Определение № 169 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. С. С., чрез адв. С. З., против решение № 88/19.04.2017г., постановено от Варненския апелативен съд по в.т. д. № 84/2017г., с което е обезсилено решение № 651/08.08.2016г., постановено от Варненския окръжен по т.д. № 101/2015г. в частта, с която е уважен искът по чл. 40 ЗЗД, предявен от В. С. С. срещу В. Б. Н.; отменено е първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е уважен искът по чл. 40 ЗЗД, предявен от В. С. С. срещу [фирма] [населено място], както и в частта за разноските, вместо което е отхвърлен искът за прогласяване недействителността на договор за замяна от 25.08.2014г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег.№ 8472, дело № 322/2014 г. на нотариус Св. Д., рег.№ 363, с район на действие ВРС, сключен между В. С. С., чрез пълномощника й В. Б. и [фирма]; В. С. С. е осъдена да заплати на В. Б. Н. сумата 10372.21 лв. - съдебни разноски за въззивната инстанция, и на [фирма] - [населено място] сумата 14089.21 лв - съдебни разноски по делото за двете инстанции. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.) „Допустимо ли е искът по чл. 40 ЗЗД да бъде предявен и против пълномощника по оспорваната сделка?“, 2.) „Достатъчна ли е разлика около три пъти, а изразено в цифра – 264647 лева, между насрещните престации по сделката, оспорена с иск по чл. 40 ЗЗД, за да се приеме, че е налице „ обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е незначително“ по смисъла на точка III, подточка 2, буква „ А“ от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк. д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС във връзка с обективния елемент на фактическия състав на чл. 40 ЗЗД“?“, 3.) „Каква следва да бъде свързаността между пълномощника и приобретателя по оспорваната сделка с иск по чл. 40 ЗЗД, за да се приеме, че е налице договаряне във вреда на упълномощителя?“, 4.) „Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“, 5.) „Предполага ли наличието на недобросъвестност у представителя обстоятелството, че той е професионален адвокат, консултиращ представлявания и запознат с делата и материалното му състояние, когато той се е разпоредил с имуществото на представлявания при явно неизгодни условия в полза на свързани с представителя дружества? Следва ли да бъде отчетена от съда дължимата засилена грижа от адвоката при реализация на предоставените му права за защита интересите на представлявания, който в настоящия случай е бил ощетен с над 264 000 лева? Следва ли да бъде обсъдена от решаващия съд връзката между упълномощител и пълномощник, в случая адвокат и юридически съветник на представлявания, наред с другите обстоятелства по исковата молба с основание чл. 40 ЗЗД?“. Поддържа се, че въззивинят съд като не е обсъдил отношенията между пълномощника и третото лице - приобретател по оспорваната сделка и отношенията между упълномощител-пълномощник по иск по чл. 40 ЗЗД е допуснал сериозно процесуално нарушение, което е в противоречие с наложилата се съдебна практика, обективирана в решение № 841/19.01.2010 по гр. д. № 3530/2008г. Приложението на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК касаторът обосновава с противоречие на въззивното решение с решение № 113/31.05.2012г. по гр.д. № 1677/2010г. на ВКС, IV г.о. по първия въпрос; с тълк. решение № 5/12.12.2016г. по тълк. д. № 45/2014г. на ОСГТК на ВКС и решение № 586/01.11.2010г. по гр.д. № 853/2009г. на ВКС, IV г.о. по втория въпрос, с решение № 21/24.03.2015г. по гр.д. № 3529/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 841/19.01.2010г. по гр.д. № 3530/2008г. на ВКС, II г.о и решение № 586/01.11.2010г. по гр.д. № 853/2009г. на ВКС, IV г.о. по третия въпрос и с решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о. по четвъртия въпрос. Поддържа се, че петият формулиран въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответната страна В. Б. Н., в писмен отговор, чрез адв. П., изразява становище за липса на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, а по същество за неоснователност на същата. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна [фирма], в писмен отговор, чрез адв. Д., изразява становище за липса на основания за допускане до разглеждане на касационната жалба. Счита по същество жалбата за неоснователна. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Същата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира следното: Предявен е иск по чл.40 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за замяна от 25.08.2014 г., обективиран в нотариален акт за замяна № 34, том IV, рег.№ 8472, дело № 322/2014 г. на нотариус Св. Д., рег.№ 363, с район на действие ВРС, сключен между В. С. С., чрез пълномощника й В. Б., и [фирма]. Същият е предявен като евентуален спрямо предявените искове по чл. 31, ал.1 ЗЗД за унищожаване на пълномощно с рег. № 8310/20.08.2014г. на Д. Стоянова помощник нотариус на нотариус С. Д., и по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за замяна от 25.08.2014г., които са отхвърлени с първоинстанционното решение № 651/08.08.2016г., постановено от Варненския окръжен по т.д. № 101/2015г., което като необжалвано в тази част е влязло в сила. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по отношение на ответницата В. Б. въззивният съд е обосновал, че последиците от действията й като пълномощник на ищцата възникват направо за упълномощителя съгласно чл.36, ал.2. ЗЗД и доколкото В. Б. не е страна по сделката, тя не може да бъде и страна в процеса – ответник, нито необходим другар на третото лице – прехвърлител по иска на представлявания за недействителност на сделката за замяна. Надлежни страни в процеса са само страните по сделката – двамата прехвърлители и при евентуалното уважаване на иска ще настъпи промяна в правната сфера единствено на упълномощителя и третото лице - съдоговорител, но не и в тази на пълномощника. При разглеждането по същество на иска срещу другия ответник съдът е изходил от разбирането, че нормата на чл. 40 ЗЗД предпоставя осъществяването на два правопораждащи факта: договор, сключен във вреда на упълномощителя, и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. Съобразил е, че преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи. Посочил е, че увреждането на интереса на представлявания може да има различни проявни форми - договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка, или когато имуществото на упълномощителя е неоправдано обременено или когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт. В производството по иска за прогласяване недействителността на увреждащата сделка ищецът – упълномощител, следва да установи и намерението за увреждане на пълномощника и третото лице, въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с третото лице. Прието е, че по силата на пълномощното Б. е била упълномощена да извършва всякакви сделки на управление и разпореждане – да продава, дарява или заменя притежаваните от ищцата недвижими имоти, да договаря общите и специални условия, както и модалитетите на сделките изцяло по свое усмотрение, както и да договаря цени, но не по-ниски от данъчната оценка на имотите. Въззивният съд е формирал извода, че след като пълномощникът е разполагал с такъв широк обем на представителна власт не може да се приеме, че договорът за замяна на имотите срещу придобиване на акции на [фирма] в [фирма] е сключен във вреда на упълномощителя. Обстоятелството, че сделката е неизгодна за последния с оглед нееквивалентност на престациите, установена от нотариалния акт и от заключенията на двете оценителни експертизи, не било достатъчно да обоснове извод, че е налице договаряне от представител с трето лице във вреда на представлявания. Изложени са съображения, че след като стойността на имотите по данъчна оценка не надхвърля повече от три пъти, а по пазарна оценка е около три пъти стойността на придобитите акции, не се установява договаряне при явно неизгодни условия или договаряне в противоречие с добрите нрави. Също така е счетено, че не е доказана недобросъвестност на представителя и третото лице. Съобразено е, че независимо от свързаността между ответниците не е налице договаряне във вреда на ищцата. От анализа на представените писмени бележки, изхождащи от ищцата с указания до пълномощника, и от свидетелските показания в тази връзка се установявало, че с упълномощаване на представителя си адв. Б. както и на друг пълномощник - св.В. П., да се разпоредят с имотите и автомобилите й, ищцата е целяла да се освободи по най-бърз начин от всякаква собственост, спрямо която КОНПИ и прокуратурата са могли да насочат обезпечителни мерки във връзка с предстоящото й повдигане на обвинение за извършено престъпление. Предвид изложеното е прието, че атакуваната сделка не само не е била насочена към увреждане на упълномощителя – ищцата, а е осъществена именно в изпълнение на изричните й указания и нареждания. Нещо повече. Прието е, че ищцата е могла и очевидно е съзнавала, че бързата продажба, дарение или замяна ще доведе най-вероятно до обезценяване на имотите й, тъй като те няма да могат да се реализират по реалната им стойност, а някои от тях дори ще бъдат загубени, тъй като ще бъдат отстъпени безвъзмездно на адвокатите й за предоставените й от тях услуги, но въпреки това се е съгласила с тези последици, поради което със сключване на сделката за замяна на имотите й пълномощникът и третото лице не са действали в нейна вреда. При така изложеното съдът намира следното: Първият, поставен в изложението въпрос, „Допустимо ли е искът по чл. 40 ЗЗД да бъде предявен и против пълномощника по оспорваната сделка?“ е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е разгледан и уважен искът по чл. 40 ЗЗД, предявен от В. С. С. срещу В. Б. Н.. Налице е и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – правното разрешение на въззивния съд е в противоречие с правното разрешение на същия въпрос, дадено с приложеното решение № 113/31.05.2012г. по гр.д. № 1677/2010г. на ВКС, IV г.о. поради изложеното са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част. С втория въпрос по изложението не се обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване на решението в останалата му част. Въпросът е правно разрешен от съда, но не е обуславящ решаващите изводи на съда, тъй като какъвто и отговор да бъде даден, същият не би променил крайния резултат на спора при обоснован извод за липса на втората кумулативна предпоставка, необходима за уважаване на иска по чл.40 ЗЗД. Същевременно не е налице и поддържаното допълнително основание, тъй като въззивното решение не противоречи, а е съобразено от въззивния съд с цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Както е посочено в последното и по-точно в мотивите към раздел ІІІ подточка 2 от същото, на което конкретно се позовава касаторът, „споразумяването“ между представителя и насрещната страна по договора е вторият субективен елемент от фактическия състав на иска по чл.40 ЗЗД и се изразява в тяхната недобросъвестност – те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност обаче не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Преценката за наличието й се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Въззивният съд не се е отклонил от това правно разрешение, но с оглед конкретиката на случая и при отчитане на всички установени обстоятелства по сключване на договора е обосновал извод, че не е доказана тяхната недобросъвестност, а напротив, че са действали и двамата по изрично настояване на самата упълномощителка и изцяло съобразявайки волята й за бързо разпореждане с имотите й. Пред вид изложеното във връзка с този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Останалите правни въпроси, повдигнати от касатора също са правно разрешени от въззивния съд, но не се установява поддържаното от касатора противоречие със задължителната за съдилищата практика, в това число и посочената и приложена към изложението. От мотивите на въззивния съд е видно, че съдът е отчел свързаността между пълномощника и приобретателя по сделката, както и обстоятелството, че пълномощникът е лице с юридическо образование и адвокат на упълномощителя, но обсъждайки тези факти ведно с всички събрани писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност с оглед становищата и възраженията на страните, е обосновал извод, че самата упълномощителка е знаела, искала и изрично настоявала за сключването на множество сделки, между които и процесната, настоявала е за бързо разпореждане с имотите й поради преследването на други нейни лични цели. Предвид изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта на произнасянето по иска, предявен срещу [фирма] [населено място]. С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,