Определение № 4475 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, чрез юрк. В. К., срещу въззивно решение № 245/13.12.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 365/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което частично е отменено и потвърдено решение № 109/02.06.2022 г. по гр.д. № 367/2022 г. на Габровския окръжен съд и като резултат касаторът е осъден да заплати на Р. Н. Г. сумата 18 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 05.11.2018 г., както и сумата 244,04 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2019 г. В частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 18 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., решението не е предмет на обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2) длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на приживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали са налице трайни неблагоприятни последици в резултат на деликта за пострадалия. Твърди се, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г., както и с цитираните в изложението решения на състави на ВКС. Ответникът по жалбата Р. Н. Г., чрез адв. С. Б., е подал писмен отговор, в който поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, имаща за предмет въззивното решение по иска за имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е с цена 244,04 лв., поради което въззивното решение по този иск не подлежи на касационен контрол и касационната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане. В частта по иска за неимуществени вреди касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 05.11.2018 г. около 17.30 ч., в зоната на пътен възел „Д.“ при [населено място], [община], на главен път е станало ПТП между лек автомобил марка „Рено К.“, управляван от Н. М. и лек автомобил марка „А. Р.“, управляван от ищеца Р. Г., при което водачът М. е починал, а водачът Г. е претърпял телесни увреждания. Установено е, че вина за настъпилото ПТП има водачът Н. М., който е извършил неправилна маневра, като напуснал околовръстния път, по който се движел, завивайки наляво, при което се включил в движението в еднопосочно платно с две ленти за насрещно движение, в резултат на което последвал челен удар между двата автомобила. Не е спорно, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за отговорността на водача М. за причинени вреди при управлението на процесното МПС е налице валидно сключен застрахователен договор с ответното дружество. Ищецът е отправил извънсъдебна претенция за застрахователно обезщетение на 07.01.2019 г., като на 25.03.2019 г. е постановен отказ за изплащане на такова. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата по делото съдебномедицинска експертиза, въззивният съд е приел, че от процесното ПТП ищецът е получил травма на лявото коляно, изразяваща се в болезнен оток и слабо изразено кръвонасядане; травма на лявата задностранична област на гръдния кош; болезненост в лявата теменно-тилна област на главата, без видими травматични увреждания на меките тъкани. Търпените от него болки и страдания са били основно във връзка с травмите на гръдния кош и коляното – в гръдния кош те са били по-интензивни в рамките на около месец при движение на снагата и извършване на спонтанни дихателни движения, а след това до около 3 месеца при натоварване; в областта на коляното болките са били интензивни около 3-4 месеца. Получените от ищеца травматични увреждания са влошили качеството му на живот, като в продължение на една седмица той се нуждаел от помощ при ставане и при обръщане в леглото, а около месец, макар да можел да се самообслужва, е изпитвал значителен дискомфорт, защото движенията му са били силно болезнени. Освен физическите болки, пострадалият е изживял силен стрес и уплаха от ПТП, при което е загинал другият водач на МПС. От приетата по делото съдебно-психологична експертиза и показанията на свидетелите е установено, че произшествието е причинило на ищеца изключително негативни емоции, преживял е остра криза на личността, тежък депресивен епизод, с изразен страхово-тревожно-депресивен синдром и нарушено поведение в депресивен стил. При тези данни съдът е счел, че съобразно възрастта на пострадалия (на 39 години към момента на настъпване на ПТП), вида, броя и характера на получените увреждания – травми на коляното и гръдния кош; проведеното лечение и продължителността на възстановителния период; влошеното му за дълъг период психическо състояние след инцидента; както и обществено – икономическия стандарт в страната към датата на ПТП, размерът на справедливата компенсация за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 18 000 лв. За неоснователно и недоказано е прието възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредите. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата. Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла на указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, тъй като са относими към правилността (чл. 281, т. 3 ГПК) на постановеното решение. По същество въпросите отразяват субективната преценка и оплакванията на страната, че съдът не е взел предвид всички значими за случая обстоятелства във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Това становище се опровергава от съдържанието на мотивите на обжалвания акт. В изпълнение на задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. въззивният състав е посочил конкретно обстоятелствата, които е счел за релевантни за определяне обема на неимуществените вреди. Обсъдени са броя, вида и тежестта на претърпените физически и психически травми, проведеното лечение; отражението на увредите в емоционално–психическата сфера на пострадалия, наличието на трайни негативни последици върху общото му здравословно състояние. Размерът на обезщетението е определен към момента на настъпване на вредите, т. е. съобразени са и конкретните икономически условия в страната, поради което не е налице основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол. Изразеното чрез поставените въпроси несъгласие с фактическите изводи на съда по същността си е оплакване за необоснованост на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК, но правилността на изводите за приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се проверява във фазата по чл. 290 ГПК на касационното производство. В случая, при наличие на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, не е налице поддържаното основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. При наличието на трайна и последователна съдебна практика на ВКС по поставените въпроси, в това число и задължителна такава, на която въззивното решение не противоречи, не се установява наличието и на соченото второ селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата 1 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение