Определение № 416 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 949/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Банка ДСК“АД, [населено място] против решение №94 от 14.02.2023 г. по т.д. №601/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- „Фура „ ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. И. Ц. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Направени са оплаквания за неправилността на приетото от въззивният съд относно разпределение на доказателствената тежест- в смисъл, че с определение съдът бил възложил в доказателствена тежест на ищеца доказването, че процесната платежна операция е неразрешена, а с решението си приел обратното на тези указания. Поставени в тази връзка са въпросите – 1.1/“Когато във въззивната жалба страна се позовава на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, длъжен ли е същият да реши делото съгласно разпределената от него тежест на доказване.“,1.2 „ В същата хипотеза, съдът длъжен ли е, след като укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения и направените оспорвания, да разгледа тези доказателства при постановяване на своето решение“. 1.3“Следва ли съдът да повтори опорочените действия като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти,съответно да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, ако с въззивната жалба или с отговора е въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение на разпоредбата на чл.146,ал.1,т.5 и ал.2 ГПК“. Страната е заявила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с изброена съдебна практика. Направено е оплакване, че представените от банката материали, направените възражения и аргументи не фигурирали в съдебното решение, определено от касатора като „липса на мотиви“, в каквато връзка са поставени въпросите- 3.1/по поредност на номерацията указана от касатора/ “Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички твърдения и възражения на страните във връзка, с които те черпят своите права, както и правните им доводи относими към тях.“ ,3.2 „ Длъжен ли е въззивният съд да направи цялостна и самостоятелна преценка на всички правно релевантни факти, от които произтичат спорните по делото права, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към тези релевантни за спора факти, на които страните се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решаване на делото, както и да изложат подробни мотиви кои доказателства кредитира, кои не кредитира и защо“. Касаторът е изброил съдебни актове на ВКС, за които поддържа, че разрешават въпросите по начин, различен от този на въззивния съд,без да го конкретизира.Поддържал е и основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като е развита защитната теза по отношение, твърдението, че в случая съдът неправилно е приел доказателствената тежест указана в чл.78,ал.1 ЗПУПС. Поставен е въпросът – „ Може ли съдът да приложи разпоредби на ЗПУПС при наличие на договорка между банка – доставчик на платежни услуги и търговско дружество – ползвател на платежни услуги на основание чл.67,ал.4 ЗПУПС за изключване на тяхното приложение“. Страната е поддържала и основанието по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК като по отношение на него е преповторила изложеното във връзка с другите основания, а именно –неправилно разпределение на доказателствената тежест и необсъждане на представените материали от банката. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, първите три въпроса не са релевантни, като свързани с неустановени по спора хипотези и с неточно интерпретиране на мотивите на въззивната инстанция. Този извод се налага, поради това, че съдът е извършил ново разпределение на доказателствената тежест, съобразявайки изрично разпоредбата на чл.67,ал.4 ЗПУПС, с оглед обстоятелството, че ищецът е търговец, а не потребител по смисъла на пар.1, т.40 ЗПУПС. Отчел е, че страните са договорили по отношение на тях да се прилага не чл.78 ЗПУПС, а общите гражданско –процесуални правила, което го е мотивирало с определение от 19.07.22г. да укаже на ищеца по спора, че негова е доказателствената тежест за това, че процесната банкова операция е неразрешена от него, или че е налице неточно изпълнение на същата. Противно на твърденията на касатора, със съдебният акт, съдът изрично е приел, че с оглед представените доказателства, тези факти са установени от ищеца, като също така изрично и с решението си е уточнил, че в случая ползвателя на платежната услуга не е потребител и поради това, че страните са изключили приложението на чл.78 ЗПУПС е преценявал осъщественото доказване пред призмата на общите процесуални правила по чл.154 ГПК. Или, противно на изложеното от страната, послужило като съдържателно обосноваване на поставените въпроси, съдът не е приложил разпределение на доказателствената тежест, установено от чл.78 ЗПУПС, като е приел, че в тежест на доставчика на услугата е да докаже, че платецът е действал чрез измама или, че умишлено, или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.75 ЗПУПС, а това доказване е възложено на доставчика на услугата по общите правила – т.е да установи изгодните за него факти, освобождаващи го от отговорност. Така съдържанието на въпросите, несъобразено с тези мотиви не определя релевантността им по смисъла на чл.280, ал.`1 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че страната не защитава адекватно и допълнителен критерий, тъй като изброяването на съдебни актове не установява различие при разрешаване на конкретен въпрос – липсват сравнения на правни изводи в обжалваното решение и изброената практика, за която се твърди, че третира противоречиво разрешаване на някой от поставените правни въпроси. Въпросите номерирани с 3.1 и 3.2 /със сходно съдържание/ могат да бъдат поставени по всеки правен спор. За да са релевантни т.е. да въвеждат валидно общо основание, същите следва да бъдат конкретизирани от касатора – кои точно твърдения и възражения на страните и доказателства, съдът не е обсъдил, как това необсъждане е отразено в постановения правен резултат и как би го променило ако бяха обсъдени. В случая,обаче такова уточнение в изложението липсва. Касаторът е развил общи оплаквания за необоснованост на съдебния акт с твърдения, че въззивният съд не бил взел предвид представените от „Банка ДСК“АД писмени доказателства, без да бъде уточнено кои точно. Посочено е още, че съдът не бил обсъдил показанията на свидетеля, извършил платежната операция. Или, тези общи твърдения не могат да обосноват релевантност на въпросите, тъй като липсва каквато и да било конкретика за определен документ, възражение, респективно довод, който съдът не е обсъдил, като липсват и доводи относно рефлексията на това върху крайният извод по спора. По отношение на свидетелските показания, фактически невярно е, че те не са обсъдени с решението, предмет на обжалване. Обратното, съдът подробно ги е възпроизвел и съответно ги е взел предвид при извода му за установеност на това, че операцията не е била разрешена. Несъгласието с изводите на съда са ирелевантни към тази фаза на касационното производство. Касаторът не е развил доводи относими към основанието по чл.280,ал.1 ГПК, поради което не само не е въвел релевантно общо основание, но не е обосновал и допълнителен критерий, тъй като изводите в общо изброените решения не водят до извод за противоречие, респективно отклонение от техните разрешения при процедирането на въззивния съд. Третият поставен въпрос също не е съобразен с решаващите мотиви на състава. Извън това, страната не обосновава и извод за наличие на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК съобразно определената с т. 4 на ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност на основанието. Оплакването за неправилност на изводите на съда в контекста на защитната теза на страната не съставлява обосноваване на неяснота, респективно непълнота на норма нуждаеща се от тълкуване, нито разглежда съдебна практика, нуждаеща се от промяна. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК чрез преповтаряне на оплакванията, разгледани във връзка с основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, се налага извод, че същото не е обосновано в изложението. Това основание, страната е подкрепила с общи оплаквания за неправилност заявени във връзка с другите основания, без да изложи каквито и да било доводи свързани с една от очертаните хипотези по-горе. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски за процесуално представителство в размер на 3000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение