Определение № 10439 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8645/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на Я. П. Х. от гр. Сливен, против решение № 97/21.06.2024 г., издадено от министър на околната среда и водите. С обжалваното решение, административния орган на основание чл. 88, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от АПК е оставил без разглеждане жалба на г-жа Х. срещу протокол № 256/25.03.2024 г., издаден от регионална лаборатория – Стара Загора към ИА „Околна среда“ за извършени контролни измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, извършен на „Динас“ АД и прекратил административното производство по жалба № Ж-57/03.05.2024 г. При извършената служебна проверка за подсъдност на жалбата, Върховният административен съд, шесто отделение, намери следното: Административното производство е започнало по жалба на частния жалбоподател срещу протокол № 256/25.03.2024г. за извършени контролни измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници, извършен на „Динас“ АД. За да остави жалбата без разглеждане, министър на околната среда и водите е приел, че оспорвания протокол не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 21, л. 5 от АПК, като част от процедура по издаване на административен акт не подлежи на контрол, а от това следва, че оспорващата няма правен интерес от обжалване. Състав на шесто отделение на Върховен административен съд намира, че жалбата не подлежи разглеждане от сезирания съд. В разпоредбите на чл. 132 от АПК се определя родовата подсъдност и се посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. На основание чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Анализът на текста налага заключението, че на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, а именно актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С подадената до Върховния административен съд жалба от Я. Х. не се оспорва акт на министъра на околната среда и водите, издаден при упражняване на конституционните му правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. В съответствие с регламентираните в Конституцията правомощия на Министерския съвет и на министрите, Конституционният съд в решение № 8 от 23.04.2018 г. по конституционно дело № 13/2017 г. е приел следното: „Идеята на конституционния законодател е Върховният административен съд да осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на тези актове на Министерския съвет и министрите, които могат да бъдат определени като административни актове и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актовете, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководството на държавното управление, които актове могат да засягат, както публичния интерес, така също и права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Извън вложените в тълкувателната разпоредба разум и логика е да се приеме, че задължението за пряк контрол за законност обхваща и актовете, издавани от Министерски съвет и от министрите, с които макар да се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, не се осъществяват властнически правомощия, произтичащи от Конституцията“. Оспореното решение е издадено от министъра на околната среда и водите по жалба срещу протокол за извършени контролни измервания по своята същност не попада в категорията актове, които са израз на политически концепции за управление. По своята същност акта не може да се определи като издаден при упражняване на конституционно възложени функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Поради това оспорването не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административния съд съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл. 133 от АПК, спорът е подсъден на Административен съд – Сливен, според посочения адрес на жалбоподателката. Предвид изложените съображения образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд – Сливен. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,