Определение № 192 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3513/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от О. Й. Т. чрез нейния пълномощник адв. А. Д., срещу определение № 1011 от 08.07.2021 г. по ч.гр.д. № 7996/21 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение подадената от О. Т. частна жалба срещу определение от 19.04.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на подновяване на договорна ипотека, учредена от „Никобилд”О. в полза на „Инвест груп 10” О. с нотариален акт № 198, т.І, дело № 162/2011 г. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че тя не разполага с правен интерес да иска подновяване на договорната ипотека, тъй като договорът за цесия на обезпеченото вземане, от който извежда качеството си на кредитор, не бил сключен в предвидената от закона форма с нотариална заверка на подписите и не бил вписан. Излага доводи, че договорът за цесия е породил своето правно действие в отношенията между страните по него-цедента „Инвест груп 10” О. и нея като цесионер, както и по отношение на длъжника, който е уведомен за цесията, видно от представения договор за заем с нотариална заверка на подписите от 13.12.2011 г. Иска се обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес у кредитора-цесионер по договор за цесия, от подновяване на договорна ипотека, обезпечаваща цедираното вземане, когато договорът за цесия няма нотариална заверка на подписите и поради това не е вписан, но прехвърлянето на вземането е потвърдено от самия кредитополучател и ипотекарен длъжник в договор за заем, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, в който изрично е посочено, че договорът за заем е осъществен чрез договора за цесия и че същият е обезпечен с договорна ипотека. 2. Договор за цесия, сключен в писмена форма и подписан от страните по него, но без нотариална заверка на подписите и без да е вписан, поражда ли действие и цедира ли вземането. Жалбоподателката се позовава и на основанието за достъп до касация по чл. 280, ал.2 ГПК, изр. 3 ГПК-очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да потвърди постановения от съдията по вписванията отказ да впише подновяване на ипотеката по подаденото от О. Т. заявление, съставът на Софийски градски съд е приел, че жалбоподателката извежда качеството си на кредитор от Договор за цесия, сключен на 13.12.2011 г., с който „Инвест груп 10” О. й прехвърлил обезпеченото си с ипотека вземане към „Никобилд” О., произтичащо от договор за заем от 11.04.2011 г. и анекси към него. Посочил е, че този договор не отговаря на изискването на чл. 171 ЗЗД, тъй като не е сключен в предвидената писмена форма с нотариална заверка на подписите и не е вписан, поради което не е произвел действие да цедира в полза на заявителката обезпеченото с ипотека вземане. С оглед на това е приел, че жалбоподателката не доказва правен интерес от исканото вписване. От поставените в изложението към частната касационна жалба правни въпроси относим към предмета на настоящото дело е първият въпрос. Този въпрос е и от значение за точното прилагане на закона. Доколкото на настоящият състав не е известно по него да е налице формирана практика на ВКС, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Съгласно чл. 166, ал.1 ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. Освен изискване за форма на ипотечния договор /нотариален акт/, законът поставя задължителни изисквания и по отношение на неговото съдържание, едно от които е в договора да бъдат посочени страните по него-кредитор и длъжник, а ако ипотеката се учредява за обезпечаване на чуждо задължение-и името на собственика на имота. Разпоредбата на чл. 18 от Правилника за вписванията признава правен интерес от подновяване на ипотеката на ипотекарния кредитор. Това е лицето, което вписаният нотариален акт за ипотека сочи от външна страна като титуляр на обезпеченото вземане. Обезпеченото с ипотека вземане може да бъде прехвърлено, но за да има действие за ипотеката, законът изисква прехвърлянето да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в имотния регистър - чл. 171 ЗЗД. Това вписване има конститутивен характер. Тъй като личността на кредитора е съществен елемент от съдържанието на ипотеката, без вписване на настъпилата в резултат на цесията промяна ипотечното право се запазва в първоначално установените с ипотечния акт параметри. Производството по вписване е едностранно охранително производство, което изисква пред съдията по вписванията да се представят всички доказателства, установяващи допустимостта и основателността на искането. В случая е безспорно установено, че договорът за цесия, от който жалбоподателката извежда качеството си на ипотекарен кредитор, не е вписан по реда на чл. 17, ал.1, б.”а” ПВ. С оглед на това правилно въззивният съд е приел, че тя не доказва правен интерес от исканото подновяване на ипотеката. При наличието на изрична законова разпоредба, изискваща прехвърлянето на обезпечено с ипотека вземане да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписано в имотния регистър, не е в правомощията на съдията по вписванията да преценява дали договорът за цесия е породил действие по отношение на страните по него, на длъжника или на трети лица. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът