Определение № 669 от 20.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 3097/2015 г.

ВКСII търговско отделение20.11.2015 г.докладчик Боян Балевски

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.09.2015 г. по в.ч.т. дело №133/15г. на ВТАС, с което е върната частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение №88/22.05.2015 г. по в.ч.т.д №133/2015 на ВТАС, с което е потвърдено разпореждане от 22.04.2015 г. по т.д. № 1026/13 на ВТОС за отказ от издаване на обратен ИЛ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на Е. Е. А. от [населено място] срещу разпореждане от 14.09.2015 г. по в.ч.т. дело №133/15г. на ВТАС, с което е върната частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение №88/22.05.2015 г. по в.ч.т.д №133/2015 на ВТАС, с което е потвърдено разпореждане от 22.04.2015 г. по т.д. № 1026/13 на ВТОС за отказ от издаване на обратен ИЛ. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение.. Ответникът по настоящата частна жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е върната частната касационна жалба на същия жалбоподател срещу определение на ВТАС, с което е потвърдено разпореждане от 22.04.2015 г. по т.д. № 1026/13 на ВТОС за отказ от издаване на обратен ИЛ съдът се е позовал на това, че последното не подлежи на частно касационно обжалване. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001 г. на ВКС т. 6: определенията, които не преграждат понататъшния ход на делото и за които е предвидена изрична обжалваемост- подлежат на двуинстанционно разглеждане. Така цитираното ТР не е изгубило своята актуалност и при действието на новия ГПК от 2007 г., който в разпоредбите си в чл. 274 ал.3 ГПК очертава кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Въззивно определение, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане, постановено по молба за издаване на обратен изпълнителен лист не попада в тези категории. С оглед изложеното, съдът намира, че правилно съставът на ВТАС е върнал настоящата частна касационна жалба като недопустима, т.е. подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение

Цитирани разпоредби

5