Определение № 5422 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4791/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. С. чрез пълномощника й адвокат С. Г. против решение № 278 от 28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 391 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отменено решение № 156 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 1677/2022 г. на Районен съд - Казанлък и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от З. Г. С. против Община Казанлък ревандикационен иск по отношение на 356/562 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 562 кв. м., представляващ земеделска територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ-за земеделски труд и отдих в [населено място], при посочени съседи.

Община Казанлък не е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Ищцата е основала иска на твърденията, че всеки от двамата й праводатели е придобил на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността на 500 кв. м. от имот пл. № 345 по плана от 1996 г., целият от 1580 кв. м. (за което са им били издадени констативни нотариални актове от 1996 г.) и така върху имота възникнала съсобственост при права 1000/1580 ид. ч. за праводателите й и 580/1580 ид. ч. за ответната община. Правният спор възникнал, тъй като с одобрения през 2018 г. план за новообразуваните имоти от имот пл. № * са образувани два имота * и процесния *, за който общината съставила акт за частна общинска собственост въпреки, че съсобствеността не е прекратявана.

Въззивният съд е приел за установено, че по плана от 1996 г. и по плана на ползвателите имот № * е бил с площ от 1580 кв. м. като праводателите на ищцата К. И. Т. и М. Х. Б. като ползватели и правоимащи по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ, са придобили всеки по 500 кв. м. от него съобразно действалата към 1996 г. редакция на закона. Направил е извод, че собствеността е придобита през 1996 г. с плащането на определената стойност на земята на общо 1000 кв. м. от целия имот и като последица между праводателите на ищцата и общината е възникнала съсобственост в имот № * при квоти 1000 кв. м. за ползвателите и 580 кв. м. за общината. Позовал се е на действащата редакция на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ и е приел, че по силата на закона земята, която са придобили праводателите на ищцата е обособена в нов имот № , като планът за новообразуваните имоти го е индивидуализирал с площ и граници. Ищцата е придобила от своите праводатели притежаваните от тях права от 1000 кв. м. и претенцията й, че е придобила още 356/562 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *, без да сочи друго придобивно основание, е неоснсователна и съответно всяка от страните е собственик на самостоятелен имот, индивидуализиран с плана за новообразуваните имоти – ищцата на имот с идентификатор *, а ответната община на процесния имот с идентификатор *.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК З. Г. С. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) възможно ли е съсобствен имот, придобит по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ да бъде преобразуван в самостоятелни имоти и собственици единствено с последващ административен акт с обратна сила;

2) при наличие на нотариален акт в сила възможна ли е административна промяна на съсобственост без съгласието на съсобствениците;

3) валидно ли е решение при спор за собственост между страни, които не са в семейни и родствени отношения да има основания в Семейния кодекс.

Счита, че по тези въпроси може да се констатира и очевидна неправилност на въззивното решение.

Преди да разгледа сочените от касаторката основания, касационният съдебен състав констатира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел проверка допустимостта на въззивното решение. Следва да се прецени дали исковата молба е редовна, доколкото ищцата твърди и съдът е приел за установено, че праводателите й са придобили реална част от по 500 кв. м. от имот пл. № * по плана от 1996 г., като същевременно претендира, че е възникнала съсобственост с ответната община единствено поради обстоятелството, че имот пл. № * по плана от 1996 г. е с площ от 1580 кв. м., като съобрази и тълкуването по т. 4 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС за правното значение на отразяването на имот в план, когато един юридически акт определя границите на правото на собственост.

По доводите на касаторката, с които е обосновала сочените от нея основания за допускане на касационно обжалване, съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение, ако прецени, че въззивното решение е процесуално допустимо.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение