Определение № 69 от 09.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4941/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение № 17913/25.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 7868/2025 г. от VІ-ж състав на СГС. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на СГС е потвърдил постановено от СРС определение за прекратяване на делото, на основание чл.126, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че служебно извършените от въззивния съд справки чрез ЕИСС, за което по делото са приложени разпечатки, установяват по-рано образувано дело, насочено срещу Апелативен съд – София, в качеството му на правоприемник на АСНС, в което ищецът Е. М. поддържа същите твърдения за нарушения на основни негови права и свободи чрез разглеждане от съда по внохд 102/2018 г. на АСНС на факти, за които не му е повдигнато обвинение, респективно неразглеждане на фактите по обвинителния акт, и това е гр.д.№ 3307/2022 г. на СРС, което е висящо пред СГС / ч.гр.д.№ 4048/2025г. на СГС/ по частна жалба срещу прекратително определение, което не е влязло в сила към момента на постановяване на определението на СГС. Съдът е посочил, че релевантни за идентичността на делата са твърденията за нарушени права и действията, чрез които са извършени, като правото на защита на ищеца по конкретното дело и в частното правото му да се защитава само по факти, за които му е повдигнато обвинение, е единно, респективно от нарушението му могат да произтекат вреди, чието проявление следва от естеството на засегнатото право, което е едно, респективно вредите от един вид подлежат на възмездяване еднократно, поради което и няма как различен период от време да обосновава различно нарушение, нито по различни дела ищецът да търси защита за всеки отделен факт, който е разгледал съда при постановяване на присъдата. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане до обжалване на определението. Обосновката на поставения въпрос относно идентичността на делата по смисъл на чл.126, ал.1 ГПК в изложението касае твърдения за липса на идентичност между настоящото дело и спора по гр.д.№ 65380/2021 г., по описа на СРС, 88-ми състав. Твърденията, както и въпроса за идентичността на спора по смисъла на цитираната разпоредба на чл.126, ал.1 ГПК са неотносими към производството по допустимостта на касационното обжалване, тъй като съдът не е приел от фактическа страна идентичност на настоящия спор с този по гр.д.№ 65380/2021 г., по описа на СРС, 88-ми състав, с този по гр.д.№ 3307/2022 г. на СРС. Не се сочат други касационни основания, относими към производството по допустимостта на обжалването, извън посочените по-горе, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по частната касационна жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС