Определение № 3079 от 03.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 984/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба „Д ЛИЗИНГ“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 17 от 13.01.2025г. по т.д. № 341/2024г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 17 от 09.02.2024г. по т.д. № 13/2022г. на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от „Д ЛИЗИНГ“ ЕАД против „ВЕНИАНИНА“ ЕООД и П. Л. У. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца връщане на следните движими вещи, находящи се в [населено място], [улица], а именно: части от машина SP/MAC, модел 10, производствен № SP/MAC 10-01.00 - вибрационна маса, вибрационна възвръщаща система, окабеляване, контролен панел, сито – 2 бр.; части от машина SP/MAC, модел 10, производствен № SP/MAC 10-02.00 - вибрационна маса, вибрационна възвръщаща система, окабеляване, контролен панел, сито - 2бр., за които е издадена Заповед № 514 от 28.10.2021г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 665/2021г. по описа на Районен съд – Сливница, 5-ти граждански състав. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква, че още с исковата молба е представил доказателства, които не са взети предвид от въззивния съд. Излага аргументи, че с нарочно писмо лизингополучателят е признал, че не е изпълнил задължението си по договор за лизинг № 0067 от 25.07.2028 г. и поема ангажимент да върне лизинговия актив, но въпреки това е върнал само част от активите. Твърди, че нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, ответникът е ангажирал доказателства, от които да е видно, че е върнал всички лизингови активи. Намира за неправилен извода на въззивния съд, че ищецът не е установил кои са съставните части на двете машини, тъй като са приложени като доказателства Протоколи от 05.04.2021г. и 15.07.2021г. на инж. П. Б., в които са описани машините и от какво се състоят. Твърди, че вещото лице проф. д-р инж. Х. С. не е отговорил на въпроса какви са компонентите на съответните машини, въпреки че в заключението си е приложил снимков материал, от който е видно съвпадението на посочените номера на машините в договора за финансов лизинг № 0067 от 25.07.2018г., договор за покупко-продажба от 01.08.2018г. и приемо-предавателен протокол от 07.08.2018г. Навежда доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния, който не е обсъдил всички доказателства по делото, въпреки че са били допуснати с доклада по делото, а именно отговор на искова молба по друго дело, засягащо парично вземане, произтичащо от процесния договор за лизинг, съдържащо по твърдение на касатора извънсъдебно признание на релевантни факти – изброяване на съставните части на машините. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил и представеното в съдебно заседание като доказателство описание на машините от фирма производител с превод на български език, установяващо компонентите, от които се състои машина SP-MAC, за да може да се експлоатира. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следния процесуалноправен въпрос: „Следва ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доказателства, представени по делото, като инстанция по съществото на спора, доколкото още в доклада по делото първоинстапционният съд е допуснал същите, по не ги е разгледал, и доколкото те са от съществено значение за доказване на твърденията на ищеца в исковата молба, както и за формиране на обективната преценка на съда при постановяване на крайния съдебен акт?“ Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 92 от 16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г. по описа на ВКС, II ГО, решение № 388 от 17.10.2011г. по гр.д. № 1975/2010г. по описа на ВКС, IV ГО. Твърди, че по въпроса са налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците „ВЕНИАНИНА“ ЕООД и П. Л. Ю., представлявани от адв. Д. Ц., поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, като твърдят, че за първи път с въззивната жалба е представено описание на машините от фирмата производител с превод на български език, което не е прието като доказателство от въззивната инстанция и съответно не е обсъждано в обжалваното решение. Навеждат доводи, че нито в исковата молба, нито в допълнителната искова молба, ищецът се е позовал на доказателството „отговор на искова молба по друго дело“. Твърдят, че този отговор не съдържа извънсъдебно признание за факти по настоящото производство. Претендират разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е споделил изложените в мотивите на първоинстанционното решение съображения и е препратил на основание чл. 272 ГПК към тях, като е формирал и допълнителни мотиви по направените оплаквания. Приел е, че същината на спора е дали описаните в петитума на исковата молба вещи съставляват отделни части от двете машини, както и че индивидуализирането им е необходимо предвид възражението на ответника, че тези части са били придобити с договор за доставка на оборудване от 01.11.2016г., сключен с „РАХ Консулт“ ЕООД, и са били допълнително монтирани от него за правилното функциониране на поточната линия. Констатирал е, че в договора за финансов лизинг и приемо-предавателния протокол от 07.08.2018г. лизинговият актив е описан като „комплект машини за белене, изходен капацитет 350-500 кг/ч“: 1бр. марка SP/MAC, модел 10, производствен № SP/MAC 10 - 01.00 и 1бр. марка SP/MAC, модел 10, производствен № SP/MAC 10 - 02.00“. Позовал се е на приетото заключение по повторна техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Х. С., съгласно което така посочената формулировка не дава основание за категорично и еднозначно обобщение или тълкуване относно комплектацията на процесната машина, както и че за да отговори на въпроса, е необходимо „Ръководство за експлоатация на български език“, което не е намерено у нито една от страните. Взел е предвид, че поради това според вещото лице като достоверен източник на информация относно комплектацията на процесното изделие следва да се разглежда оценителският доклад от 16.02.2022г., изготвен от „Адванс експертни оценки“ ООД по възлагане от ищеца, съгласно който двете машини се състоят от: Т- образна метална рамка, обхващаща всички вибросита и вибрационната маса; хоризонтална вибрационна маса, която отделя цялата ядка от люспата - 2 броя; вибрационна възвръщаща система - необелените семена се връщат за повторно лющене - 2 броя; покритие и циклон - покрива вибрационната маса и събира праха и леките примеси след беленето - 2 броя; моторизирани вибросита - 4 броя; окабеляване - 2 броя; контролен панел - 2 броя; електромотори - 2 броя и белачи - 2 броя. Посочил е, че според извършените от експерта справки във връзка с изпълнението на задачата в общодостъпните сайтове в търсачката „Google“ няма информация за изделие за белене на слънчоглед с марка „SP/MAC“, а на запитването му управителят на „Техномаш Инвест“ ООД - официален представител за България на турската фирма „Akyurek technology“, която произвеждала машини и съоръжения за следжътвена обработка на зърнени култури, в които попадало и процесното изделие, отговорил, че в продуктовата листа на фабриката няма изделие „SP/MAC“, както и че нямал информация друга фирма да предлага изделие с това наименование. Посочил е още, че при посещенията на вещото лице в складовата база на ищеца в [населено място], област Х. и в производствената база на ответника в [населено място] изделията му били предоставени в разглобен вид и тяхната комплектация била определена при преценка, извършена по външни белези, цветова гама и начин за куплиране. Всяка една от двете комплектации се състояла от следните елементи: белач с приемен бункер; електродвигател; циклон; вибрационна маса; вибрационна възвръщаща система; две сита (находящи се в [населено място]); окабеляване и контролно табло (находящи се в [населено място]). Съобразил е констатацията на експерта при извършения оглед в складовата база на ищеца в [населено място], че находящото се там изделие не притежава характерните за всяко едно машиностроително изделие обозначения и символи, свързани с неговите марка, модела или модификация, и най-вече то не било обозначено с характерния за всяко изделие от редовно производство етикет, указващ фирма/държава - производител, характерни технически параметри на изделието, година на производството, и единствената открита информация върху основните изделия били два етикета - тип „лепенка“ (според обясненията в съдебното заседание на 26.01.2024 г.), на единия от които било изписано „сепарираща секция марка SP/MAC, модел 10“, а на другия „сепарираща машина марка SP/MAC“, като под тях било поставено наименованието РАХ Консулт ЕООД София, което било различно от това, „което е посочено като предмет на договора - белещи машини, едното е белеща машина, а другото – сепарираща“. Съобразил е посоченото от вещото лице, че тази информация не му дава основание да направи категорично заключение, че това е същото изделие, както и крайния му извод, че изброените елементи съответствали на комплектацията на изделие „Инсталация за белене на слънчоглед“, но липсата на информация за устройството и състава на конкретното изделие „SP/MAC, модел 10“ не позволявала да се направи обективно и категорично заключение, че всички тези елементи (или част от тях) принадлежат на процесното изделие. Въззивният съд е кредитирал изцяло повторната СТЕ. Приел е за неоснователни оплакванията на въззивника, че не са били обсъдени констатациите на инж. П. Б. в протокол от 15.07.2021г.. Констатирал е, че според изложеното в протокола няма разминаване относно отделните съставни части на двете машини (с изключение на броя на ситата, което най-вероятно се дължи на грешка), с посочените в оценителския доклад на „Адванс експертни оценки“ ООД и заключението на инж. Х. С.. Посочил е, че докладът, в който са описани и непредадените части от машините, представлява частен документ, който няма доказателствена стойност, тъй като от гледна точка на правилата за доказване той установява само това, че изявлението, което се съдържа в него, е направено от подписалото го лице (чл. 180 ГПК). По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск и е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставения от касатора въпрос се отнася до правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Този въпрос е релевантен, тъй като се явява обуславящ изводите на въззивния съд, поради което осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е формирана задължителна практика - т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС и множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения № 222 от 06.04.2017г. по т.д. 425/2015г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. 1106/2010г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 235 от 04.07.2011г. по гр.д. 513/2010г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и др., както сочените от касатора решения. Съгласно дадените разрешения непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК. Последната дейност на въззивния съд следва да бъде осъществена при съобразяване нормата на чл.269 ГПК и ограничеността на въззивния съд при преценка правилността на обжалвания съдебен акт до посочените във въззивната жалба оплаквания, извън хипотезата на приложима императивна материалноправна норма и въведено със закон задължение на въззивния съд да следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора – за необсъждане на допуснати доказателства, съдържащи извънсъдебно признание на ответната страна, както и на доводите на касатора във връзка с тези доказателства, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната ѝ жалба в размер на 1620 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение