна практика съгласно т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение