Определение № 168 от 17.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4889/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. Й., чрез адвокат Г. М., срещу въззивно решение № 260170/05.08.2021 г., постановено от Кюстендилски окръжен съд по в.гр.д. № 187/2021 г. Касаторът излага доводи за неправилност. Насрещната страна Л. И. Г. не отговаря в срока по чл. 287 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Кюстендилски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Кюстендилски районен съд, е определил, на осн. чл. 128 СК, мерки за лични отношения на бабата по бащина линия - Л. И. Г. с нейната внучка Д. И. Х., както следва: 2 пъти месечно (в определеното време за лични контакти на бащата с детето, но с продължителност до 17,00 ч. на неделения ден) – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване - от 9 ч. на съботния ден, до 17 ч. на неделния ден; 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, с право на преспиване, от 09.00 часа на 1-ви август до 18.00 часа на 10-ти август, а когато този период съвпада с отпуска на майката, режимът на контакти да се изпълнява от 11-ти август до 21-ви август, или за времето от 20-ти до 30-ти юли; 2 дни от коледната ваканция на детето всяка четна година - от 09.00 часа на 26-ти декември до 17.00 часа на 27-ми декември, с право на преспиване, съответно всяка нечетна година от 09.00 часа на 28-ми декември до 17.00 часа на 29-ти декември, с право на преспиване; 2 дни от пролетната ваканция на детето, като през нечетна година са първите два дни от ваканцията, а през четна година са последните два дни от ваканцията, от 09.00 часа на първия ден, до 17.00 часа на втория ден, с право на преспиване; детето следва да се взема от бабата и/или бащата, и/или лелята (сестра на бащата), от адреса, на който живее в [населено място], и да се връща на същия адрес. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че детето Д. (родено на 20.09.2013 г.) е дъщеря на Д. Й. и И. Х.. Ищцата по делото Л. Г. е баба на детето по бащина линия. С решение на Кюстендилски окръжен съд (допълвано и тълкувано) родителските права върху детето са предоставени на майката. Двамата родители живеят в различни градове: бащата, заедно с бабата по бащина линия – в населено място, на един адрес, а майката, заедно с детето – в населено място. По делото са представени социални доклади от компетентните служби в населено място и населено място и становища, че детето следва да общува пълноценно с роднините си по бащина линия с цел запазване на емоционалната връзка с тях, предвид правото му да познава своя род и произход. Установява се по делото, че детето има добра емоционална връзка с баба си. Съдът е изложил съображения, че поначало личните контакти на детето с бабата могат да се осъществяват в рамките на определения режим на лични контакти на бащата – предвид, че бабата и таткото живеят в едно жилище в населено място. Приел е, че детето трябва да прекарва повече време с баба си; интересът на детето произтича от неговото право свободно и пълноценно да общува със своите родители и членовете на семействата им, за да познава то своя род и произход; следва да се създаде по-силна и пълноценна емоционална връзка с бабата, а това е необходимо и оглед правилното му психическо и емоционално развитие. Взел предвид, че по делото няма данни контактите на детето с бабата да са в разрез с интереса му. Посочил и, че бабата притежава нужния житейски опит и подходящи битови условия. Отбелязал, че тя работи като медицинска сестра в “Детски интензивен сектор и детска кардиология“ в софийска болница, има нужния опит да общува с деца. Съобразена е работата й – че дава дежурства в болницата и невинаги те съвпадат с времето, в което детето осъществява личен контакт с баща си. Обсъдено е, и че често когато таткото взема детето, го води в мола или в детски кътове, което също ограничава възможността за непосредствен контакт между баба и внуче. Установено е, че нито майката нито бащата препятстват контактите на бабата с детето, както и, че и досега, в дните на срещи между детето и бащата, основно бабата се грижи за Д.. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално – на т. 3, с въпросите: кои са критериите, които определят достатъчност като продължителност и периодичност на личните отношения на внуците с техните баба и дядо, когато възходящите им живеят съвместно с неупражняващият родителските права родител, и дядото и бабата имат възможност безпрепятствено от него да контактуват с внуците си в определеното му време за лични контакти с детето, с оглед целения от закона социален ефект; следва ли в производството по чл. 128, ал. 1 СК съдът да се съобрази, че бабата има възможност да контактува с внучката си през времето, определено за лични контакти на детето с бащата, който живее съвместно в едно жилище с бабата, отношенията й с него са добри и той не й пречи да контактува с внучката си; кои са водещите критерии за задълбочената преценка на съда за най-добрия интерес на детето при определяне режим на лични контакти с неговата баба; следва ли да се съобрази съдът при определянето на режима на контактите на бабата с учащото й внуче, че с него живеят в различни населени места; съдът при установени влошени отношения между родителите при изпълнението на режима на контактите му с бабата следва ли да конкретизира от кое лице ще се взема и връща детето в дома на майката, която упражнява родителските права. Съставът на Върховния касационен съд намира, че с оглед повдигнатите правни въпроси а и още служебно, с оглед интереса на детето, касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроса, обобщен и уточнен от касационната инстанция за това кои обстоятелства следва задължително да вземе предвид съдът, за да се произнесе по чл. 128 СК в най-добрия интерес на детето. Той е от значение за постановения резултат, а разрешението му е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Мотивиран от горното, съдът