Определение № 1713 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 384/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на А. М. М. ЕГН [ЕГН] срещу решение №1089/24.10.2023 г., постановено от Окръжен съд- Бургас по в.гр.д. № 1402/23, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение №1289 /09.06.2023 год. по гр.д.№6723 /2023 год. на Районен съд -Бургас в обжалваната пред ОС-Бургас, е постановено друго, с което по отношение на касатора е признато за установено, че същият дължи на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД ЕИК[ЕИК] още 5092,31 лв- неплатена главница по Договор за потребителски кредит № CL-1429 от 20.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2022 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1505/13.05.2022 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 2935/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 и чл. 280 ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба„ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, в писмен отговор от процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на дължимо юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, в обжалваната пред ВКС част, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: На 20.10.2016 г. страните са сключили Договор за потребителски кредит № CL-1249 (по-долу наричан за краткост „Договора за кредит“). С него банката е предоставила на касатора потребителски кредит в размер на 15 000 лв., с краен срок за издължаване 120 месец след датата на усвояване, но не покъсно от 20.11.2026 г. (чл. 1 и 2 от Договора за кредит). Към договора са приложени Общи условия, приложими при предоставяне на потребителски кредити и кредити-овърдрафт на физически лица от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД (наричани по-долу за краткост „Общите условия“). Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза кредитът е усвоен изцяло на 20.10.2016 г. Видно от заключението на вещото лице, длъжникът е платил частично вноска за главница за септември 2021 г. и не е платил изцяло вноските от октомври 2021 до март 2022 г., както и не е платил вноските за договорна лихва за периода от октомври 2021 г. до май 2022 г. Съгласно чл. 15 от Договора за кредит при непогасяване на падеж на която и да е дължима вноска, лихва или друго изискуемо плащане към банката, както и в случаите по чл. 29 от Общите условия, банката има право да обяви кредитора за предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на вземанията си по предвидения в Общите условия и в закона ред. Банката е изпратила уведомление до длъжника чрез ЧСИ Д. Н., рег. № 804 на КЧСИ, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Съобщението е връчено при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Второ уведомление е извършено и с връчване на приложенията към исковата молба на особения представител по делото, което практиката на ВКС приема за редовно връчване- Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. За неоснователно есчетено възражението на особения представител, че в уведомлението не се съдържа достатъчно подробна конкретизация на вземането. Вземанията са описани в табличен вид, като са посочени неплатените вноски за главница и лихва, падежите им, както и общата претендирана сума. В исковата молба също съдържа детайлно описание на вземанията.. На 13.05.2022 г. по ч. гр. д. № 2935/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас е издадена Заповед № 1505 за незабавно изпълнение по чл. 417 ГК, с която касаторът е бил осъден да заплати на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД сумите от 9342,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № CL-1249/20.10.2016 г., ведно със законната лихва от 11.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 629,30 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по чл. 9 от същия договор, за периода от 05.10.2021 г. до 16.03.2022 г.; 169,81 лв., представляваща договорна лихва за забава по чл. 11 от същия договор, за периода от 05.09.2021 г. до 16.03.2022 г.; 85,20 лв., представляваща разходи за връчване на уведомления за предсрочна изискуемост; 255,79 лв. – разноски в заповедното производство. Издаден е и изпълнителен лист за същите суми. С разпореждане от 14.09.2022 г. съдът е указал на банката в едномесечен срок да предяви иск срещу длъжника, тъй като последният не е бил открит по делото. Със същото разпореждане е спряно изпълнението на заповедта. Банката е получила съобщението на 23.09.2022 г. и е подала исковата молба на 20.10.2022 г., т.е. в рамките н аедномесечния срок. Относно разминаването между размера на шрифта на Договора за потребителски кредит и Общите условия към него, въззивният съд е изложил следното: преценил е, че не са нужни специални знания, за да се установи, че размерът на шрифта на Общите условия е по-голям от размера на шрифта на Договора за кредит. Според чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Съдът се е позовал на това, че в закона няма изискване общите условия и договорът за кредит да са написани с един и същи размер на шрифта. Изискването касае само и единствено елементите на конкретния документ. В конкретния случай е видно, че общите условия изцяло са написани с един размер на шрифта, както и че договорът за кредит изцяло е написан с един размер на шрифта. Макар и размерът на шрифта при съпоставка на двата документа да е различен, разликата е минимална и това по никакъв начин не води до нечетимостта на тези документи. Няма основание да се приеме, че потребителят може да бъде заблуден. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него Позовал се е в този смисъл на Решение № 50206/25.11.2022 г. по гр.д. № 3578/2020 г. на ВКС, III г.о. и Решение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело C-535/20). Поради изложеното е счел, че изводът на първоинстанционния съд за нищожност на договора на основание противоречие с императивни правни норми е погрешен. Допълнително се е аргументирал и с това, че страните не оспорват приетото от първоинстанционния съд, че размерът на шрифта и на двата документа е поне 12. Въззивният състав е приел, че процесните вземания не са погасени по давност към момента на подаване на исковата молба. В практиката няма спор, че давността за главницата по договор за банков кредит е петгодишна, а за лихвите – тригодишна (вж. например Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о., Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ВКС, II т.о., Решение 50076 от 14.11.2022 г. по т.д. №1730/2019 г. на ВКС, I т.о.). В случая спирането на плащанията по кредита е от септември 2021 г., а искът е заведен на 20.10.2022 г. Предсрочната изиускуемост е настъпила на 16.03.2022 г. Тоест, няма как да е изтекла както петгодишна давност, така и тригодишна давност за главното вземане и акцесорните вземания. Относно размера на дължимата главница по кредита, въззивният съд е приел, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е изчислило размера на дължимата главница след приспадане на извършените плащания. Въз основа на всичко изложено по-горе исковете на банката са счети за изцяло основателни. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора, са изложени въпроси, за които се твърди, че са правни и от значение за изхода на конкретния спор, и които се свеждат до критериите и подхода на съда при определяне размера на шрифта на договора и следвало ли е в този случай да се назначи съответната експертиза за определяне на размера на шрифта. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. ВКС няма право да извлича сам въпроси, нито да преформулира тези на касатора, а може само да ги прецизира. В мотивите към т.1 от ТР, по реда на нормативното тълкуване, са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на решението. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че така наведените въпроси са по правилността на обжалваното решение, доколкото се отнасят до изводите на съда за установеност на размера на шрифта на конкретния договор за потребителски кредит-12. Отделно от това, съдът е приел, че по размера на шрифта-12 не е бил налице изобщо спор между страните. Последният извод на съда не се оспорва и в самата КЖ, доколкото оплакванията в нея се свеждат до това, дали шрифтовете в самия договор и ОУ на банката се разминават, а не относно техния минимален размер. На база така възприетите критерии за дискреция относно наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. счита, че с оглед гореизложените съображения, не е налице основание за допускане на касационно обжалване, доколкото наведените от касатора въпроси от една страна са по правилността, а от друга не се явяват обуславящи изхода по спора, на база изложеното в предходния абзац. Налице е и бланкетно позоваване от страна на касатора на трите хипотези, уредени в нормата на чл.280 ал.2 ГПК като основания за допускане на касационно обжалване. В случая обаче не е налице вероятна нищожност на съдебния акт, доколкото съдът се е произнесъл в рамките на своята юрисдикционна компетентност, в надлежен съдебен състав и при спазване на формата на постановения съдебен акт. Не е налице и вероятна недопустимост,доколкото липсва произнасяне извън предмета на спора и обема на търсената защита и са налице съответните абсолютни и относителни предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск от страна на ищеца. Не е налице и очевидна неправилност на постановеното въззивно решение, тъй като от неговото съдържание не се установява приложение на отменена или несъществуваща правна норма, прилагането на такава в нейния противоположен на съдържанието й смисъл, нито грубо нарушение на правилата на формалната логика. В полза на ответника по КЖ следва да се присъдят разноски, в размер на 300 лева-юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК. Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т.о.