Определение № 197 от 20.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4742/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. Ч., подадена чрез адв.К. Г., срещу определение № 2318/17.09.2024г., постановено по въззивно ч.гр.дело №2893/2023г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено разпореждане №355/11.05.2023г. по ч.гр.д.№1103/2020г. на Благоевградския окръжен съд. С последното е уваженото искането на А. П. Ч. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила разпореждане №3040/12.10.2020г., постановено по гр.д.№ 1103/2020г. на БлОС, с което е признато и допуснато изпълнение на съдебно решение № 13/3/2020г.на Първоинстанционния съд-Атина от 24.02.2020г. Частният касатор излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на определението и иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира следните въпроси, за които твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са решени в противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС: 1. Имат ли значение в частните производства по повод спор за наличие или не на изпълнително основание новонастъпили след произнасянето, но преди влизането в сила на разпореждането за издаване на изп. лист факти (съдебни произнасяния), които практически прекъсват или препятстват претендираното като изпълняемо право; 2. Има ли ограничение в правното третиране на нововъзникнали правопораждащи или правопогасяващи факти при различните по предмет правни спорове по висящи граждански или частно-граждански спорове по ГПК. Ответникът по частната касационна жалба-А. П. Ч. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт (ТР № 5/ 12.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е разяснено, че законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК – въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 от ГПК-т. нар. чуждестранни изпълнителни основания, какъвто е и настоящият случай). За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното: С разпореждане № 3040/12.10.2020г. по гр.д.№ 1103/2020г. на Благоевградския окръжен съд е признато и допуснато изпълнението на съдебно решение №13/3/2020г., издадено от Първоинстанционен съд-Атина от 24.02.2020г. в частта, с която на майката А. П. Ч. е възложено временно изключително попечителство върху малолетните деца М. Ч. и В. Ч., а на бащата К. К. Ч. е наредено да предаде малолетното дете М. Ч. на майката А. Ч. с разпореждане за лично задържане от три месеца и парично наказание в размер 3000 евро в полза на А. Ч., в случай на неспазване. Разпореждането е влязло в сила, след проведен инстанционен контрол от САС и ВКС. С разпореждане № 355 от 11.05.2023г. по гр.д. №1103/2020г. Благоевградският окръжен съд е уважил искането на А. Ч. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила разпореждане № 3040/12.10.2020г. по гр.д.№ 1103/2020г. на БлОС. В обжалваното пред ВКС определение, съставът на САС е изложил съображения, че с разпореждането № 3040/ 12.10.2020г. по гр.д.№ 1103/2020г. на БлОС на територията на РБ е признато и допуснато изпълнение на решението на Първоинстанционния съд - Атина; разпореждането за признаване и допускане на решението на Атинския съд е влязло в сила; актът е редовен от външна страна, а вземането, негов предмет е удостоверено като подлежащо на изпълнение и може да бъде изпълнено със способите на българския закон - чл. 406, ал. 1 и ал. 2 ГПК в частта за предаването на малолетните деца на молителката, така и относно наложената парична санкция на длъжника. Предвид това съдът е приел, че са изпълнени предпоставките на чл.406 ал.1 и ал.2 ГПК и обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист, извън частта относно мярката лично задържане на длъжника при неизпълнение задълженията му, произтичащи от чуждестранното решение, е правилно и законосъобразно и е потвърдил същото. За неоснователно е намерено възражението на жалбоподателя Ч. за нарушаване на чл. 47, т.2 от раздел VI на Регламент 2201/2003г. на ЕО, тъй като представеното пред САС протоколно определение № 1194/21.07.2023г. по гр.д. №3600/2021г. на РС-Пазарджик, постановено по реда на чл.323 от ГПК не представлява последващо изпълняемо решение по смисъла на посочения Регламент. Върховният касационен съд намира, че при тези мотиви на въззивния съд касационен контрол на определението не може да се допусне. Поставените от частния касатор въпроси, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са некоректно поставени с оглед решаващите мотиви на САС за наличието на предпоставките на чл. 406, ал.1 и ал.2 ГПК. Въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС според която при произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила чуждестранно съдебно решение проверката, която дължи компетентният съд, е формална и се извършва въз основа на представеното от молителя изпълнително основание-редовен от външна страна акт, издаден от компетентен съд, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане и вземането да може да се изпълни със способите на българския закон. Изложеното от въззивния съд, че представеното пред него определение за привременни мерки не представлява по смисъла на т.2 на чл.47 от Регламента 2201/2003 на ЕО последващо изпълняемо решение, настоящият състав на ВКС определя като мотив, който не е единствен за постановяване на атакуваното определение, следователно не е решаващ. В тази връзка, поставените от касатора въпроси свързани със значението на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на съдебния акт, с който е признато и допуснато изпълнението на чуждестранното съдебно решение и преди влизането в сила на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, да са значими за изхода на делото в смисъла, изяснен в ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това следва да се посочи, че според разясненията, дадени в т.3 от ТР № 5/12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, при произнасяне по молба по чл.405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл.407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. Непосочването на значим правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това представеното към частната касационна жалба решение на РС-Пазарджик не представлява последващо изпълняемо решение по смисъла на цитираната от касатора т.2 на чл.47 от Регламента 2201/2003 на ЕО, доколкото липсват данни същото да е влязло в сила. Предвид изложеното определението на САС в обжалваната пред ВКС част не следва да се допуска до касационен контрол. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО