Определение № 2038 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 374/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. А., ЕГН [ЕГН], против Решение №1081 от 19.08.2025г. по в. гр. д. №2467/2024г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е било потвърдено Решение № 3744 от 24.06.2024г. по гр. д. №12885/2023г. на Софийски градски съд, І ГО, 18 състав, с което е отхвърлен предявения от В. Т. А., ЕГН [ЕГН], срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, извършен от ответника- създаване на силно замърсена среда и подлагане на стрес на ищеца при изграждане на газопровода София- Н. през 2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответника „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му юрк. В. И., и от третите лица- помагачи на ответника „Главболгарстрой“ АД, ЕИК [ЕИК], чрез пълномощника му юрк. Десислава К., и „Главболгарстрой интернешънъл“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му юрк. Ю. С., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение Апелативен съд- София се е произнесъл като въззивна инстанция по иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, предявен от В. Т. А. против „Булгартрансгаз“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. ведно със законната лихва от 01.04.2023г. Ищецът твърди в исковата си молба, че с цел възстановяване от заболяване отишъл да живее в [населено място], обл. София и в началото на м.04.2023г., когато още не бил напълно възстановен, започнало изграждането на газопровода София- Н. с възложител ответникът „Булгартрансгаз“ ЕАД, като десетки тежкотоварни камиони и багери нахлулили в селото и от м.04. до м.10.2023г. бил подложен на силно замърсена среда и постоянен стрес- камиони, тежащи по 50т. се движили по улиците на селото със 100 км/ч., от тях падали буци кал и когато тя изсъхнела, от движението на камионите се вдигал прах във въздуха. Вследствие на силното прахово замърсяване той получил остър хроничен конюктивит, а от преживения стрес получил високо артериално налягане, вследствие на който посещавал и психолог. Отнето му било и правото на свободно придвижване.

Съдът е приел следното:

Обект „Междусистемна газова връзка България-С. на българска територия“ включва изграждането на нов газопровод от съществуващо съоръжение на „Булгартрансгаз“ ЕАД при [населено място] до границата с Република С. (само на територията на България). Същият е реализиран от ответника „Булгартрансгаз“ ЕАД, определен за организатор на проекта и бъдещ оператор на интерконектора след въвеждането му в експлоатация, чрез изпълнители- третите лица-помагачи „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой интернешънъл“ АД, ЕИК[ЕИК], учредили Д. „Интернешънал Газ“. За обекта е било издадено разрешение за ползване № СТ – 05 – 528/18.10.2023г. и при изграждането му са били спазени мерките за управление на строителните отпадъци. На територията на [населено място] за периода 2018– 2024г. са били изграждани няколко обекта с национално значение, в т.ч. и магистрала „Европа“, а в процесния период е установено натрупване на земни маси в поземлен имот с идентификатор 35479.8.67 в землището на [населено място], и е отправена покана от [община] до фирма „Щ.“ ЕАД за освобождаване на имота от тези земни маси, като извозената от фирмата земна маса е била временно депонирана с разрешение на общината в други имоти в землището на [населено място].

За установяване на обстоятелствата, на които е основан искът, са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Н. Г., живущ в [населено място]. Съгласно показанията му ищецът си направил нова къща в близост до тази на родителите му и от няколко години живеел постоянно там. Свидетелят твърди, че по време на строителството на газопровода имало прах, който при дъжд ставал на кал. Знаел за извозването на земна маса, като това също било доста болна тема в селото. Направили огромни купчини със земя. Камионите, при извозване на земята, не били покрити с брезент и ставало навсякъде прахоляк. В процеса на строителството се правили купчини земя, които извозвали от едно място на друго. Не се чистило с водоноски, за да се предотврати замърсяването, и било пълно с камиони и всеки шофьор идвал с камиона до магазинчето, което се намирало в близост до къщата на ищеца, поради което той нямал възможност да излиза, защото те спирали и запречвали къщата му. Сочи, че повечето камиони на „Главболгарстрой“ нямали надписи, а „слагали някакви малки лепенки“.

Според показанията на св. К.- ръководител отдел „Контрол на строителството“ при ответното дружество, осъществявал цялостния контрол на обекта, в участъка за [населено място] строителството е стартирало в началото на 2023г. и приключило май-юни 2023г. и при това строителство земни маси не са извозвани през територията на [населено място]. Хумусът се складирал в единия край на строителната полоса, след което се правил изкоп, полагала се тръбата, след което изкопът се връщал, а след това и хумусът. Строителната техника стояла на работната полоса. Известно било на свидетеля, че в района на селото са натрупани земни маси при строителството на магистралата и по този повод била информирана А. и [община], за да разчистят терена за ответника.

В показанията си св. Ушилова- служител на „Главболгарстрой“ АД по безопасност и здраве на процесния обект, твърди, че в периода април-октомври 2023г., във връзка с изпълнение на строителните работи, не е имало извозване на земни маси при строежа поради ползваната технология, при която всичко /земни маси и хумус/ оставало на полосата и след това се връщали, за да се затрупа газопровода. По същото време, когато извършвали строителните дейности в К., се строяла магистрала „Европа“. Базата за почивка, откъдето работниците тръгвали за работа за процесния обект, се намирала в [населено място], там имало фургони за почивка, вода, тоалетни, място, където да се измият, а в К. нямало база.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 172 ГПК показанията на св. К. и на св. Ушилова като служители съответно на ответника и на фактическия изпълнител на процесния обект по възлагане от ответника, които свидетелстват за изпълнение и на свои задължения и чийто трудов статус е зависим от работодателите им, следва да се преценяват като се има предвид възможната им заинтересованост. Приел е, че при съвкупната преценка на доказателствата по делото и установеното по категоричен начин от писмените доказателства спазване на правилата за изграждане на процесния обект, то въпреки служебната зависимост и възможната заинтересованост на свидетелите, то показанията им следва да се кредитират. Обстоятелството, че [населено място] и [населено място], където свидетелката Ушилова разказва, че е била изградена база за почивка за работниците, се намират на километри отстояние не е основание за дискредитиране на показанията на свидетелката, доколкото не може дефинитивно да се приеме, че базата за почивка следва да е в непосредствена близост до строящия се обект. Ето защо съдът е приел, че възраженията на ищеца в този смисъл са неоснователни. В резултат от кредитирането на показанията на тези свидетели и във връзка с установеното, че натрупване на земни маси в [населено място] през периода, визиран от ищеца, е имало по повод изграждането на друг обект- магистрала „Европа“, съдът не е дал вяра на показанията на св. Г., че през [населено място] са минавали и спирали камиони, извозващи земна маса, в близост до дома на ищеца, които са изпълнявали дейности във връзка с изграждането от ответника на междусистемната газова връзка България- С..

За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото са били изготвени експертизи. Според заключението на СМЕ, изготвено въз основа на приложени по делото медицински документи и след преглед на ищеца от вещото лице- специалист по вътрешни болести и кардиология, при стресова ситуация се повишават нивата на адреналин и норадреналин, което води до повишаване на артериалното налягане, т.е. налице е причинно-следствена връзка между инцидентно покачване на артериалното налягане и възникване на стресова ситуация, като на ищеца през м.10.2023г. са предписани медикаменти, които по анамнестични данни той е приемал до м.12.2023г. инцидентно при стресови ситуации и повишени стойности на АН; по анамнеза- при повишаване на кръвното налягане той е усещал болки зад гръдната кост, които са наподобявани стенокардии и са създавали усещане „че всеки момент ще умре“, като от края на ноември 2023г. състоянието му се е стабилизирало и в бъдеще, ако няма нови стресови ситуации, той няма да търпи болки и страдания. Вещото лице е уточнило при приемане на заключението, че консултация с кардиолог има само от м. октомври 2023г., в която е описано, че ищецът има артериална хипертония, но вещото лице не може да уточни откога датира тя; пояснило е още, че не се касае за хронично заболяване, при което всеки ден се ползват медикаменти, т.е. това не е хипертонична болест, а се касае за инцидентно повишаване на артериалното налягане; тютюнопушенето и употребата на алкохол са рискови фактори за артериална хипертония и могат да станат причина за артериална хипертония, като експертът изрично е заявил, че не може да отговори дали ищецът е преживял стрес, който принципно води до повишаване на кръвното налягане като защитна реакция, както е приел кардиологът, за да му предпише медикаменти.

Съгласно заключението на изслушаната СМЕ, изготвено от вещо лице специалист по офталмология, конюнктивата е тъкан, която покрива значителна част от очната повърхност. Изложена е на въздействието на различни фактори на околната среда като запрашеност, лъчения, алергени. Според вида на причинителя конюнктивитите могат да бъдат: бактериални, вирусни, хламидийни, алергични, токсични. В случая при В. Т. А. се касае за леко зачервяване без данни за гноен или серозен секрет, което най-вероятно е свързано с неблагоприятните условия, при които живее. От прегледа му вещото лице е установило, че липсват признаци на секрет, фоликуларни изменения, псевдомембранозни /възпалителни налепи на подлежаща конюнктива/, на него не му е вземан за изследване конюнктивален секрет и не може с категоричност да се каже дали е от бактериален или алергичен характер зачервяването и инекцията, за която той е споменал в исковата си молба. Уточнено е, че при бактериалните конюнктивити е задължително наличието на гноен секрет /какъвто в случая не е установен/. От прегледа му на 21.09.2023г. е било установено, че има леко зачервяване и оток на клепачите и секрет, като вещото лице е направило извод, че тогава е имал възпалителна остра реакция на конюнктивата, която не е задължително обаче да бъде предизвикана от неблагоприятната среда на живот. Изписаното лечение с капки и изкуствени сълзи /които са без лечебен ефект и се изписват при пациенти, работещи с компютър, както и при алергични състояния и блефарити и могат да се поставят почни непрекъснато, без опасност от странични реакции/ за една седмица е повлияло на състоянието и симптомите са отзвучали и не се налага продължителна терапия, поради това, че няма остро изразена симптоматика. Направено е обобщение, че от очния статус на В. Т. А. не са установени категорични данни за хронично възпалително заболяване на очите, не е установен оток на клепачите и секрет. Леката конюнктивална инекция може да е провокирана и от алергични състояния, а не от хроничен конюнктивит. Вземането на проба /секрет от конюнктивата/ не би доказала и наличие на възпалителен процес, тъй като липсват основни симптоми на конюнктивална инфекция и както е посочено по-горе, едноседмично лечение с Флоксал капки се е отразило благоприятно на възпалителния процес, отразен в амбулаторния преглед на 21.09.2023г. При приемане на заключението вещото лице е уточнило, че от цигарите също може да се получи зачервяване, но не може да се получи възпаление.

От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изслушана по делото, е установено, че ищецът е преживял като стресогенна ситуацията в периода април- октомври 2023г., когато е споменал, че тежкотоварни камиони, които минавали и спирали в близост до къщата му, ограничили възможностите му за разходки, замърсявали, вдигали шум. Според скалата за налична психосоматична симптоматика при стресогенната ситуация са били изявени проблеми със съня. Негативно са били повлияни съществуващите сърдечно-съдови проблеми. При фокусираното изследване относно субективните преживявания и оплаквания като породени от негативния стресор като емоционални състояния е подчертал: възмущение, гняв, чувство за безпомощност; съобщил е, че били ограничени и затормозени присъщи му активности, включително разходки, които правел за възстановяване след тежки соматични заболявания. Свързаните с тези заболявания поражения са доминиращ стресогенен фактор и допринасят за уязвимост към стрес, както е уточнил експертът в съдебно заседание. Породеното при ищеца психично страдание е на ниво отрицателни емоционални преживявания. Не е констатирано състояние на дистрес, психично разстройство и инвалидизация, няма данни да е бил хоспитализиран и терапевтиран във връзка с психични абнормности. Не са установени нарушения в когнитивното функциониране, интелигентността е съответна на нормата. Възприятните, паметови и мисловни процеси са ненарушени и обуславят достатъчно адекватно възприемане, осмисляне и възпроизвеждане на фактите и взаимовръзките им в реалността. Като базови личностови характеристики той е екстровертно ориентиран, но предпочита общуването в определен кръг и трудно се доверява; стреми се към изява и отстояване на интересите си; има нисък фрустрационен праг, интроспективност и емпатичност. Като крайно заключение, въз основа на анализ на обобщени данни, е изведено, че породеното психично страдание е на ниво отрицателни емоционални преживявания (възмущение, гняв, чувство за безпомощност), проблеми със съня, ограничаване на активности, без да се констатира състояние на дистрес и психично разстройство.

При така установените факти, въззивният съд е приел, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищецът следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод изпълнението на работата, претърпени от него вреди и причинна връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да доказва, че поведението на лице, на което е възложена работата е виновно. Отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, съставляващи извършване на възложената работа или са пряко свързани с нея или чрез бездействия за изпълнение на задължения. Вредата, противоправното поведение и причинната връзка представляват елементите от обективното основание на отговорността, които следва да бъдат доказани от ищеца, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Съдът е приел, че по делото не е доказано противоправно поведение на служител на ответника или на третите лица- помагачи, което да е причинило твърдените вреди на ищеца. Не е установено да са нарушавани правилата за извършване на строителните работи на процесния обект, съответно да са нарушени субективни права на ищеца и негови правнозначими интереси. С оглед обстоятелствата, на които е основан искът, не е установено, че именно камиони и багери на третите лица- помагачи, с които са извършвани строителни дейности на обекта, са „нахлули“ в [населено място] и са създали „силно прахово замърсяване“. За недоказани са приети и твърденията на ищеца за влошаване на здравословното му състояние в резултат от твърдяното прахово замърсяване. В тази връзка съдът е посочил, че острата възпалителна реакция на конюктивата при ищеца през м.09.2023г. може да бъде предизвикана от различни причини, както и различни може да се стресогенните фактори, предизвикващи повишаване на артериалното му налягане, при липса на данни откога датира заболяване артериална хипертония при него, както и какво събитие е причинило през м.09.2023г. констатираното повишаване на артериалното налягане. При недоказана стресогенна ситуация, свързано с поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, без значение е и състоянието на отрицателните емоционални преживявания у ищеца, констатирани от вещото лице– психолог. По отношение на поддържаните от него във въззивното производство доводи за неосигуряване на достъп до обществена среда и за нарушение от ответника на ЗЗЛД съдът е приел, че не кореспондират на обстоятелствата, на които се основава иска, а и повдигането им за първи път във въззивното производство е недопустимо по аргумент от чл. 214, ал. 1, изр. 1 и 266, ал. 1 ГПК. По изложените съображения съдът е отхвърлил предявеният иск.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси:

1.Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл.269-271 от ГПК, след като съответната страна- въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, както и в разрез с доказателствения материал, събран от първоинстанционния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстация не са събрани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК?

2. Следва ли при постановяване на решението САС да се позове на конкретните разпоредби на материалния и процесуалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?

3. При постановяване на решението си въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и кои не и защо?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

При извършената служебна проверка настоящият състав на съда намери, че обжалваното решение не е вероятно нищожно или недопустимо, нито очевидно неправилно, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК.

Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, мотивирано с формулираните от него въпроси. Първият въпрос от изложението съдържа във формулировката си доводи и оплаквания за неправилност на решението, каквито не могат да се разглеждат в производството по допускане на касационно обжалване, поради което същият не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК. Вторият и третият въпроси са от значение за изхода на спора, но не са били разрешени в противоречие с формираната съдебна практика. Видно от съдържанието на обжалваното решение, при постановяването му въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни съображения кои от тях кредитира и кои не, какви факти приема за установени и кои са приложимите към същите материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Изложените от съда мотиви по съществото на спора съответстват на указанията, дадени в задължителна практика на ВКС- т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС. Предвид горното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на делото и предвид направеното от ответната страна „Булгартрансгаз“ ЕАД искане касаторът следва да бъде осъден да й заплати на основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 евро.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,