Определение № 838 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3527/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Я. К. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. касационна жалба против въззивно решение № 2564 от 16.04.2024г. по в.гр.д.№ 9755/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 20.07.2023г. по гр.д. № 7702/2023г. на Районен съд София като са отхвърлени предявените от него искове за признаване за незаконно и за отмяната на уволнение, извършено със заповед № ЧР-10 от 7.12.2022г., за възстановяването му на заеманата длъжност „Ръководител, началник административен отдел“ в отдел „Административен“ и са присъдени разноски. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: За да постанови акта си, въззивният съд е приел за законосъобразно извършеното уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ с следните решаващи доводи: 1.С оглед правно-организационната си форма, основният предмет на дейност, установената система на управление и основният източник на финансиране, следва да се приеме, че за „Българска агенция за експортно застраховане“ЕАД като търговско дружество, чиято дейност е насочена към постигане на определени стопански резултати, е приложимо посоченото основание за прекратяване на трудови правоотношения, 2. Заеманата от ищеца длъжност е ръководна, доколкото по длъжностна характеристика за нея са предвидени ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на конкретни лица и на определена дейност и 3.налице е сключен договор за управление на предприятието /изготвена е и е одобрена бизнес програма за периода 2022 – 2024г./ и е започнало изпълнението му, като уволнението е извършено в предоставения девет месечен срок. Касаторът се позова на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, излагайки мотиви във връзка с тях, дори и когато не ги споделя? Счита, че не са съобразени доводите му, че на ръководителят на отдел „Административен“ не е била вменена отговорност за административните разходи, включващи разходи за инкасиране, обслужване и управление на застрахователния портфейл, че ръководителят на отдел „Административен“ няма отношение към политиката на заплатите в дружеството, че на него не са му били поставяне годишни цели и задачи, че отдел „Администрация“ въобще не е обсъден в бизнес програмата на дружеството, 2. Следва ли решението да бъде основано на установените по делото факти и дали следва съдът да извърши самостоятелна преценка на всички ангажирани по делото доказателства?, 3. Към кой момент следва да се преценява законността на извършеното уволнение и може ли тази преценка да се основава на доказателства, съставени след прекратяване на трудовото правоотношение? Въпросът е и конкретизиран –следвало ли е съдът да обсъжда доклад от 24.03.2023г. и писмо № ЧР-56/15.03.2023г.?, 4. Какви са критериите за определяне на една длъжност като ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, вр.§1, т.3 ДР на КТ? Дали посоченото основание следва да се разпростира и по отношение на ръководител, от когото не зависят основните насоки на стопанската политика и резултатите на предприятието? Конкретно, ръководителят на отдел „Администрация“ част ли е от ръководството на предприятието и приложимо ли е спрямо него основанието по чл.328, ал.2 КТ? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 117/2016г.на ІV г.о. и по гр.д.№ 4002/2017г.на ІV г.о., 5. При преценката дали длъжността е ръководна, следва ли съдът да изхожда от спецификата на основната търговска дейност на работодателя, когато дейността е подчинена на специфична регулация /застрахователна/, вкл.нормативно определените изисквания по отношение на ръководството на дружеството?, 6. Следва ли длъжността „ръководител Администрация“ в застрахователно дружество да се определя като ръководна, по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ, когато е предвидено, че лицето, заемащо я, може да бъде заменено от лица, които не отговарят на предвидените в закона изисквания за професионална квалификация и опит /шофьор и деловодител/, без заместването да е ограничено по време и съдържание?, 7. Разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ приложима ли е за търговски дружества, създадени със специален закон, в който едноличния собственик на капитала е държавата? Претендира направените разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Българска агенция за експортно застраховане“ЕАД, представлявана съвместно от директорите Г. и В., чрез процесуалния представител адвокат Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Постъпила е допълнителна молба, с която се претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 26.07.2024г., в т.ІІІ от който сумата е посочено, че сумата се заплаща по банков път и фактура № 222 от 26.07.2024г., удостоверяваща заплащането. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато, защото част от поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /с №№ 3, 5 и 6/, а за всички - не е налице нито едно от двете посочени от касатора специални основания за допустимост. Първите два въпроса са идентични и са във връзка със задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, след самостоятелна преценка на всички ангажирани по делото доказателства. Отговорът е положителен и в случая това е направено. Видно от гореизложените решаващи мотиви, въззивният съд е извел правните си изводи, съобразявайки изразените доводи, направените възражения и събраните по делото доказателства досежно релевантните за състава по чл.328, ал.2 КТ обстоятелства и заявените в исковата молба основания за обжалване /които са две:че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна и че независимо, че е търговско дружество, ответникът не е субект на правото, по отношение на който е приложим чл.328, ал.2 КТ/. Конкретизациите, на които касаторът акцентира не са приети за такива от значение за крайния извод. Този извод въззивният съд е формирал на базата на извършената от него преценка: 1. на представената трудова характеристика на длъжността /съгласно която основната цел на длъжността е да ръководи и да контролира дейността на отдела и цялостното материално-техническо обезпечаване на дружеството/, 2. На организационната структура на дружеството, съобразно която заемната от ищеца длъжност е на пряко подчинение на изпълнителния директор, 3. На възложените й отговорности съгласно длъжностното щатно разписание на дружеството, предвиждащо че в ръководения от ищеца отдел наред със заемана от него длъжност има още две /“деловодител“ и „шофьор на лек автомобил до 9 места“/. Предвидената възможност за заместване на ищеца от други лица е приел за ирелевантна, доколкото заместването е временно по своя характер и ограничено по обхват, поради което положението на заместващият и титуляра не може да се приеме за идентично. В мотивите си въззивният съд е посочил, че ръководеният от ищеца отдел, макар и да не осъществява функции, тясно свързани със специфичната дейност на ответника/застраховане и презастраховане/, осигурява условията за нормалното й и непрекъснато протичане. Освен това отделът на ищеца осигурява цялостното материално-техническо обезпечаване на предприятието. В този смисъл и във връзка със задълженията по стопанисване на материалната база, ищецът като ръководител отдел “Административен“ отговаря и за част от административните разходи на дружеството, чрез които се формират едни от основните икономически показатели за постигане на финансовите цели на предприятието. Във връзка с второто посочено основание в исковата молба – въззивният съд е обсъдил правно-организационната форма на дружеството, неговият основен предмет на дейност, установената система на управление и основният му източник на финансиране, на базата на които е приел, че дейността му е насочена към постигане на стопански резултат, поради което и за него е приложим реда на чл.328, ал.2 КТ. Касае се за търговско дружество по смисъла на ТЗ, създадено с цел застрахователна и презастрахователна дейност за сметка на Държавата на експортни рискове, свързани с производство и износ на български стоки и услуги или с осъществяване на български инвестиции в чужбина. Основната му дейност е стопанска и се реализира чрез осъществяване на абсолютни търговски сделки /сключване на застрахователни и презастрахователни договори/, придаващи търговско качество на лицата които ги сключват по занятие. Приета и одобрена е бизнес програма, със заложени цели и мерки за подобряване дейността на дружеството. Въпрос № 3, с оглед направената конкретизация, не отговоря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР №1 /2010г. по т.д.№ 1/2009г., съгласно които – поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, по поставеният въпроси с № 4 не е налице посоченото от касатора специалното основание и защото съобразно разясненията, дадени в т.2 от горепосоченото ТР по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва поставеният от касатора въпрос да е разрешен в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая това не е така, защото посоченото решение по гр.д.№ 117/2016г.на ІV г.о. е постановено по различен от сега поставения въпрос, а именно: „дали лицето, заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК“е част от ръководството“. Относно общият въпрос за критериите за определяне на длъжността като „ръководна“, по смисъла на §1, т.3 ДР на КТ, във връзка с което са поставените въпроси с №№ 5 и 6, въззивен акт е в съответствие с установената съдебна практика, включително и цитираното от касатора решение по гр.д.№ 4002/2017г.на ІV г.о., където в отговора на така поставения въпрос е посочено, че преценката дали служител е част от ръководството на предприятието се извършва съобразно „възложените му трудови функции и мястото на длъжността в системата на управление“. Основанието по чл.328, ал.2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват „организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес“, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния съд. Последният е изложил мотиви и във връзка със спецификата на основната търговска дейност на работодателя и с иревантността за случая на принципно съдържащата се в длъжностната характеристика възможност лицето, заемащо длъжността, да може да бъде заменяно от лица с различна професия. Във връзка с поставеният от касатора въпрос с № 7 следва да се посочи, че преценката относно приложимостта на чл.328, ал.2 КТ за съответното търговско дружество е конкретна и се извършва на база установените факти за дружеството, свързани с неговата правно-организационната форма, предмет на дейност, система на управление, източник на финансиране, бизнес план и цели. Наличието на специален закон,уреждащ дейността и обстоятелството, че държавата е едноличен собственик на капитала са от значение, но не са определящи /в какъвто смисъл е поставен от касатора въпроса/. С огледи изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените - с договор и фактура - като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение