Определение № 50007 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – сега Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/ КОНПИ/, чрез гл.инспектор – юрист М. Т. в ТО София при ТД София на К О НПИ срещу решение от 22.02.2022 г. по в.гр.дело № 2673/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 260025/03.06.2021 г. по гр.дело № 135/2020 г. на Пернишки окръжен съд и определение от 03.08.2021 г. в частта, с която е допълнено решението, като Ю. Д. З. е осъден да заплати на КОНПИ допълнително сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение и вместо това са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Ю. Д. З. искове с правно основание чл.154,ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата равностойността на имущество на обща стойност 401806.10 лв. както следва:1. сумата в общ размер на 87267 лв., представляваща сборът от пазарната стойност на отчужденото недвижимо имущество - а) апартамент №, с площ м2, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес],ет., в сграда №, ведно с принадлежащото избено помещение №, с площ от м2 и с % ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото - при пазарна стойност от 26767 лв., отчужден на 13.10.2016 г. и б) правото на строеж за изграждане на апартамент №, паркомясто № и паркомясто №, находящи се в [населено място],[жк]- при пазарна стойност от 60500 лв., отчуждено на 04.12.2019 г. - на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗПКОНПИ; 2) сумата в общ размер на 31100 лв., представляваща пазарната стойност на отчужденото движимо имущество - а) л. а. „БМВ ”, с рег. [рег.номер на МПС] - при пазарна стойност от 6800 лв., отчужден на 06.04.2016 г.; б) л. а. „Ауди ”, с рег. [рег.номер на МПС] – при пазарна стойност от 7500 лв., отчужден на 17.09.2018 г. ( извън проверявания период) и в) л.а. „Опел Инсигния”, с рег. [рег.номер на МПС] - при пазарна стойност от 16800 лв., отчужден на 02.10.2017 г. - на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗКПКОНПИ и 3) сумата в общ размер на 283439,10 лв., представляваща сборът от следните установени постъпления по банкови сметки на Ю. Д. З.: а) 250289,64 лв., представляваща вноски по банкови сметки; б) 732,85 лв., представляваща вноски по кредит; в) 11080 лв., представляваща вноски от трети лица; г) 18892,26 лв., представляваща „върнат задатък от ЧСИ за участие в публична продан по ИД”; д) 249,67 лв., представляваща превод от ЗАД„Армеец” по банкова сметката и е) 468,86 лв., представляваща разликата между получената сума по застрахователна преписка, образувана при настъпил застрахователна събитие по договор за застраховка „Каско” при „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД и прехвърлена по сметка - на основание чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 ЗКПКОНПИ, както и в частта на присъдените в тежест на ищеца разноски и държавна такса. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове се уважат. В изложението са формулирани правните въпроси: 1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл.151 от ЗПКОНПИ, постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното или свързаните с него лице, но неналични в края на проверявания период? 2. Парични средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лиц а и участват ли във формирането на несъответствие по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ? 3. В кои случаи е допустимо изменението на иск по чл.214, ал.1 ГПК – по основание, по петитум или по основание и петитум във връзка с претендирано имущество на основание чл.151 от ЗПКОНПИ. Изложени са съображения, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба Ю. Д. З., чрез адв.И. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 154, ал. 1 ЗПКОНПИ. Прието е, че за да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на на § 1, т. 3 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства. Възприета е практиката на ВКС, според която на отнемане по реда на З О ПДИППД (отм.) подлежи налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него: ако имуществото се намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Съдът е приел, че на отнемане по реда на ЗПКОНПИ – сега ЗОНПИ също подлежи налично в края на изследвания период имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него - ако то се намира у свързани лица, отнема се от тях. Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена, отнема се съответната равностойност към този момент. Прието е, че не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. Когато придобито през изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е по-висока, разликата е доход. Дали този доход е законен ще се установи, след като бъде преценен размерът на превишението, ако е налице такова в края на изследвания период. Въззивният съд е приел за установено от неоспорената от страните ССЕ, че получените приходи от ответника през периода от 19.04.2008 г. до 19.04.2018 г. са общо в размер на сумата от 458376, 02 лв., формирана, както следва: 1) 62386, 44 лв. – сборът от полученото трудово възнаграждение и получени обезщетения от НОИ; 2) 10032, 02 лв. - сборът от внесената сума и заплатения нетен размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2014 г. и закрита през 2015 г.; 3) 7580, 96 лв. - сборът от началното салдо през 2008 г., внесената сума през 2008 г. и 2010 г., и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2006 г. и закрита през 2014 г. (извадени са постъпилите суми, представляващи работна заплата и обезщетения, тъй като те са включени по т. 1); 4) 2471, 07 лв. - сборът от внесената сума и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2010 г. и активна през 2018 г. (извадени са постъпилите суми, представляващи работна заплата и обезщетения, тъй като те са включени по т. 1); 5) 3273, 53 лв. - внесена сума по банкова сметка, открита през 2015 г. и активна през 2018 г.; 6) 26767 лв. - пазарната стойност на продадения апартамент на 13.10.2016 г., придобит на 12.03.2016 г. (към приходната част не трябва да се включва сумата от 60500 лв., представляваща продажната цена за процесното право на строеж за изграждане на апартамент и две паркоместа, тъй като отчуждителната сделка е сключена след проверявания период - 04.12.2019 г.; това обстоятелство представлява благоприятен за Комисията факт, макар че се иска тази сума да бъде отнета в полза на държавата); 7) 6800 лв. - пазарната стойност на продадения на 06.04.2016 г. л. а. "БМВ ", с рег [рег.номер на МПС], придобит на 02.03.2011 г.; 8) 7500 лв. - пазарната стойност на продадения на 17.09.2018 г. л.а. "Ауди ", рег.№ придобит на 27.11.2014 г.; 9) 16800 лв. – пазарната стойност на продадения на 02.10.2017 г. л. а. "Опел Инсигния", рег. [рег.номер на МПС], придобит на 13.09.2016 г.; 10) 40118, 86 лв. - получена на 27.12.2012 г. от застраховател по договор за застраховка "Каско" заместваща облага (застрахователно обезщетение) за погиналия (при т. нар. тотална щета) л. а. "Ауди ", придобит на 09.11.2009 г.; 11) 141690, 91 лв. - сборът от внесените суми (119177 лв.), възстановен задатък от ЧСИ (18892, 26 лв.), застрахователно обезщетение от "Армеец" АД (249, 67 лв.) и начислена възнаградителна лихва (3371, 98 лв.) по банкова сметка, открита през 2013 г. и активна през 2018 г. (от прихода са извадени следните суми: 39650 лв. - прехвърлена сума от сметка на титуляря (очевидно е, че тази сума е била предмет на изследване от ССЕ и е включена като приход на ответника по други банкови сметки, които са взети предвид от съда) и 20000 лв. - постъпила сума от продажба на недвижими имот (тя е включена по т. 6); 12) 4638, 87 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г. и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2008 г. и закрита през същата година; 13) 16981, 44 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г. и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2007 г. и закрита през 2008 г.; 14) 777, 81 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г. и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2007 г. и закрита през 2011 г.; 15) 92261, 02 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г., извършените 5 вноски през периода от 2013 г. до 2017 г. и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2007 г. и активна през 2018 г.; 16) 16634, 29 лв. - сборът от наличното салдо през 2008 г., извършените 2 вноски през 2010 и 2013 г. и заплатения размер на възнаградителната лихва по банкова сметка, открита през 2008 г. и активна през 2018 г. (изключена е сумата от 40118, 86 лв., тъй като тя е взета предвид по т. 10); 17) 646, 33 лв. - начално салдо през 2008 г. по банкова сметка, като тази сума не е включена по т. 4); 18) 24, 53 лв. - начално салдо през 2008 г. по банкова сметка, като тази сума не е включена по т. 5); 19) 361, 99 лв. начално салдо през 2008 г. по банкова сметка, като тази сума не е включена пот. 11) и 20) 628, 95 лв. - усвоен кредит по Договор за потребителски кредит CREX02739042/18.12.2011 г., сключен с "БНП Пърсънъл Файненс" С. А., клон България (изплатен е през 2012 г., като върнатата сума по този договор в размер общо от 732, 85 лв. е включена в разходната част като извънредни разходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона). Обобщено е, че през проверявания 10-годишен период ответникът е получил приходи общо в размер на 458376,02 лева. Въззивният съд е посочил, че съгласно ССЕ през релевантния период извършените обичайни и извънредни разходи възлизат на сумата от 68612, 23 лв. Към извънредните разходи е прибавена сумата от 732, 85 лв., представляваща общата върната сума по процесния договор за потребителски кредит, както и следните суми: 1) 26531 лв. – разходи за закупуване на процесния апартамент към момента на придобиването му (12.03.2016 г.) съобразно неговата пазарна стойност (арг. чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ ); 2) 25230 лв. - разходи за закупуване на процесното суперфициарно право към момента на придобиването му (20.03.2018 г.) съобразно неговата пазарна стойност и 3) 81700 лв. - разходи за придобиване на четири леки автомобила по пазарна стойност, поради което всички обичайни и извънредни разноски на ответника през релевантния период възлизат на сумата от 202806, 08 лв. (68612, 23 лв. + 732, 85 лв. + 26531 лв. + 25230 лв. + 81700 лв.). Обобщено е, че нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на закона възлизат на положителна величина от 255569, 94 лв. (458376, 02 лв. приход - 202806, 08 лв. обичайни и извънредни разходи). Прието е, че в имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от закона не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите материални блага, поради което в патримониума на ответникът за проверявания период не следва да се включват разходите за погасяване на кредити, за придобиване на имоти и леки автомобили, както и сумите, с които ответникът като титуляр се е разпоредил със своя авоар по банковите сметки, а стойността на наличните към края на проверявания период авоари, недвижими и движими вещи. Поради това въззивният съд е посочил, че трябва да преизчисли и стойността на придобитото имущество по задача № 4 от заключението на ССЕ, както следва: 1) 26531 лв. - пазарната стойност на процесния апартамент към момента на неговото придобиване на 12.03.2016 г.; 2) 25230 лв. – пазарната стойност на суперфициарното право към момента на неговото придобиване на 20.03.2018г.; 3) 13700 лв. - пазарната стойност на придобития на 02.03.2011 г. л. а. „БМВ ”, с рег. [рег.номер на МПС]; 4) 13600 лв. - пазарната стойност на придобития на 27.11.2014 г. л. а. „Ауди”, с рег. [рег.номер на МПС]; 5) 18700 лв. - пазарната стойност на придобития на 13.09.2016 г. л.а. „Опел Инсигния”, с рег. [рег.номер на МПС]; 6) 35700 лв. - пазарната стойност на придобития на 09.11.2009 г. л. а. „Ауди ”, с рег. № АХ; 7) 646,33 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка; 8) 24,53 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка; 9) 361,99 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка; 10) 5291,38 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка и 11) 23,45 лв. - налична сума към края на проверявания период по банкова сметка, като сборът на тези суми възлиза на 139808,68 лв. Въззивният съд е споделил формираното в практиката на ВКС становището, че внесените и преведени суми по банкови сметки на ответника (проверяваното лице), които не са налични по тези сметки в края на проверявания период, нито подлежат на отнемане в полза на държавата, нито са релевантни – чрез включването им в имуществото на ответника за определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото тези суми само са "преминали" през това имущество в проверявания период – били са разходвани, без да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане имущество (а когато са вложени за придобиването на такова имущество – то подлежи на отнемане, или неговата равностойност ако е било отчуждено – в предвидените от закона случаи, и само ако е налице значително несъответствие по смисъла на специалния закон). Посочено е, че за изходна позиция в цитираната от въззивния съд константна практика на ВКС се приема, че на изследване подлежи имуществото на проверяваните лица (ответниците) в началото и в края на проверявания период, като несъответствието следва да се определи от съпоставянето на нетния доход и стойността, получена от разликата между имуществото в края на проверявания период и това в началото на периода. Прието е, че тази изходна позиция в актуалната практика на ВКС, формирана по приложението на ЗОПДНПИ (отм.), е изведена и изрично основана, и на разясненията в същия смисъл, дадени в раздел IV, т. 1 от мотивите към решение № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на Конституционния съд. Цитирано е Решение № 147/16.09.2019 г. по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, с което е прието, че предмет на отнемане могат да са налични средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства) и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане може да бъде само имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на лицата по чл. 64, чл. 65 чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), а само в случаите, когато с него е сключена възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите, когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), са придобити имущества, то на отнемане ще подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяването лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от ЗОПДНПИ (отм.), не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл.63, ал. 2 от закона и не подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали през имуществото на проверяваното лице и съгласно приетото с решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/17 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания период, тъй като не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до изтичането на този период. При тези съображения е изведен извод, че стойността на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на закона на ответника през проверявания период е общо в размер на сумата от 139808,68 лв. С оглед на изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи съдът е формирал извод, че не е налице превишаване по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на закона на придобитото през проверявания период имущество/139808.68 лв./ и нетния доход /255569.94 лв./. Прието е, че нетният доход превишава с 115761.26 лв. придобитото от ответника през релевантния период имущество, поради което предявените конститутивни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло, без да се изяснява дали конкретните имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното лице са придобити от законни източници. Поради несъвпадане на крайния правен извод на въззивния съд с правните изводи на първоистнационния съд обжалваното решение на окръжния съд е отменено и предявените искове с правно основание чл.154,ал.1 ЗОНПИ са отхвърлени. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Това основание за допускане на касационно обжалване предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, който се установява само от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните, и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение на Софийски апелативен съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС по първия и втори въпроси от изложението. С Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК на ВКС в т. 1 е прието, че н е представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т. 2 от тълкувателното решение е прието, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Решаващите правни изводи на въззивния съд са съобразени с тази практика на ВКС, поради което основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по третия въпрос от изложението. Въпросът е формулиран общо и бланкетно, и не е свързан с решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. Поради това не отговаря на изискването за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за яснота съдът отбелязва, че жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК по същия правен въпрос. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателя Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество. С оглед изхода на делото в полза на адвокат пълномощника на ответника по жалбата Ю. Д. З. адв. И. Е. Г. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г. е оказана безплатна правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. В тази хипотеза на адвокат пълномощника на ответника по жалбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА. Цитираният текст на ЗА относно размера на адвокатското възнаграждение препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение в условията на чл.38,ал.2 ЗА. Съдът съобразява предмета на делото – касае се за предявени искове по чл. 154,ал.1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата равностойност на имущество на обща стойност 401 806.10 лв., фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че адвокат пълномощника на ответника по касационната жалба е изготвил писмен отговор по жалбата, че се касае за производство пред ВКС по чл.288 ГПК, без процесуално представителство в открито съдебно заседание и приема, че адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на адвокат пълномощника на Ю. З. – адв. И. Г. е в размер на сумата 4000 лева. В полза на ВКС следва да се присъди сумата 30 лв. държавна такса на основание чл.157,ал.2 ЗОНПИ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение