Определение № 1100 от 14.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2406/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. П. В., чрез адв. М.Д. срещу решение №657 от 21.05.2025 г., постановено по в.гр.д. №2838/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта, с която е потвърдено решение №20/28.06.2024 г. по т.д. №37/2022 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, в частта, с която предявеният от касаторката срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – облик и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 25.03.2022 г., е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до претендираната сума от 140 000 лева, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторката поддържа, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е нарушил закона, не е съобразил и задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД. Намира, че решаващият състав не е анализирал всички относими доказателства, не е оценил в достатъчна степен релевантните факти, не е преценил адекватно болките и страданията в следствие на нанесените й телесни повреди, вкл. тяхната продължителност, настъпилите усложнения в течение на възстановителния процес, трайните негативни последици за здравето и емоционалното й състояние. Счита, че не са съобразени икономическата конюнктура в страната и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“, практиката на съдилищата в сходни случаи, като в резултат съдът е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважи изцяло искът, като й се присъди сумата от още 90 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по множество материалноправни въпроси, които обобщени се свеждат до въпроса - относно приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД Този въпрос е обусловил изхода на спора, като поддържа, че е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС- ППВС №4/1968г., както и цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения по чл.290 ГПК. Поддържа и допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да излага конкретни доводи. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД не представя отговор на касационната жалба в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 90 000 лева – разлика над присъдените 50 000 лева до претендираните 140 000 лева, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания е 50 000 лева. Решаващият съдебен състав приема за безспорно реализирането на процесното ПТП на 25.03.2022 г., при което е пострадала ищцата /77 годишна/, както и причиняването на произшествието от водач на МПС, застрахован в ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“. Като спорен във въззивното производство е отграничен въпросът относно съответствието на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди /сумата 30 000 лева/ с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Съдът намира, че при определяне размерът на обезщетението следва да съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характера и вида на уврежданията; последиците им върху здравето на увредената, включително и в дългосрочен план; интензитета на болките и страданията; отражението на вредите върху ежедневието на ищцата; социално-икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; възрастта на пострадалата. Решаващият състав, след анализ на доказателствата, вкл. заключението на СМЕ и свидетелските показания, приема, че ищцата е получила в резултат от настъпилото ПТП травматични увреждания - счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро, вляво по предна аксиларна линия и счупване на левите напречни израстъци на три поясни прешлена, като в съвкупност счупванията са възпрепятствали трайно движенията на снагата й за срок по-дълъг от 30 дни; контузии с подкожни кръвоизливи/хематоми/ в областта на лява гърда, лява гръдна половина и лява коремна половина, контузно-порезни рани в областта на носа, двете колена, двете подбедрици с наличие на чужди тела /стъкла/, които в съвкупност са източник на болки и страдания. Болките и страданията са били най-интензивни през първия месец, в периода на оформената декубитална рана в областта на опашната кост, следствие от залежаването /след 3-ти месец/ и в началото на раздвижването. Съдът намира, че възстановителният период е продължил 6-7 месеца, като за близо 6 месеца ищцата е ползвала чужда помощ за своите хигиенни и битови нужди, а понастоящем са й останали белези от рани на носа и на двете колена, оплаква се от периодични болки в местата на счупените ребра, а при натоварване и промени във времето - в гръдно-поясния отдел на гръбнака. Приема, че пострадалата е била много изплашена от инцидента, променила се като човек, изживявала притеснения и психически страдания от необходимостта да ползва от чужда помощ при обслужването и от невъзможността да гледа мъжа си, който бил с деменция. Като взема предвид тези факти, въззивният съд намира, че определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 30 000 лева не е справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД и не е в състояние да репарира претърпените от ищцата болки и страдания. Като съобразява вида и тежестта на травматичните увреждания, вкл. броя на счупванията, по-бавното възстановяване поради напредналата възраст, наличието на остатъчни белези от ПТП на различни части от тялото, големия уплах, емоционалното и нервно напрежение след инцидента, апелативният състав стига до извод, че сумата от 50 000 лева отговаря на критерия по чл.52 ЗЗД и представлява адекватно обезщетение за претърпените неимуществени вреди. След частична отмяна на първоинстанционното решение и присъждане допълнително на сумата 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд потвърждава решението за отхвърляне на иска за сумата над 50 000 лева до 140 000 лева. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос, свързан с критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от излагане на мотиви относно конкретните обстоятелства, обусловили преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният от касаторката въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил критериите по чл.52 ЗЗД и е изложил мотиви, съдържащи конкретните обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в процесния случай, като постановеното решение съответства на задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - ППВС №4/1968г., както и на трайната и непротиворечива практика на ВКС. При преценката на обстоятелствата, релевантни за определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав е взел предвид различните травматични увреждания на ищцата и настъпилото усложнение /декубитална рана/; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни и продължителността на общия лечебен и възстановителен период; необходимостта от ползване на чужда помощ; трудното и бавно раздвижване, отражението на инцидента върху качеството й на живот; трайните последици за здравето - наличието на белези и остатъчни болки при натоварване; както и преживения стрес и психически страдания. Следва да се има предвид, че вещото лице, изготвило СМЕ, изрично в о.с.з. заявява, че ищцата няма счупване на прешлени и увреждане на гръбначния канал, а има счупване само на левите напречни израстъци на 1, 2 и 3 поясни прешлени. Въпреки липсата на подробни мотиви, съдът е отчел момента на настъпване на ПТП, респ. е съобразил обществено-икономическите условия в страната, намиращи своето отражение в лимитите на застрахователната отговорност към момента на застрахователното събитие. Необходимо е да се посочи, че в съдебната практика - Решение №28/09.04.2015 г. по т.д. №1948/2013 г. на ВКС, II т.о., Решение №83/06.07. 2009 г. по т. д. №795/2008 г. на ВКС, II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. Твърдението на касаторката, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, не е обосновано от посочената съдебна практика. По всяко от делата е налице специфика, опровергаваща доводите за аналогия с процесния казус. Конкретните факти, които са различни във всеки отделен случай, са мотивирали съответните решаващи състави да определят размера на обезщетение за неимуществени вреди. Касаторката не обосновава предпоставките на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не са изложени доводи за необходимостта от тълкуване на конкретни правни норми, които са непълни, неясни или противоречиви, нито е обоснована нуждата от промяна на създадената съдебна практика поради неточно тълкуване на закона или за нейното осъвременяване поради настъпило изменение в законодателството или обществените условия. По отношение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е налице задължителна съдебна практика, която изключва допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд