Определение № 926 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. В., чрез адв. Е. С., срещу въззивно решение № 73/02.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 65/2024 г. на Видинския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 122/10.10.2023 г. по гр. д. № 178/2023 г. на Районен съд – Белоградчик, с което на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е признато за установено, че [община] има вземане за сумата 5 540,50 лв. - възнаграждения за периода м. януари 2021 г. – м.декември 2021 г., получени от касатора като председател на Общинския съвет на отпаднало основание, за което по реда на чл. 410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 54/23.03.2023 г. по ч. гр. д. № 112/2023 г. на Районен съд – Белоградчик. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) следва ли служителят да доказва добросъвестност за получаване на суми, ако ищецът -работодател не твърди, че сумите са недобросъвестно получени; 2) от кой момент влиза в сила и следва да се прилага решение на общински съвет - от гласуването му, от датата на оспорването му или от датата на влизане в сила на съдебно решение по обжалването му; 3) има ли решението на общинския съвет обратна сила. Поддържат се и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответната страна по жалбата - [община], чрез адв. К. С., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. В касационната жалба е инкорпорирана и частна касационна жалба срещу въззивно решение № 73/02.05.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 65/2024 г. на Видинския окръжен съд, в частта, имаща характер на определение, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 403/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 178/2022 г. на Районен съд – Белоградчик. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, с което жалбоподателят е осъден да заплати на [община] направените по делото разноски в общ размер на 2 121,62 лв. - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство. В изложението към основната касационна жалба не са формулирани конкретни правни въпроси, касаещи спора в частта за разноските, нито са посочени селективни основания. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е установено, че ищецът И. В. е бил избран за председател на Общински съвет – Чупрене, с мандат 2019 г. – 2023 г. по силата на решение № 1 по протокол № 1/12.11.2019 г. на ОбС – Чупрене. С това решение е прието възнаграждението на председателя на ОбС да е в размер на 85% от възнаграждението на кмета на общината, като с това е спазена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗМСМА. С решение 133 по протокол № 20/26.02.2021 г. на ОбС – Чупрене е определена 1 300 лв. основна месечна заплата на кмета за 2021 г., което е потвърдено и с последващо решение № 158 по протокол № 21/26.03.2021 г. на общинския съвет. Това решение е обжалвано от кмета на общината и с решение № 351/17.01.2022 г. по адм. д. № 7925/2021 г. на ВАС е прието, че решението на ОбС за определяне на трудовото възнаграждение на кмета няма качеството на административен акт, поради което не подлежи на съдебен контрол. За периода на обжалване (за 2021 г.) на кмета на общината е изплащано възнаграждение в размер на сумата 2 000 лв., вместо - 1 300 лв. През м.декември 2022 г. кметът е възстановил по сметката на общината разликата за надвзетото възнаграждение. От събраните по делото доказателства и заключението на СИЕ е установено, че за 2021 г. на ответника е изплащано месечно възнаграждение в размер на 1 700 лв., като полученото в повече възлиза общо на сумата 5 540,50 лв. При тези данни въззивният съд е приел, че ответникът дължи връщането на тази сума като недължимо получена, както и че в случая нормата на чл. 271, ал. 1 КТ е неприложима, тъй като размерът на възнаграждението, на което има право председателя на общинския съвет е изрично определен с нормативен акт (ЗМСМА) и всяко получено възнаграждение над регламентирания размер изключва добросъвестността на лицето. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Обжалваното решение не страда от пороци, обуславящи евентуално неговата недопустимост. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото не може да се реши по същество, като например липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване, ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и исканата защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен. В случая, с оглед посочените критерии съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, а и изложените от касатора доводи са от значение за неговата правилност и подлежат на преценка в производството по чл. 290 ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Въпросите в изложението са изцяло ирелевантни и не обуславят селектирането на жалбата. Решаващите изводи на въззивния съд за да уважи иска, са свързани с нормативно регламентирания размер на възнаграждението на председателя на общинския съвет, както и с обстоятелството, че добросъвестността (по смисъла на чл. 271, ал. 1 КТ) в случая е изключена, респ. неприложима е при наличие на взето решение на ОбС за възнаграждение в размер на 1 300 лв. за 2021 г. на кмета на общината, което съгласно чл. 26, ал. 1 ЗМСМА е базата за определяне възнаграждението на ответника. При установеното по делото, че това решение на ОбС не подлежи на обжалване по реда на АПК, вторият и третият въпрос в изложението, касаещи „влизането в сила на решението на общинския съвет” са очевидно неотносими и не могат да имат никакво значение за спора между страните. Не се констатира въззивното решение да е и очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя, че във фазата по селектиране на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, аргументацията на касатора не сочи на наличието на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. А по формулираните в изложението правни въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като същите са неотносими и не обуславят селектирането на жалбата. По частната касационна жалба (инкорпорирана в касационната жалба) срещу въззивното решение в частта му за разноските, присъдени от първата инстанция: Въззивният съд е приел, че исковата претенция е уважена изцяло, а не частично, както се поддържа от представителя на ответника по иска. Посочено е, че районният съд е отчел направеното изменение - намаляване на размера на исковата претенция и съобразно това са определени дължимите на ищеца разноски за първоинстанционното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в представеното от страната изложение на основанията за допускане на касационното обжалване липсва въобще формулиран правен въпрос, касаещ тази част от спора, поради което отсъства общото основание за селектиране на жалбата (вж. - т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Предвид диспозитивното начало в процеса, в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да извежда и формулира въпроси вместо страната, нито да се произнася за наличието или отсъствието на непосочени селективни основания. Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение