Определение № 21 от 27.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4258/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Б. Л. М. от [населено място], приподписана от адв.К., срещу решение от 21.02.2013г., постановено по гр.д.№16935/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение без дата по гр.д.№8320/2010г. на Софийски районен съд, за уважаване на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за дължима от Б. Л. М. на [фирма] цена на потребена топлоенергия, в размер на 3446,74лв. за периода от м.11.2006г. до м.04.2009г. и сумата 865,54лв- лихва за забава. Жалбоподателят поддържа, че в самата касационната жалба е изложил основания за допускане на касационно обжалване. Касаторът поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, но не представя съдебна практика в подкрепа на твърденията си, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд при противоречива съдебна практика. Съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС не е налице основанието за допускане на касационна обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и в случаите когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение