Определение № 109 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2893/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх. Nо 880/ 19.03 .2014 година на [фирма], седалище [населено място] с ЕИК[ЕИК], заявена чрез Управителя Е. М. К. и адв. Д. Д.-К.- АК- В. срещу въззивно Решение Nо 3 от 13.02.2014 година по гр. възз. д. Nо 321 /2012 година на ОС- Видин. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 191 от 09.05.2012 година по гр.д. 1083/2011 год. на РС-Видин, с което е уважен ревандикационния иск на В. М. В. и след като същият е признат за собственик на помещение от 17 кв.м., находящо се в ПИ с идентификатор 10971.502.77.1 в [населено място], [улица]Nо 7а първи етаж, ответникът [фирма] е осъден да предаде владението на същия имот. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради неучастието в производството на съпругата на ищеца като задължителен необходим другар при условие, че имотът е съпружеска имуществена общност, респ. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и 3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че по процесуално-правния въпрос относно задължението на съда да осигури участие в процеса на съпругата на ищеца по предявеният ревандикационен иск в хипотеза, че спорният имот е съпружеска имуществена общност, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочените Решение Nо 289 от 27.05.2010 година по гр.д. Nо 1281/ 2009 година на ВКС II г. о, Решение Nо 431 от 08.11.2010 година по гр.д. Nо 439/ 2010 година на ВКС II г. о и Решение Nо 154 от 07.04.2010 година по гр.д. Nо 860/ 2009 година на ВКС II г. о., както и по въпроса за редовността на исковата молба по предявен иск по чл. 108 ЗС относно пълната индивидуализация на имота, произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 11 от 01.02.2012 година по гр.д. Nо 166/ 2011 година на ВКС I г. о В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация. С молба вх. Nо 4806/ 26.05.2014 година, заявена от адв.Д. Д.- К. – АК В., като процесуален представител на [фирма] [населено място] е направено искане за спиране изпълнението на въззивното осъдително решение на основание чл. 282 ал.1 ГПК. Представен е вносен документ за „платена гаранция“ на сумата 2 074.00 лв., съставляваща размера на данъчната оценка на недвижимия имот. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните за цената на иска, обусловена от данъчната оценка на имота и закона – чл. 280 ал.2 ГПК. По делото на л.7 от производство пред районен съд е представен документ за данъчната оценка на ПИ, заедно със застроената част, в който се намира процесния обект-помещение от 17 кв. м., чиято оценка съпоставена с общата застроена площ от 166 кв.м. се равнява на сумата 2 074 лв. / две хиляди и седемдесет и четири лева/. За стойността на имота не може да има спор, след като и самия касатор е внесъл като надлежно обезпечение по см. на чл. 282 ГПК именно сума в този размер. Предвид на посочените данни относно предмет на спора - вещното право на собственост на обект е с данъчна оценка от 2074 лв., обуславяща цена на ревандикационния иск, според действащите правила на ГПК под минималния праг за обжалваемост на въззивните решение по граждански дела от 5000 лв. и на чл. 280 ал.2 ГПК, настоящият състав намира касационната жалба за процесуално недопустима. Касационната жалба е процесуално недопустима, поради което и основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено, а подадената касационна жалба се върне на касатора като процесуално недопустима. При този изход на касационното производство, настоящият състав намира, че искането по чл. 282 ал.1 ГПК за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение е неоснователно. Това искане би могло да бъде уважено само при процесуална възможност да се инициира касационно обжалване и евентуална възможност касационното обжалване да бъде допуснато и съответно надлежно да бъде проверена валидността, допустимостта и правилността на обжалваното въззивно решение.Без процесуална възможност за касационно обжалване, молбата по чл. 282 ГПК се явява без основания, а внесената като надлежно обезпечение сума от 2074 лв. / две хиляди седемдесет и четири лева/ по платежно нареждане от 23.05.2014 год. Т. Б. Д / D C. B. AD/ ФЦ В. – като внесена без основание следва да бъде върната на вносителя – [фирма] ЕИК[ЕИК] след посочване на банкова сметка за превод. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК и чл. 282 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия