Определение № 3653 от 19.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2163/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „ДЖИ ЕС БИЛД 2010“ ЕООД, представляван от процесуалния си пълномощник – адв. Р., срещу определение № 15339/13.08.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 76/2025г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение жалбата на касационния жалбоподател срещу определение № 1535/05.12.2024 г. на Съдията по вписванията при СРС за отказ за вписването на непарична вноска по молба с вх.№ 97676/05.12.2024г.

Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и немотивирано. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 5 ТЗ при непарична вноска след възникване на дружеството, съответният орган е длъжен да представи в Службата за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо и отделно съгласие на вносителя. Твърди, че не е предвиден срок за извършване на исканото вписване и това, че е пропуснато да бъде сторено непосредствено след възникване на дружеството, не означава, че пропускът не може да бъде саниран. Счита, че представените със заявлението документи, а именно официално заверен препис, направен от Търговския регистър на нотариално заверения учредителен акт, както и представеното съгласие в официално заверен препис, удовлетворяват изискването на закона. В жалбата се изтъква, че дори и да се приеме, че документите на сайта на Търговския регистър не представляват електронни документи, то в случая е представен официално заверен препис. Частният касатор се позовава на разпоредбата на чл. 184 ГПК, съгласно която електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната и на уредбата по чл. 591 ГПК относно нотариалното удостоверяване на препис. По подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалваното определение, отмяна на отказа за вписване и постановяване на извършване на исканото вписване на непарична вноска.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК и основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, като поставя следните въпроси:

1. „Дали направеният нотариално заверен препис на документ по издаден от Търговския регистър официален препис на същия документ с нотариална заверка е допустим документ, удостоверяващ подлежащите на вписване обстоятелства?“;

2. „Дали официално завереният препис от Търговския регистър на нотариално заверения Учредителен акт, с който е извършена непаричната вноска, и неговите нотариално заверени преписи представляват официално заверени извлечения?“;

3. „Дали завереният препис на електронен документ, направен от Агенцията по вписванията, Търговски регистър, е официално заверен препис или не?“;

4. „Относно приложното поле на нормата на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за вписванията в конкретния случай във връзка с чл. 591 ГПК и частните електронни документи по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕО/910/2014г.

Жалбоподателят поддържа, че по поставените въпроси съдебната практика не съдържала еднозначен отговор, поради което попадали в приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като същевременно се сочи постановяване на акта в противоречие с решение № 176/02.07.2025г. по т.д. № 123/2023г. на ВКС, 2 т.о., решение № 802/23.02.2011г. по гр.д. № 1783/2009г. на ВКС, 4 г.о., решение № 546/01.12.2010г. по гр.д. № 966/2009г., 3 г.о., решение № 670/15.11.2010г. по гр.д. № 695/2009г., 4 г.о. на ВКС.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по жалбата и данните по делото, намира следното:

СГС е бил сезиран с жалба срещу определение от 05.12.2024г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което по молба с вх.№ 97676 от представляващите дружеството „Джи ес билд 2010“ ЕООД е заявено вписване на непарична вноска на поземлен имот с пл. №1563, попадащ в кв. 9 по ПУП на [населено място], район „Искър“ –[жк]. Отказът е мотивиран с това, че не е спазено изискването на чл. 73, ал. 5 ТЗ за представяне на нотариално заверен препис от първообраза на акта, с който е извършена непаричната вноска, тъй като е представен хартиен носител, заверен от Служба по регистрация към АВ за идентичност с електронния образ и нотариално заверен препис от същия, който не може да бъде ценен за нуждите на производството по вписване. Приложените към преписката декларация – съгласие и учредителен акт са с печат, че са идентични с електронния образ, поставен от служител от Агенция по вписванията от 04.12.2024г.

С обжалваното определение съдът е приел, че съгласно изискванията на чл. 73, ал. 5 ТЗ и чл. 8, ал. 2, изр. 2 от Правилника за вписванията за вписване на непаричната вноска в Службата по вписванията следва да се представи в оригинал или заверен препис нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. СГС е посочил, че и двата документа са представени в препис, снет от електронната им форма, съхраняваща се в Търговския регистър, като предвид това, че документите се представят електронно, изискването за форма ще се удовлетвори ако те са придружени с нотариална заверка на изпратеното за вписване сканирано копие от първообраза на акта, за което няма данни по делото. Счел е, че същите не се явяват официално заверени преписи по смисъла на чл. 8, ал. 2, изр. 2 ПВп, а по отношение на съгласието от 21.10.2024г., с което се потвърждава съгласие, дадено на 24.06.2010г., че не съставлява оригинал на заявения за вписване документ, най-малкото защото е с дата, следваща извършването на апорта. С така изложените мотиви е потвърдил отказа на съдията по вписванията за вписване на непаричната вноска.

ВКС, състав на Първо търговско отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, представено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване се извършва съгласно предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр.2 ГПК, тъй като не се установява вероятност обжалваният акт да е нищожен или да е недопустим. Извън посочените основания, касаторът следва да обоснове предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното Тълкувателно решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първите два поставени от касатора въпроси са взаимосвързани, като следва да бъдат обсъдени общо и касаят становището му, че заверката от служител на Агенцията по вписванията на документ, който се съдържа в досието на търговеца, съставлява официално заверен препис от същия. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като съдът не е приел, че същите не съставляват официално заверени преписи от длъжностното лице, а че не удовлетворяват изискванията на чл. 73, ал.5 ТЗ и чл. 8, ал. 2 от Правилника за вписванията, които изискват представянето на акта, който се вписва в оригинал или в нотариално заверен препис, а не в препис, изготвен от друго длъжностно лице, респ. заверен такъв препис. Както е възприел СГС не е отразено, че нотариалната заверка на извлечението от акта е извършена въз основа на представен оригинал, а върху препис, заверен от АВ – ТР. Дори и да се приеме, че въпросите удовлетворяват общия селективен критерий, не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, на което се позовава касаторът. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касационният жалбоподател не релевира такива доводи, като в изложението му липсват твърдения за неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито са посочени настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, както и не е обоснована непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика, а нормата на чл. 73, ал.5 ТЗ е ясна и ненуждаеща се от тълкуване.

Третият и четвъртият поставени в изложението въпроси също са взаимосвързани, но не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на съда. СГС не е приел, че е налице препис от електронен документ, а заверен от служител на АВ – ТР препис, снет от електронното досие на търговеца на сканиран, намиращ се по същото документ, но не от оригинала на акта. Понятието за електронен документ е дадено в разпоредбата на § 1, т. 3 (нова, ДВ, бр. 98/2020 г.) от ДР на ГПК, извършваща пряко препращане към дефиницията за електронен документ по чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. и дефинитивните норми на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ. В случая, както е възприел и СГС, не е налице електронен документ, а препис от сканиран образ на подписан писмен документ, който се съдържа в електронното досие, т. е. налице е първообраз, който е самия учредителен акт, подписан от лица – негови съставители, но не с електронен подпис и в електронна форма. Независимо от горното и по тези въпроси не е обосновано надлежно допълнително селективно основание, нито по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с оглед гореизложените съображения, нито по чл. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С обжалваното определение съдът не е отрекъл възможността нотариус по реда на чл. 591 ГПК да заверява преписи от електронни документи или друго електронно съдържание, за да е налице твърдяното от касационния жалбоподател противоречие с решение №17602.07.2025г. по т.д. №123/2023г. на ВКС, 2 т.о., тъй като в случая не е налице електронен документ или удостоверяване на електронно съдържание от нотариус.

Не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на САС и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. Касаторът не е изложил никакви конкретни доводи за аргументиране на сочената очевидна неправилност. Не се установява обжалваният съдебен акт да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика и не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Предвид гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,