Определение № 241 от 09.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4015/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. І. Образувано е по касационна жалба подадена от Ц. К. А. и Д. А. Д. срещу решение № 1237 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4619 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 3407/2002 г. на Варненски районен съд в частта, с която е прекратена съсобствеността между съделителите чрез изнасяне на съсобствената сграда и дворното място, в което е построена, на публична продан и в частта, с която е отхвърлена претенцията им, заявена на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, срещу останалите съсобственици за заплащане на сумата 15 931 лв. (равностойността на 8400 щ. д.) Развити са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Поддържа се постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила поради докладване на делото от съдия, който не е участвал в последното проведено открито съдебно заседание, в което то е било обявено за решаване. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК. Отговор на касационната жалба е подадена от В. Т. К., чрез процесуалния му представител адв. В. Д., в който изразява становище за липса на основания за допускане на касационна проверка на решението, а по същество за неоснователност. Останалите ответници не са подали отговори. ІІ. Касаторката Ц. А. е подала касационна жалба и срещу решение № 1065 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд, постановено в производство по чл. 192 ГПК отм., с което е оставено без уважение искането за допускане поправка на очевидна фактическа грешка чрез замяна на използваната дума „съделител” със „съсобственик” в основното решение № 1237 от 19.10.2016 г., постановено по делото. ІІІ. Касаторката е подала касационна жалба и срещу решение № 996 от 19.06.2017 г. по в. гр. д. № 617/2017 г. на Варненски окръжен съд. С него е потвърдено решение № 114 от 12.02.2017 г. по гр. д. № 3407/2002 г. на ВРС, постановено в производство по чл. 247 ГПК, с което е отказано да се допусне поправка на грешка в основното решение като се замени използваната дума съделители със съсобственици. Обосновава се довод за необоснованост на извода за еднаквост на термините съсобственик и съделител. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване въззивни решения, поради което са допустими. Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното: С решение № 506 от 03.05.2007 г., постановено по гр. д. № 251/2006 г., Варненски окръжен съд е допуснал да се извърши делба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо ПИ 68, идентичен с УПИ ІІІ-3 в кв. 676 по плана на ІІ м. р. на [населено място], с административен адрес [улица] построената в него жилищна сграда, състояща се от четири етажа и терасовиден етаж между съсобственици и при квоти както следва: за Е. и Я. И. - 1200/4800 ид. ч.; за Е. И. – 200/4800 ид. ч.; за Т. П. 1000/4800 ид. ч.; за Д. Б. 1104/4800 ид. ч.; за В. Д. В. 1104/4800 ид. ч.; за Д. и З. М. 45/4800 ид. ч.; за Г. Н. 57/4800 ид. ч.; за Е. К. 24/4800 ид. ч.; за Ц. К. А. 14/4800 ид. ч.; за Д. А. Д. 14/4800 ид. ч.; за Е. К. 38/4800 ид. ч. В производството по втората фаза на делбата касаторите са предявили срещу останалите съделители иск за заплащане на сумата 15931 лв. (равностойността на 8400 щ. долара) на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, представляваща стойността на извършените от тях строителни работи в съсобствения имот за изграждане на сградата в груб строеж. По делото е приета техническа експертиза, с която е установено, че в сградата са изпълнени десет самостоятелни обекта: - в партерния етаж са изпълнени два магазина, като единият от тях има офис на първия етаж с достъп по вътрешна стълба; - на първия жилищен етаж – два апартамента, тристаен и двустаен и офис към единия магазин на приземния етаж; - на втория жилищен етаж - два апартамента, тристаен и двустаен; - на третия жилищен етаж също два апартамента, двустаен и тристаен и на терасовидния четвърти етаж – два мезонета. Вещите лица са изразили становище, че предвид значителната разлика в правата на съделителите в общата сграда не могат да се обособят самостоятелни обекти в нея за всички. При разрешаването на този въпрос правата на Е. И., придобити по наследство, са обсъждани като самостоятелни права извън, тези които е придобила в режим на СИО върху същия имот. Въз основа на така установеното съдът е намерил, че допуснатата до делба четириетажна сграда и дворното място, върху което е построена, е реално неподеляем обект, поради което способът за прекратяване на съсобствеността е чрез изнасянето му на публична продан. Този решаващ извод е обоснован със значителната разлика в правата на съделителите в съсобствеността, а не от това, че едната от тях е придобила права на две основания, като едното е придобито в режим на СИО. Претенцията по сметките, заявена от касаторите, съдът е намерил за неоснователна поради това, че претендираната сума представлява платената цена по сключения между касаторите и [фирма] предварителен договор за прехвърляне на права от групов строеж на сграда, като сумата представлява 80% от стойността на апартамент № 5. Въз основа на този факт съдът е приел, че към датата на заплащане на сумата между страните, между които е допусната делба, не е съществувала съсобственост, поради което те не са вложени за подобряване на общия имот. Плащането е извършено на трето на съсобствеността лице. Дружеството, на което е платена сумата, не е съсобственик и страна в производството по делба, тъй като договорът от 1994 г., с който собствениците на терена са прехвърлили на Б. О. правото на собственост за 1/8 ид. ч. от дворното място срещу поето от дружеството задължение да построи жилищна сграда, е бил развален с влязло в сила решение от 29.12.2001 г., постановено по гр. д. № 4146/2000 г. на Варненски районен съд. І. По касационната жалба срещу № 1237 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд: Въпросът за постановяване на решението при нарушение на съдопроизводствените правила поради участие на съдията, посочен като докладчик в решението, само в последното проведено открито съдебно заседание и при постановяване на решението, не обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка. Съдия С. Ц. е била определена за член на състава по гр. д. № 2281/2015 г. със заповед на административния ръководител – председател на ОС Върна със заповед № РД -1142 от 03.10.2015 г., издадена на основание чл. 86, ал.1, т. 1 ЗСВ и заповед № РД-1111 от 26.09.2016 г. относно организация на работата в гражданско отделение на Варненски окръжен съд, предвид отсъствието на съдия Д. Г.. Тя е била определена за докладчик по делото след проведен избор по установения ред, за което е съставен протокол от 25.02015 г. При тези данни с определянето на съдия Ц. за заместник на съдия Г. тя е поела и функциите на докладчик по делото. Участвала е в последното проведено открито съдебно заседание по нето и е изготвила съдебния акт, с които процесуални действия не са нарушени правилата за работа на окръжния съд, посочени в раздел ІV на ЗСВ и приетите от окръжния съд Варна. Налице е основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по въпросът за способа за извършване на делба на съсобствените дворно място и построената в него четириетажна сграда, в която са изпълнени десет самостоятелни обекта между девет съделители, чиито права в съсобствеността са различни по обем. По касационни жалби ІІ и ІІІ. Не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивните решения с които е потвърдено решението на ВРС, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 114 от 12.02.2017 г. по гр. д. № 3407/2002 г. на ВРС и това, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1237 от 19.10.2016 г. по гр. д. № 2281/2015 г. на Варненски окръжен съд: И двете развили се производства искането за поправка е било основано на твърдението, че терминът съделител следва да бъде заменен със съсобственик. Съдът е намерил, че не е налице очевидна фактическа грешка. За такава се определя несъответствието между мотивите на акта и изразеното в неговата резолютивна част. В двете решение – първоинстанционното за извършване на делбата и въззивното, с което първоинстанционното е потвърдено, съдът е използвал терминът съделител. Обосновано въз основа на закона и правната практика е приел, че терминът съсобственик има материалноправен характер. Той се използва за правен субект, който е носител на правото на собственост върху идеалната част от вещ. Терминът съделител обичайно се използва в производството по прекратяване на съсобствеността. Той е производно от дейността по определяне обема на правата на съсобствениците в общата вещ. Доводът, че във втората фаза на делбата съдът следва да се придържа към термина съсобственици, който е използван в решението по допускане на делбата не намира опора в нормативната уредба и не се отразява на решаващите изводи на съда. Искането за допускане на поправката е изведено от това, че съделителка Е. И. се легитимира като съсобственик на имота както на основание права, придобити по наследяване, така и на основание права, придобити в режим на СИО със съпругът и съделител Я. И.. Касаторката счита, че използването на термина съсобственик ще бъде предпоставка за разпределяне на един от обектите в сградата в общ дял на двамата съсобственици. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.