Определение № 287 от 12.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1881/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на В. Е. П. и Н. П. П. срещу решение № 205/05.08.2019 г. по в.т.д. № 91/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 438/27.11.2018 г. по т.д. № 235/2017 г. на Великотърновски окръжен съд, ГК за отхвърляне на предявените от касаторите против „Нове– П.“ ЕООД /н./ искове за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.02.2016г., за който е съставен нотариален акт № 100, нот.д. № 78/2016 г. на нотариус Л. А., по силата на който В. Е. П. и Н. П. П. продават на „Нове – П.“ ЕООД /н./ недвижими имоти, както следва: поземлен имот с идентификатор 65766.702.1725, [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], площ 494 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, ведно с построените в този имот сгради: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.1, с предназначение: жилище, апартамент, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.2, с предназначение: за търговска дейност, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.3, с предназначение: за търговска дейност, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.4, с предназначение: за търговска дейност, за сумата от 92 600 лв., както и за разваляне на договор от 24.07.2008г., за което е съставен нотариален акт за покупко – продажба № 175, нот.д. № 580/2008г. на нотариус Л. А., по силата на който В. Е. П. и Н. П. П. продават на „Нове – П.“ ЕООД /н./ следния недвижим имот: ј идеални части от УПИ XIII – 1628, 1629, с площ от 742 кв.м., в кв.81 от ПУП на [населено място], [улица], с реално търговска сграда, състояща се от първи етаж – партер, със застроена площ от 161,36 кв.м., включваща търговска зала, помощно помещение, склад, котелно помещение, сервизни помещения и коридор, и втори етаж с площ от 113,68 кв.м., включващ търговска зала, тераса и коридор и реално първи етаж от жилищна сграда със застроена площ от 106 кв.м., ведно с общите части на сградата, с идентификатор за имота 65766.702.1628 и за самостоятелните обекти 65766.702.1628.1 и 65766.702.1628.3.3, и за връщане на полученото по двата договора, на основание чл.88, ал.1 вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касация „Нове – П.“ ЕООД /н./ чрез синдика Т. Н. Н. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационните жалби са редовни - подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел за безспорно установено, че с договор от 24.07.2008 г., обективиран в нотариален акт № 175, том VII, рег. № 7838, нот. дело № 588/2008 г. на нотариус Л. А., с район на действие – РС Свищов, Н. П. П. и В. Е. П. са продали на „Нове – П.“ ЕООД /н./ следния недвижим имот: ј идеални части от УПИ XIII – 1628, 1629, с площ от 742 кв.м., в кв.81 от ПУП на [населено място], [улица], с търговска сграда, състояща се от първи етаж – партер, със застроена площ от 161,36 кв.м., втори етаж с площ от 113,68 кв.м. и реално първи етаж от жилищната сграда с площ от 106 кв.м., ведно с общите части на сградата, с идентификатор за имота 65766.702.1628 и за самостоятелните обекти 65766.702.1628.1 и 65766.702.1628.3.3, за сумата 74 000 лв. С договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22.02.2016г., обективиран в нотариален акт № 100, том I, рег. № 1029, нот. дело № 78/2016 г. на нотариус Л. А., Н. П. П. и В. Е. П. са продали на „Нове – П.“ ЕООД /н./ следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 65766.702.1725, с административен адрес: [населено място], [улица], с площ 494 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, ведно с построените в него сгради: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.1, с предназначение - жилище, апартамент; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.2, с предназначение - за търговска дейност; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.3, с предназначение - за търговска дейност; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1752.1.4, с предназначение - за търговска дейност, за сумата от 92 600 лв., платима до 31.12.2016 г. по банков път. Съобразно представените по делото контралетърно споразумение и Анекс № 1 неизплатеният остатък от цената по договора, обективиран в нотариален акт № 175, том VII, нот. дело № 588/2008 г. на нотариус Л. А., е 26 000 лв., а по договора, обективиран в нотариален акт № 100, том I, нот. дело № 78/2016 г. на нотариус Л. А. – 14 300 лв., като сумите следва да се заплатят на праводателите до 29.02.2016 г. Въззивният съд е изложил съображения, че преценката дали частичното изпълнение е несъществено за интереса на кредитора се извършва въз основа на вида на договора, дължимите по него престации и конкретно установените по делото факти. Посочил е, че критерий за формиране на заключение за незначителността на неизпълнената част от паричното задължение се съдържа в чл.206, ал.1 ЗЗД. С оглед на това апелативният съд е приел, че не са налице предпоставки за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 100, нот. дело № 78/2016 г. на нотариус Л. А., тъй като неизплатеният остатък в размер на 14 300 лв. от договорената цена по сделката е по – малък от 1/5 част и е явно незначителен по размер. Счел е за неоснователен довода на ищците, че незаплатената част е значителна с оглед тяхното материално състояние, като е изтъкнал, че релевантни са обективните дадености, а не субективното отношение на кредитора. По отношение на договора, обективиран в нотариален акт № 175, том VII, рег. № 7838, нот. дело № 580/2008 г. на нотариус Л. А., въззивният съд е приел, че неизплатеният остатък е в размер на 35 % от договорената цена. Приел е, че ищците са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, тъй като Н. П. П. е бил управител на „Нове – П.“ ЕООД /н./, а В. Е. П. е негова съпруга. Искът за разваляне на договора е предявен повече от година и половина след изтичане на срока за изплащане на останалата част от уговорената цена, след обявяването на ответника в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и на неговите органи, започнало осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Н. П. П. и В. Е. П. не са предявили вземанията си за остатъка от продажната цена в производството по несъстоятелност на „Нове – П.“ ЕООД. Въззивният съд е изложил съображения, че носителят на правото на иск е свободен дали и кога да го упражни, дали въобще да го упражни, но при евентуално уважаване на иска ще се увредят интересите на кредиторите на несъстоятелния длъжник чрез намаляване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Счел е за релевантно и обстоятелството, че препис от контралетърното споразумение, в което е посочено, че цената по договора не е изплатена, е нотариално заверен на 22.04.2016 г., а „Нове – П.“ ЕООД, чрез управителя Н. П. П., е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност на 11.03.2016 г. във ВтОС, обявена по партидата на дружеството на 24.03.2016 г. Изтъкнал е, че с производството по несъстоятелност се цели осигуряване на справедливо удовлетворяване на кредиторите на длъжника. С оглед на това въззивният съд е приел, че е налице злоупотреба с право чрез недобросъвестното му упражняване, тъй като с претенциите си Н. П. П. и В. Е. П. целят да намалят масата на несъстоятелността посредством изключването от същата на имота – предмет на процесния договор. Приел е още, че изложените съображения, касаещи злоупотребата с право, се отнасят и до искането за разваляне на договора, обективиран в нотариален акт № 100, том I, нот. дело № 78/2016 г. на нотариус Л. А., независимо от обстоятелството за незначителност на неизплатената част от уговорената цена. С оглед на това ВтАС е заключил, че предявените искове по чл.87, ал.3 ЗЗД и обусловените от тях искове по чл.88, ал.1 ЗЗД вр. чл.55, ал.1, пр.3 са неоснователни и недоказани. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В изложението към касационните жалби по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните правни въпроси: 1/ Следва ли при преценката дали неизплатената част от задължението е незначителна да се взема предвид имуществото и материалното състояние на кредитора и доколко този въпрос има значение за определянето на интереса на кредитора?; 2/ До кой момент от развитието на производството по несъстоятелност на длъжника кредиторът може да предяви иск по чл.87, ал.3 ЗЗД? Въпросите са обосновани с допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият въпрос, поставен и по двете касационни жалби, е от значение за крайния изход на спора, тъй като касае тълкуване на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, но не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По смисъла на ППВС № 3/29.03.1973 г. нормата на чл.87, ал.4 ЗЗД е израз на основния принцип на облигационното право, изискващ изпълнение на поетите с договора задължение и постигане на тези реални цели, които страните са преследвали със сключването му. За това и преценката дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните дадености. С формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС възприетото в ППВС № 3/29.03.1973 г. разрешение е доразвито, като е прието, че поначало въпросът дали частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес се решава съобразно конкретно установените по делото факти и е в пряка зависимост от вида на договора и дължимите по него престации. Именно поради мноогообразието на договорите и особеностите на изпълнение на поетите с тях задължения, законодателят не е уредил общо за всички съглашения критерий, при който неизпълнението да се счита за съществено. Изрична уредба обаче този въпрос е намерил при договора за продажба на изплащане. По аналогия следва да се съобрази разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗЗД, според която частичното неизпълнение е съществено за кредиторовия интерес, когато неплатените вноски надвишават 1/5 от цената на вещта. Следователно неизпълнение над 20 % от дължимата престация на приобретателя се възприема за съществено. В този смисъл са решение № 60/03.06.2019 г. по т.д. № 1892/2018 г. на ВКС, II т.о., решение № 318/27.06.2012 г. по гр.д. № 273/2012 г. на ВКС, IV г.о., решение № 78 от 17.06.2015 г. по гр.д. № 379/2015 г. на ВКС, II г.о. и други. В случая, въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС, като е ползвал нормата на чл.206, ал.1 ЗЗД като ориентир и е съобразил вида на договора, характера на задължението, обема и точността на изпълнената част, поведението на съконтрахентите, след като е настъпил падежа за цялостно плащане. Следва отново да се отбележи, че интересът на кредитора се преценява с оглед обективно настъпилото частично неизпълнение, а не с оглед субективната му оценка, основаваща се на влошеното му материално положение и на невъзможността за бъдещо изпълнение поради обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вторият въпрос, поставен и по двете касационни жалби, не покрива изискванията на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Същият насочва към по – общия въпрос относно делата по смисъла на чл.637, ал.6 ТЗ, които е допустимо да бъдат образувани след откриване на производството по несъстоятелност на ответника. В конкретния казус този въпрос не е разглеждан от въззивния съд. ВтАС е приел исковете по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договорите за неоснователни, поради наличието на злоупотреба с право, а не поради предявяването им след обявяването на длъжника в несъстоятелност. Именно във връзка с решаващия извод относно недобросъвестното упражняване на правото, апелативният съд е изложил цитираните от касаторите съображения, че исковата молба е подадена след обявяването на ответника в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и на неговите органи, започнало осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Поради което и по начина, по който е формулиран, вторият въпрос не е обуславящ изхода на спора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение