Определение № 3236 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 817/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 192 от 24.11.2022г. по гр.д. № 276/2022г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение № 316 от 21.06.2022г. по гр.д. № 2144/2021г. на Видински районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. А. И. и И. Г. М., че П. П. К., М. К. А. и Т. К. Т. са собственици по наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], в урбанизирана територия, с площ 318 кв.м, с адрес: [населено място], ул. •••. Със същото решение е отхвърлен насрещният иск на И. А. И. и И. Г. М. за признаване, че са собственици на 1/6 ид.ч. от имота по наследство, а над този размер до претендирания дял в съсобствеността от 4/6 ид.ч., т.е. за 3/6 ид.ч., претенцията е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес и е прекратено производството в тази част. Касационната жалба е подадена от И. А. И. и И. Г. М. и касае решението във всичките му части. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ приложими ли са нормите на чл. 181, ал.1 и 3 ЗТСУ/отм./ при положение, че претендираната давност е започнала да тече при действието на ЗТСУ и е изтекла при действието на ЗУТ; 2/ когато съсобственикът е осъществявал давностно владение върху реална част, която не отговаря на правата му в съсобствеността, с намерение да придобие определена идеална част от имота, може ли да се счита, че е осъществявано владение върху идеална част по време на действието на ЗТСУ и ЗУТ; допустимо ли е в този случай придобиването на идеална част в рамките на обема на владяната реална част, след като обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост; 3/позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца може ли да ползва владелеца и неговите правоприемници. Касаторите визират и очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответниците по касационната жалба П. П. К., М. К. А. и Т. К. Т. оспорват жалбата и молят да не се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по установителен иск за собственост, предявен от П. П. К., М. К. А. и Т. К. Т. против И. А. И. и И. Г. М. относно 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], чиято собственост ищците претендират на основание наследство и давност; искат отмяна на констативния нотариален акт на ответниците за посочената идеална част. Сочат, че 1/3 ид.ч. наследодателят им К. Т. е придобил чрез правна сделка, сключена 1964г., а претендираната 1/6 ид.ч. е придобил по давност, въз основа на владение, предадено от другия съсобственик А. И., който впоследствие се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на останалата 1/2 ид.ч. През 2019г. неговите наследници обаче се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на спорната 1/6 ид.ч. по наследство и давност. Предявен е насрещен иск от И. И. и И. М. против първоначалните ищци за установяване, че са собственици на 2/3 ид.ч. от същия имот по наследство от А. И. и давност. От приложените писмени доказателства за правото на собственост се установява следното: С нотариален акт № 195, н.д. № 741/1960г. от 29.11.1960г. Й. И. И. продава на Н. А. Н. две стаи от масивната жилищна сграда от източната страна от същата, находяща се в [населено място]., ул. Т.. № 14, ведно с тавана над тях, както и 1/3 ид.ч. от дворното място от 130 кв.м., съответстващо на парцел *-* в кв. 119 по плана на [населено място], като продадените части от мястото ще владее откъм съседа Н. и Й. М., започващо от ъгъла на купените стаи и спиращо до оградата на Р. Г.. С нотариален акт от 29.03.1963г. Н. А. Н. продава на С. И. Д. и Б. Д. Й. посочения по-горе имот. Възпроизведена е уговорката относно ползването. С нотариален акт № 185, н.д. № 363/64г. от 13.06.1964г. С. и Б. Д. продават на К. Т. К. същия имот. К. К. е наследодател на ищците - П. К. е негова съпруга, а останалите двама са негови деца. На 23.04.2021г. ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по покупка, наследство и давностно владение на 1/2 ид.ч. от ПИ № * в кадастрален район № * с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 318 кв.м., без сградите. Й. И. И. (прехвърлител по първия нотариален акт от 1960г.) е починала 1982г. и неин наследник е сина й А. Й. И.. Той е починал 2018г. и е наследен от ответниците по иска /сега касатори/ И. И. и И. М.. С констативен нотариален акт от 17.05.1982г. А. И. е признат за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от около 414 кв.м., урегулирано в имот пл. № *-* в кв. 94 по плана на [населено място], заедно с 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, намираща се в това дворно място, като тази половина ще се ползва откъм западната страна и цялото мазе. С декларация с нотариална заверка на подписа от 14.08.1995г. А. И. е декларирал в качеството си на индивидуален собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, че дава съгласие другия съсобственик на останалата 1/2 ид.ч. от посочения парцел, а именно К. Т. К. да изгради със собствени средства тоалетна и баня. С декларация с нотариална заверка на подписа от 08.08.1996г. А. И. декларира, че с К. К. са съсобственици на парцел *-* в кв. 236 по плана на [населено място] и построената в същия масивна жилищна сграда; в къщата се ползват отделни жилища с отделни входове; с тази декларация А. И. дава съгласие К. Т. да извърши преустройство в масивната жилищна сграда откъм входа който ползва, да изгради кухненски бокс, баня с тоалетна. На 02.10.2019г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност на 1/6 ид.ч. от поземления имот. Разпитаните свидетели М., П., Д. сочат, че наследодателите на страните А. и К. са живели в една къща като единият е бил в едната половина, а другият в другата половина. Дворното място е било разделено на две с ограда по средата. В имота имало чешма в частта на ответниците. На два метра от чешмата минавала оградата като завършвала между двете тоалетни на А. и К.. Според свидетелите докато А. е бил жив, нямало никакви проблеми, но след смъртта му оградата била премахната от роднините му. Тогава започнали разправии. В момента оградата я няма. При извършения оглед на място първоинстанционният съд е констатирал, че в дворното място няма поставена ограда между имотите на страните. Няма външни тоалетни. При тази фактическа обстановка решаващият съд е намерил, че ищците притежават общо 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот, като 1/3ид.ч., равняваща се на 2/6 ид.ч., са придобити от наследодателя им К. К. с договора за продажба от 1964г., а 1/6 ид.ч. е придобита по наследство и давностно владение, което владение е било предадено на наследодателя К. К. от съсобственика А. И. през 1982г., след което А. И. се снабдил с нотариален акт за собственост само на 1/2 ид.ч. от имота - н.а. № 33, н.д. № 560/1982г. от 17.05.1982г. Съдът е счел за установено, че наследодателите на страните са уредили помежду си съсобствеността върху дворното място, като всеки е владял и ползвал за себе си половината от дворното място, което било разделено първоначално с дървена ограда, а впоследствие ограда от мрежа. В тази насока са и писмените доказателства - декларациите на А. И. от 14.08.1995г. и от 08.08.1996г., с нотариална заверка на подписа, с които признава, че е собственик на половината от дворното място, а собственик на останалата половина е К. Т. К.. С тези декларации е извършено признаване на правото на собственост на К. върху 1/2 ид.ч. от дворното място от А.. Според съда е налице пълно съответствие на обема на притежаваните права на собственост от А. И., удостоверени в нотариалния акт и манифестираното изявление в декларацията, както и гласните доказателства по делото. Установено е от свидетелите, че през цялото време до смъртта си през 2014г. К. К. е упражнявал фактическа власт върху половината от дворното място явно, непрекъснато и необезпокоявано с намерение да я свои. Владението не е отблъснато от другия съсобственик по никакъв начин, напротив - признато е от него. Това фактическо състояние е продължило и след смъртта на К. К.. Едва през 2018г., след смъртта на А. И., наследниците му са започнали да заявяват собственически права върху владяната от ищците 1/6 ид.ч. от дворното място и са се снабдили с констативен нотариален акт за нея. Съдът е посочил, че не е била налице законова забрана за придобиване на 1/6 ид.ч. от процесния имот от наследодателя на ищците, тъй като между наследодателите на страните е налице съсобственост върху дворното място, а посочените норми - чл.59 и чл.181 на ЗТСУ/отм./ са предвиждали забрана за придобиване по давност на реални части от имот, каквито претенции не са заявявани с исковата молба от ищците. Наред с това, наведеното от ответниците възражение за наличие на законова забрана за придобиване на спорната 1/6 ид.ч. противоречи на твърдяното и заявено от тях идентично основание за собственост, удостоверено с нотариалния акт от 02.10.2019г. Насрещният иск съдът е намерил за неоснователен до размер на 1/6 ид.ч. Посочил е, че по делото не съществува спор за правото на собственост на ответниците И. и И. по наследство от А. И. върху на 1/2 ид.ч. от дворното място. Спорът е за 1/6 ид.ч., над притежаваната 1/2. Тя е придобита по давност от другия съсобственик К. К. и затова не е част от наследството на А. И.. За частта от имота над 1/6 ид.ч. до претендираните с насрещния иск 2/3 ид.ч. за ищците по този иск липсва правен интерес. Затова производството в тази част е прекратено. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Първият правен въпрос е дали са приложими нормите на чл. 181, ал.1 и 3 ЗТСУ/отм./ при положение, че претендираната давност е започнала да тече при действието на ЗТСУ и е изтекла при действието на ЗУТ. Този въпрос не е изрично разрешен в мотивите на съда. Посочено е общо, че забраните на чл. 59 и чл. 181 ЗТСУ/отм./ не са приложими, защото в случая се придобива идеална част между съсобственици, а не реална част от дворищнорегулационен парцел. Поради това този въпрос не е определящ за изхода на спора. Тук следва да бъде споделена и констатацията на въззивния съд, че застъпената от касаторите теза за наличие на законова забрана за придобиване по давност не е в техен интерес, защото препятства и претендираното от тях придобиване по давност на същата 1/6 ид.ч. съгласно нотариалния акт от 2019г. Вторият въпрос е дали при осъществявано от съсобственик владение върху реална част, която не отговаря на правата му в съсобствеността, може да се счита, че осъществява владение върху съответна идеална част при действието на ЗТСУ и ЗУТ; допустимо ли е в този случай придобиването на идеална част в рамките на обема на владяната реална част, след като обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост. Съдът не е дал отговор на този въпрос и не е излагал такива разсъждения. Приел е, че независимо от притежаваната по документ за собственост 1/3 ид.ч. от правото на собственост, наследодателят на ищците е осъществявал владение в рамките на по-голяма част - 1/2 ид.ч., като владението му е предадено от наследодателя на ответниците и последният е признал правото на собственост на наследодателя на ищците върху половината от съсобствения имот. В тази хипотеза не стои въпроса дали някаква реална част, неопределена по делото, отговаря на изискванията за самостоятелен имот и дали владението върху реална част е довело до собственост върху идеална такава. На трето място е питането дали позоваването на придобивна давност след изгубване на владението за повече от 6 месеца може да ползва владелеца и неговите правоприемници. Този въпрос не е разглеждан от съда и не е предопределил решаващите му изводи. Такова възражение от ответниците по главния иск не е поддържано, а е направено за първи път в касационната жалба. Освен това, по делото не е установено, че ищците са загубили владението и кога точно е станало това. Вярно е, че понастоящем няма ограда между ползваните от страните части от дворното място, но това не означава, че е изгубено владението върху спорната 1/6 ид.ч. Снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт през 2019г. не обуславя загубване на владението от ищците, както считат касаторите. Доказателства за конкретния начин на ползване на двора, след като ответниците са премахнали оградата, не са събрани. Не може да се приеме, че обжалваният акт е очевидно неправилен. От прочита на решението не е видно явно противоречие с чл. 181 ЗТСУ /отм./, както считат касаторите. Не е извършено прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е приложена отменена или несъществуваща правна норма. Няма данни за нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност и безпристрастен съд. Липсват груби нарушения на правилата на логиката и опитните правила, нито явни несъответствия на фактическите изводи със събраните доказателства. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Ответниците не претендират разноски и такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.