Определение № 3550 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1158/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Л. и В. К. Л., гражданки на Руската Федерация срещу определение №94 от 18.02.2025 г. по в.ч.т.д.№44/2025 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №358 от 04.12.2024 г. по т.д.№92/2023 г. на ОС Добрич, с което е прекратено производството по делото, образувано по предявени от Д. В. Л. и В. К. Л. искове: по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на „Стройинвест 2005“ ООД и инцидентен установителен иск за установяване неистинността на официално удостоверяване на правния статут на дружеството - съдружник в ответното дружество – Томос Лтд., Сейшели, поради липса на правен интерес. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че за наследниците на починалия съдружник е налице правен интерес от предявените искове, тъй при решение на ОС на съдружниците на „Стройинвест 2005“ ООД (чрез изразяване на правно валидна тяхна воля, а не чрез извършване на действия от лица, легитимиращи се с неистински документи), ищците могат да станат съдружници. Поддържа се, че дори и такова решение да не се вземе, правен интерес от търсената защита е налице, предвид обстоятелството, че в този случай за ищците ще възникне вземане за изплащане на ликвидационен дял, реализацията на което би била поставена под въпрос, ако се признае възможност дружеството да продължи дейността си от поели контрола на лица, извършили документно престъпление. В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Налице ли е правен интерес у наследниците на починал съдружник в ООД да претендират установяване на несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на същото в ТР с иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, когато вписването е резултат от несъществуващо волеизявление на другия съдружник (прекратено юридическо лице), удостоверено с представен в регистърното производство неистински документ. 2. Разполагат ли с процесуална легитимация наследниците на починал съдружник в ООД да предявят иск за установяване на неистинност на документ, използван при опит да се впише по партидата на дружеството в ТР нов едноличен собственик и органи на управление, без знанието и съгласието на неговия действителен собственик и представляващ, което вписване би имало за последица преминаването на контрола на дружеството върху трето лице и игнориране на възможността на ищците да бъдат приети за съдружници. Ответникът по частната касационна жалба „Стройинвест 2005“ ООД, чрез назначения особен представител изразява становище за основателност на жалбата, а Томос Лтд, трето лице помагач – за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правото на наследяване на дружествените дялове на починалия съдружник от неговите наследници възниква при настъпване на юридическото събитие (смърт), като това право винаги има имуществен характер - дялове от капитала се наследяват, но не и правото на членство. Посочил е, че наследниците биха могли да бъдат приети за съдружници в ответното дружество единствено въз основа на решение на Общото събрание на съдружниците (в случая останалия съдружник Томос Лтд.), т.е. приемането им е от компетентността на ОС, като при липса на такова решение на върховния орган на дружеството, наследниците не разполагат с неимуществени права по чл.123 ТЗ. Установил е, че относно конкретното атакувано с иска вписване (на решение за прекратяване производството по ликвидация и продължаване дейността на дружеството съгласно чл.274 ТЗ), не е налице засегнато право на ищците (пряко или косвено), доколкото същите не са приети за съдружници в Стройинвест 2005 ООД и е направил извод за липса на благоприятно отражение върху правната им сфера при евентуално уважаване на иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Счел е, че извършеното вече вписване за прекратяване производството по ликвидация и продължаване дейността на дружеството е в интерес на ищците, тъй като единствено спрямо правосубектно дружество същите могат да упражнят искането си да бъдат приети за съдружници и спрямо жизнеспособно дружество същите могат да упражнят и правото си върху равностойността на дружествените дялове на наследодателя съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, а възстановяване дейността на дружеството предполага и по-доброто му финансово състояние, запазване и увеличаване на активите му. Изразил е становище, че вписванията по спрените на основание чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ до приключване на настоящото производство, процедури по вписване на заявени промени в ТР по партидата на дружеството (промени в седалището и адреса на управление, заличаване на наследодателя на ищците като съдружник и управител поради смъртта му, промяна в правно-организационната форма в ЕООД и вписване на нов управител), не биха променили статута на ищците – същите се легитимират като трети лица с права единствено по чл.125, ал.3 ТЗ спрямо ответното дружество. При недопустимост на предявения иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е достигнал до извод за недопустимост и на инцидентния установителен иск по чл.212 вр. чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на представено в охранителното и в исковото производство удостоверение за правосубектността и правния статут на съдружника Томос Лтд., чуждестранно ЮЛ. Посочил е, че при липса на предявен иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по заявление вх.№20230619202758 за вписване промени по партидата на Стройинвест 2005 ООД (промените в седалището и адреса на управление, заличаването на наследодателя като съдружник и управител поради смъртта му, промяна в правно-организационната форма в ЕООД и вписване на нов управител), в което производство срещу дружеството би била наложителна преценка за валидността на взетите решения от съдружника Томос Лтд., искът по чл.124, ал.4 ГПК се явява също лишен от интерес - решението по установителния иск, който не е съединен с допустим такъв по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, не би имало ефекта на чл.30 ЗТРРЮЛНЦ и не би довело до заличаване на вписването рег.№20230619202758 (което производство е спряно до приключване на настоящия спор, но относно заявените обстоятелства, чието вписване е съдебно постановено съгласно чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, не е бил предявен иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ). Изложил е съображения, че установяване неистинността на представеното в охранителното и исковото производство удостоверение за регистрацията, статута и представляващ съдружника Томос Лтд., не би способствало за осъществяване правата на ищците като наследници, които желаят да встъпят в членственото правоотношение на наследодателя си. Настоящият състав намира, че формулираните от частните касатори въпроси са обусловили решаващата воля на въззивния съд, като възприетото в обжалваното определение тяхно разрешение противоречи на формираната, споделяна от настоящия състав, практика на ВКС (обективирана в ТР №1 от 06.12.2002 г. по т.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение №234 от 23.12.2016 г. по т.д.№54/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №481 от 11.09.2017 г. по ч.т.д.№214/2017 г., на ВКС, ТК, Второ отделение, определение №161 от 27.02.2019 г. по ч.т.д.№2195/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение по т.д.№2278/2019 г., ВКС, ТК, Първо отделение, решение по т.д.№2970/2018 г., ВКС, ТК, Първо отделение, ТР №5 от 14.11.2012 г. по т.д.№5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение №131 от 27.06.2013 г. по т.д.№621/2012 г., на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №407 от 23.12.2011 г. по гр.д.№1138/2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №138 от 14.04.2011 г. по гр.д.№1067/2010 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и мн.др.). Съгласно съдържащите се в посочените съдебни актове разяснения, наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка на иска по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, като с цитираната разпоредба се урежда активната легитимация по исковете за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър и се овластява всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните (извършени при отсъствие на законовите предпоставки) вписвания. Активно легитимирано да предяви установителните искове по чл.29 е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването, като преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Изрично уреденият в разпоредбите на чл.124 ал.4 ГПК установителен иск за установяване истинността или неистинността на документ се основава на непосредствения правен интерес на страните по спора да изключат съответно установят верността на съдържанието му и/ или автентичността на подписа положен под него (за свидетелстващ документ) съответно само автентичността на подписа - за диспозитивните документи. Установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на правен интерес, специфичен за делото. Преценката за наличие на конкретен правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права. Съдът е длъжен въз основа на тези твърдения да съобрази дали посоченият документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един граждански спор. Трябва да бъде взето предвид също дали по силата на правна норма на документа не е придадена доказателствена сила и дали този документ има значение за множество различни правоотношения - обстоятелства, които допълнително обосновават правния интерес на ищеца да докаже неистинността на документа в отделен процес преди завеждане на друг иск. В процесната хипотеза въззивният съд не е взел предвид, че за ищците, наследници на починалия съдружник, правен интерес от търсената защита по исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и чл.124, ал.4 ГПК е налице, предвид обстоятелството, че за тях не е безразлично дали дружеството ще продължи дейността си въз основа на несъществуващо решение на ОС и то под контрола на лице, поело последния по твърдения на ищците в резултат на представяне на неистински официален документ („извършено документно престъпление“) и който контрол предполага по-скоро наличие на риск от неправомерно разпореждане с имуществото на дружеството (а не на подобряване на финансовото му състояние, запазване и увеличаване на активите), елиминира възможността за вземане на решение за приемането им като съдружници и евентуално ще доведе до намаляване размера на вземането им по чл.125, ал.3 ТЗ, ако такова възникне. Въззивният съд не е взел предвид и обстоятелството, че заявените за вписване със заявление вх.№20230619202758 промени по партидата на „Стройинвест 2005“ ООД (промените в седалището и адреса на управление, заличаването на наследодателя като съдружник и управител поради смъртта му, промяна в правно-организационната форма в ЕООД и вписване на нов управител), не са вписани, тъй като регистърното производство е спряно на основание чл.536 ГПК до приключване на производството по иска по чл.124 ГПК за установяване неистинността на представеното в охранителното и в исковото производство удостоверение за регистрацията, статута и представляващ съдружника Томос Лтд. При липса на извършено вписване, предявяването на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ по отношение заявление вх.№20230619202758 се явява недопустимо (ищците биха могли да предявят иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване нищожността на невписаното решение на ОС), но решението по процесния иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинността на удостоверението за регистрацията, статута и представляващия съдружника Томос Лтд. (освен имащо значение за основателността на процесния иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ), на основание чл.536, ал.2 ГПК, ще е задължително при решаване на производството по заявление вх.№20230619202758 (при уважаване на иска, по посоченото заявление следва да бъде постановен нов отказ за вписване, тъй като е необходимо охранителният акт да бъде постановен на основата на безспорни и съответстващи на действителното правно положение обстоятелства). С оглед изложеното въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, заедно с потвърденото с него определение на първата инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,