Определение № 60282 от 24.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 941/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БПИ“ АД срещу определение №100610 от 05.11.2020 г. по ч.т.д.№203/2020 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение №713 от 14.07.2020 г. по т.д.№59/2020 г. на ОС Бургас, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на т.д.№60/2020 г. на ОС Бургас с окончателен съдебен акт. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които се свеждат до следния, уточнен от настоящата инстанция въпрос: Следва ли с оглед общия принцип за бързина в производството по несъстоятелност, производството по иск по чл.694, ал.3 от ТЗ, предявен от лице с неприето в производството по несъстоятелност вземане, да се спре на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на производството по предявения от същия ищец иск по чл.694, ал.2 от ТЗ. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по частната касационна жалба „Инвестбанк“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Останалите ответници не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да потвърди определението на ОС Бургас, с което е спряно производството по т.д.№59/2020 г. /образувано по предявен от „БПИ“ АД срещу „Еврокапитал България“ ЕАД /н/ и „Ивестбанк“ АД иск по чл.694, ал.3 от ТЗ за установяване несъществуването на вземания на банката, включени в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството в несъстоятелност/, до приключване на т.д.№60/2020 г. на ОС Бургас /образувано по предявен от „БПИ“ АД срещу „Еврокапитал България“ ЕАД /н/ иск по чл.694, ал.2 от ТЗ за установяване съществуването на предявени, но неприети вземания на ищеца/, въззивният съд е приел, че активно легитимиран да предяви иск на основание чл.694, ал.3 от ТЗ е само кредитор, който оспорва съществуването на вземане на друг кредитор против длъжника. Посочил е, че ако предявеното вземане на едно лице не е прието от синдика, респективно от съда след разглеждане на възражение, или ако съществуването на това вземане не бъде установено с отделен иск по чл. 694 от ТЗ, предявилото вземането лице няма качеството на кредитор и следователно не може да води иск, с който да оспорва съществуването на вземането на друг кредитор. В този смисъл е достигнал до извод, че делото по иск по чл.694, ал.2 от ТЗ е с преюдициално значение за делото по иск по чл.694, ал.3 от ТЗ, предявен от същия кредитор, като е изложил и съображения, че решението по иск по чл.694, ал.1-3 от ТЗ има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, поради което да се допусне оспорване на вземанията на други кредитори от лица, които не са кредитори, би означавало да се допусне хипотетичната възможност лица без законен интерес да блокират на практика производството по несъстоятелност и да злепоставят интересите на кредиторите с безспорни вземания. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Спрямо формулирания в изложението въпрос не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая по поставения правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС разяснения, ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3 от ТЗ се легитимира като кредитор, не е прието от синдика и не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ, оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл.694 от ТЗ да е предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането си, като от уважаването на този иск зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, включени в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност. При наличието на спор във висящо исково производство по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане, решаването на този спор по чл.694, ал.2 от ТЗ има преюдициално значение за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3 от ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл.694, ал.3 от ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл.694, ал.2 от ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,