Определение № 1330 от 20.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2015 г.

Производството е по реда на чл. 253 ГПК. С определение № 1140/21.10.2015 г. съдът се е произнесъл по реда на чл. 288 ГПК по касационната жалба на Р. С. Х. срещу въззивно решение № 43/24.02.2015 г., постановено от Шуменския окръжен съд по гр.д. № 77/2014 г. Постъпила е касационна жалба и от „Ф.. Р. С.“, [населено място], обл. Шумен, чрез адв. Л. В. П. срещу същото въззивно решение. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение. Иска неговата отмяна и отхвърляне на иска. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е обявил, на осн. чл. 135 ЗЗД, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, по отношение на [фирма], Шумен, недействителност на учредителен акт на „Ф...Р. С.”, [населено място], с който акт Р. Х. е предоставил безвъзмездно на учредената от него фондация свой собствен недвижим имот, до ½ ид.. По делото е установено, че [фирма], Шумен е бил кредитор на Х. към датата на учредителния акт, като длъжникът и към настоящия момент не се издължил. Съдът намерил, че длъжникът с горното е намалил своя патримониум и е увредил кредитора си. Посочил е, че в случая не е необходимо да се установява знание за увреждането и е отменил разпоредителното действие до обема на ½ ид. ч. от прехвърлените недвижими имоти, които се явяват съпружеска имуществена общност на длъжника и С. Х.. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя въпроса – допустим и основателен ли е отменителен иск по чл. 135 ЗЗД срещу фондация и следва ли да се обяви за недействителен учредителен акт на фондация, като се има предвид, че фондацията е учредена с оглед личността на учредителя. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване за произнасяне по поставения въпрос с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Няма никакво съмнение в теорията и съдебната практика, която е и многобройна и непротиворечива, че всяко действие, с което длъжникът уврежда кредитора, щом длъжникът знае за увреждането, може да бъде обявено за недействително спрямо кредитора, по негово искане. Нормата е ясна, като сам касаторът не твърди, че възприетото в практиката тълкуване е неточно или, че са налице промени в обществените и икономически отношения, налагащи промяна във възприетото тълкуване на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В заключение не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на „Ф.. Р. С.“, [населено място], обл. Шумен, Мотивиран от горното, съдът