Определение № 50076 от 06.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 741/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Пулсар груп“ООД, [населено място] срещу решение № 738 от 30.11.2021г. по в.т.д.№ 635/2021г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 557/2020г. на СГС за уважаване на предявения от Л. С. Л. иск с правно основание чл.74 ТЗ и постановяване отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Пулсар груп“, приети на 04.03.2020г. по т.2 (в срок от 7 дни съдружникът Л. да предостави в писмен вид отчет за дейността си като управител на дружеството), по т.3 (избиране на съдружника Р. Г. Р. за отговорно лице) по т.4 (оттегляне овластяването на Л. Л. като управител и избор за управител на дружеството на Р. Р.) и по т.6 (да се заведе иск срещу съдружника и управител Л.) от дневния ред. В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради формиране на изводите на САС въз основа на неправилно тълкуване и интерпретиране на твърденията на страните. Поддържа се, че отказът на съда да приеме, че е налице покана до управителя Л. по смисъла на чл.138,ал.2 ТЗ, обективирана в изпратени чрез „Еконт“ през януари 2020г. писмени искания от съдружника Р., неприети от Л. - видно от товарителница 5300168943573, е неаргументиран и неправилен. Касаторът сита, че общото събрание е проведено при спазена процедура по свикването му и взетите решения не следва да бъдат отменяни. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при посочени предпоставки по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпросите: За наличието на покана до управителя по смисъла на чл.138,ал.2 ТЗ, а именно „момента на връчване на тази покана и текста на самата покана, удостоверен ли е?“ и конкретно: 1/ „Има ли задължение въззивният съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения, както и да изложи мотиви? Допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, изразена в решенията по т.д.№ 1106/10 на 2 т.о., т.д.№ 866/12 на 1 т.о., по т.д.№ 377/11 на 2 т.о.?“; 2/ „Налице ли е недопустимо решение с оглед на факта, че съдът не обсъжда в съвкупност всички събрани доказателства по делото, което води до грешни изводи и неправилно тълкуване на чл.138,ал.2 ТЗ?“; 3/ „Удостоверяването със свидетелски показания връчването до управителя на покана за свикване на събрание по чл.138,ал.2 ТЗ, налице ли е валидно уведомление?“;4/ „Бездействието на управителя и укриването му, създава ли основание на съдружниците да свикат общо събрание?“. Поддържа се изложената в касационната жалба теза, че по делото е доказано, че дружеството чрез неговия управител е сезирано с искане за свикване на общо събрание с писмена покана, която не е приета от управителя и е върната в цялост видно от товарителница 5300168943573, а свидетелят Т. е потвърдил, че е присъствал на среща още през м. декември 2019г. в офиса на дружеството, когато е била отправена покана до Л. Л. да свика ОС. В писмен отговор ищецът Л. С. Л. оспорва обосноваването от касатора на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Искът за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Пулсар груп“ООД, предявен от съдружника Л. Л., е основан на твърдението за неспазване на процедурата по свикването му, предвидена в чл.138,ал.2 ТЗ и чл.12,ал.2 от дружествения договор (с аналогично на законовата разпоредба съдържание) и на твърдението, че посочения в протокола от общото събрание на съдружниците, проведено на 04.02.2020г., Констативен протокол № 49/24.02.2020г. на помощник нотариус Д., не отразява действителните факти. Въззивната инстанция е констатирала, че в подкрепа на твърденията в отговора на дружеството на исковата молба, че съдружниците Р. Р. и П. Н. са отправяли искане до управителя Л. Л. (който е и третият съдружник в дружеството) за свикване на общо събрание на „Пулсар груп“ООД, като писмени доказателства са представени: товарителница на куриерска фирма „Еконт” № 5300167369756 от 31.01.2020 г. с подател С. Т. като пълномощник на съдружника Р. и получател Л. Л. с адрес на получателя в [населено място] и с посочено в товарителницата съдържание - покана за общо събрание и пълномощно; и товарителница № 5300167448093 от 01.02.2020г. на „Еконт”, с идентични - подател, получател и посочено съдържание на пратката, на адрес на получателя в [населено място]. Като съдържание на двете пратки към отговора на исковата молба е посочена и приложена покана от съдружника Р. Р., притежаващ дружествени дялове над 1/10 от капитала на дружеството до Л. С. в качеството му на управител на „Пулсар груп”ООД, съдържаща искане за свикване на ОС на основание чл.12,ал.2 от дружествения договор при посочен дневен ред. Приела е, че в тези документи не е отразено да са получени от Л. Л., напротив - върнати са на подателя като „непотърсени” с товарителница № 5300168943573. Въззивната инстанция е констатирала, че по идентичен начин са върнати на подателя с отбелязване, че са останали непотърсени от получателя Л. Л. на адрес в София и П. и 2 бр. известия от Телепоща от 11.02.2020г. и 12.02.2020г., с изпращач Р. Р., съдържащи покана за свикване на ОСС на „Пулсар груп“ООД на 19.02.2020 г. от 14.00 ч., с посочен дневен ред. Съставът на САС е посочил, че представеният от ищеца Констативен протокол № 49, том I, рег. № 1068/24.02.2020г., е изготвен от помощник-нотариус на 24.02.2020г.; Съставен е по молба на Р. Р. в присъствието свидетеля С. Т. и на Р. Р. (в качеството му на съдружник в „Пулсар груп“ ООД и в „ЛГР Инвест“ООД) извън нотариалната кантора; Касае връчване на 3 броя покани за свикване на общи събрания на съответните дружества; Че в протокола е отразено, че помощник нотариусът, заедно с двамата посочени присъстващи са се намирали в 15:30 часа, до сградата на Национална следствена служба, а след 10 минути се е появило лицето Л. Л.. Молителят Р. провел разговор с Л. като опитал да му връчи поканите, изисквайки от него да се разпише, че ги е получил. Пред помощник нотариусът Л. заявил, че е управител на „Пулсар груп“ООД и „ЛГР Инвест“ООД и е съдружник в тях, но отказал да приеме поканите и да се подпише. Въззивната инстанция е анализирала, че Констативният протокол е съставен от помощник-нотариус на основание чл. 539 ГПК по повод заявено искане на Р. за установяване на описаните действия; че в Констативния протокол е отразено обстоятелството, че „копия на оригиналите на трите броя покани са неразделна част от този констативен протокол”. Към последния е приложена покана за свикване на ОСС „Пулсар груп“ до Л. С. като съдружник в същото дружество, изходяща от Р. Р., с която на основание чл. 138 ТЗ и чл. 12, ал. 2 от дружествения договор, като съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството свиква общо събрание на 04.03.2020г. в 14:00 часа в нотариалната кантора на нотариус Т. при посочен дневен ред в общо седем точки. Приела е, че от от представения протокол от общо събрание на съдружниците на „Пулсар груп“ООД от 04.03.2020г. се установява, че то е проведено в присъствието на съдружниците Р. и Н.. В протокола е отразено, че събранието е свикано на основание чл. 138 ТЗ и чл. 12, ал. 2 от дружествения договор от съдружник, притежаващ повече от 1/10 от капитала на дружеството, като отсъства съдружникът Л., който е редовно уведомен с връчена покана за свикване на общо събрание при отказ в присъствието на двама свидетели на дата 24.02.2020г., за което е съставен констативен протокол на помощник нотариус, като датата на връчване е 7 дни преди датата на провеждане на събранието. Анализирани са и свидетелските показания на свидетеля С. Т., който е потвърдил описаните в констативния протокол от 24.02.2020г. факти, както и правените опити за връчване на писмено искане за свикване на общо събрание на съдружниците на „Пулсар груп“ООД до управителя Л. първоначално чрез „Еконт”, в последствие с „Телепоща”, а след това и лично, но Л. отказвал да ги приема. Чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК, съставът на САС е възприел за установени и фактите, че според същия свидетел, искане до управителя за свикване на общо събрание е било направено още през 2019г., когато му било връчено писмено искане, което той прочел и обещал това да стане през м.януари 2020г. По спорния въпрос дали е спазен редът за свикване на общото събрание, на което са взети оспорените решения, въззивната инстанция е изложила правни съображения, че разпоредбата на чл..138 ТЗ урежда малцинственото право на съдружниците по чл. 138, ал. 2, предложение второ ТЗ сами да свикат общо събрание при бездействие на управителя да стори това, като изрично е посочен и срокът за реализиране на това право -две седмици от датата на отправеното писмено искане. Обосновано е позоваване на решението по т. д. № 615/2010 г., II т. о. на ВКС, (съгласно което редовно е свиканото по реда на чл.138, ал.2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя на дружеството, правоимащите са изпратили и покани за свикване на ОС, но само ако същото е проведено след изтичане на 2-седмичен срок, в който управителят сам не го е свикал), че няма пречки в искането до управителя да бъде инкорпорирана и поканата на малцинството от съдружниците за свикване на общо събрание, но и в този случай, събранието ще се счита за редовно проведено само ако е насрочено след датата, на която е изтекъл двуседмичния срок по чл. 138, ал. 2 ТЗ. Въззивната инстанция е приела, че датата, на която Л. е уведомен за искането за свикване на общо събрание, е 24.02.2020г., в която насока сочат както писмените, така и гласните доказателства. Обсъдени са доводите във въззивната жалба за по-ранни дати на отправено искане до управителя за свикване на общо събрание. Даден е отговор, че по делото отсъстват доказателства Л. да е уведомен по-рано за искане за свикване на събрание, независимо от правените многобройни опити в тази насока от останалите съдружници. Както се посочи, въззивната инстанция е споделила извода на СГС, че от показанията на разпитания свидетел се установява, че в края на 2019г. към управителя е отправено „някакво” искане за свикване на общо събрание, но е счетено, че същото няма конкретен характер относно място и дневен ред, за да се приеме, че има характер на искане към управителя по смисъла на чл. 138, ал. 2 ТЗ. Възприет е изводът, че след като общото събрание от 04.03.2020г. е проведено преди да изтече законоустановения двуседмичен срок за свикването му, броен считано от връчване на искането за това на Л., изтичащ на 09.03.2020г., е нарушено императивното изискване на закона и е опорочена процедурата по свикване на общото събрание, което води до незаконосъобразност на приетите на него решения. Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено: Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа въпроси с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси не са правни, а съставляват оплаквания за немотивираност на въззивния акт, за необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност, необсъждане на защитни позиции и възражения, които в случая не могат да послужат като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, тъй като не съответстват на подробно изложените от въззивната инстанция правни аргументи, включително и по въпросите, пренесени за разглеждане пред тази инстанция чрез подадената от касатора жалба. Същевременно отсъства основание за извод, че въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика, цитирана към първия въпрос. Независимо, че въззивната инстанция неоснователно е отъждествила поканата за общото събрание, адресирана до Л. Л. в качеството му на съдружник по чл.139 ТЗ (чийто отказ да я приеме е удостоверен с Констативния протокол на нотариуса), с писмено искане до управителя по чл.138,ал.2, изречение първо ТЗ и некоректно е възприела, че в случая е налице хипотезата, посочена в решението по т.д.№ 615/2010г. на ІІ т.о. на ВКС (в настоящия спор в неприетата покана за свикване на общото събрание, адресирана до съдружника Л., не е инкорпорирано искане до него като управител по чл.138,ал.2, изречение първо ТЗ; чрез поканата не е упражнено едновременно потестативното право пред управителя, предпоставящо при бездействие, възникване на правото на съдружника да свика общото събрание като посочи и дневен ред), съставът на САС е обсъдил другите доказателства, с които касаторът счита, че установява факта на връчване на искане от съдружника Р. до управителя Л. за свикване на общо събрание. Дал е ясен отговор, че от събраните по делото доказателства не се установява съдържанието на пратките, изпратени чрез Еконт и Телепоща, да е достигнало до знанието на управителя. Въззивната инстанция е съобразявала, че отправеното до управителя писмено искане би било релевантно за надлежното упражняване на правото на съдружника по чл.138,ал.2, изречение второ ТЗ само ако е достигнало до него и това обстоятелство е установено по делото. Доводите за грешни изводи и неправилно тълкуване (пункт втори от изложението) са изцяло по правилността на решението, а и при евентуални такива допуснати пороци, въззивният акт не би бил недопустим, каквато теза е заложена във втория въпрос. Допускането на касационното обжалване по третия въпрос е безпредметно, тъй като за да е налице надлежно искане (валидно уведомление, както е посочено във въпроса) за свикване на общо събрание от съдружник, е необходимо то да бъде в писмен вид, каквото доказателство по делото, с оглед свидетелските показания за отправено искане в края на 2019г., не е представено. Поради това въпросът дали е допустимо със свидетелски показания да бъде удостоверено сезирането от декември 2019г. за свикване на общо събрание не може да доведе до различен резултат по повдигнатия спор. Отговор на четвъртия въпрос се съдържа в решението по т. д. № 615/2010 г., II т. о. на ВКС - малцинственото право на съдружниците по чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ сами да свикат общо събрание може да бъде упражнено само при бездействие на управителя да стори това в 2-седмичен срок от датата на отправеното до него писмено искане. Мотивите на въззивната инстанция не се разминават с даденото разрешение. Същевременно разпоредбата на чл.138,ал.2, изречение второ ТЗ не дава основание за разширително тълкуване на правото на съдружника сам да свика общо събрание в хипотеза, посочена в четвъртия въпрос - „ако управителят се укрива”. Отделен е въпросът за ненадлежно въведена допълнителна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Приложното поле на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се състои в декларативното позоваване на разпоредбата, а предпоставя аргументиране наличието на тези предпоставки. При този изход на производството касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 800лв. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, І т.о: