Определение № 777 от 19.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4341/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "МЛС-2017" ЕООД, срещу въззивно решение № 3081/20.05.25г., постановено по в.гр.д. 1940/25г. на СГС, с което е отхвърлен иск по чл. 124 ГПК на касатора, предявен срещу "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, за установяване недължимост на 5994,43лв. по фактура от 17.08.23г. за потребена ел.енергия за адрес в [населено място]. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се прецени допустимостта й. Законодателят в посочената норма е ограничил обжалването с касационна жалба на въззивни решения когато са постановени по искове, чиято цена е под 5000 лв. за гражданските дела и под 20 000 лв. за търговските дела. Следователно от значение е видът на делото, за да се определи дали е налице посоченото законодателно ограничение. Видно от исковата молба и съдебното решение, че предмет на делото са исковете на търговско дружество "МЛС-2017" ЕООД срещу друго търговско дружество "Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД, като се оспорват права във връзка с правоотношение, основано на договор, сключен при общия условия за доставка на ел.енергия. Предявеният установителен иск за недължимост на цена за доставена електроенергия, обуславя, че делото е търговско по своя характер, тъй като е относно спор за правоотношение, основано на търговска сделка. Така очертаният спор между търговци и относно материално правоотношение, основано на търговска сделка, налага извод, че делото е търговско по своя характер. Цената на исковете се определя съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК от стойността на оспорените в процеса вземания, чиято цена е 5994,43 лв., под 20 000 лв.. Неоснователно е искането на касатора да се приложи нормата на чл.113 ГПК и делото да се разгледа по реда на общия исков процес. Нормата на чл.113 ГПК е тълкувана по задължителен начин в т.р. 3/22г. на ОСГТК като е направен извод, че под потребител по смисъла на чл. 113 ГПК се разбира потребител по смисъла на пар.13, т.1 от Закона за защита на потребителите, т.е. само физическо лице може да притежава качеството „потребител“ по смисъла на чл. 113 ГПК. С оглед изложеното и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че в случая е въведено законодателно ограничение и делото с цена на иска под 20 000 лв., не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България