Определение № 5906 от 17.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4419/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от А. Д. К. против определение № 817 от 19.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 653 от 2025 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено определение №675/23.V.2025 г. постановено по гр. д. №1549/2024 г. на Районен съд-Димитровград. С последното е върната подадената от жалбоподателя искова молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото поради неотстраняване нередовностите й. В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилност, защото касатора счита, че не трябва да участва П. И. К., тъй като се е снабдил на имоти по обстоятелствена проверка и те съставляват 1/4 от наследството, оставено от общия наследодател, поради което ако участва, ще получи повече от полагащото му се. Г. П. К. направил отказ от наследство. Посочените лица могло да участват само като другари, но не като съделители. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърдят основанията по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК, но не са формулирани никакви въпроси, а е посочено, че жалбоподателят изразил съгласие, макар и по-късно - със заявление от 15.IV.2025 г. да участват посочените лица в делбеното производство макар да са изгубили качеството на наследници. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Частният жаалбоподател А. Д. К. е предявил иск за делба на земеделски земи, възстановени с решение № 25-27 от 15.06.1999 г. на наследници на П. И. К.. Иска за делба е предявен против ответниците А. К. С., Г. Г. Г., Д. И. К., А. Г. Ц. и Д. П. К.. С определение №280/10.III.2025 г. Районен съд-Димитровград е отменил определението, с което в първото съдебно заседание е даден ход на делото по същество и исковата молба е оставена без движение с указания ищеца в едномесечен срок да депозира вписана и уточнена искова молба, в която да се изпишат всички участници в имуществената общност, чието прекратяване се иска, които имат качеството на необходими задължителни другари и да се представят за тях копия от исковата молба, като опише недвижимите имоти и посочи между кои съделители да се допусне делбата за всеки един от имотите и при какви квоти. Указано му е да впише уточнената искова молба. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение, исковата молба ще бъде върната. В определения от съда едномесечен срок е подадена молба от ищеца, с която иска да бъдат конституирани като другари в процеса П. Я. К., наследник на П. И. К., възстановил самостоятелно полагащия му се дял, поради което не притежавал качеството съделител и Г. П. К., който се е отказал от наследството на баща си П. К., наследник на П. Д. К., който поради това не следвало да бъде наследник. Не е заявено искане за конституиране на сънаследниците на общия наследодател П. И. К. - наследниците на сина му Я. П. К., починал на 14.12.2008 г.: И. Г. И. и В. И. Я., не са описани наследствените имоти и не е уточнено кои от тях между кои съделители да се допуснат, като се съобрази извършената публична продан на идеална част от два от имотите, купена от ищеца. С определение №675/23.V.2025 г. постановено по гр. д. №1549/2024 г. на Районен съд-Димитровград е върната исковата молба, защото не са изпълнени и останалите указания и не е вписана исковата молба, за което срока е изтекъл. Въззивната инстанция е приела, че определението е правилно и го е потвърдила, защото ищецът не е изпълнил дадените указания от РС за описание на възстановените земеделски имоти, чиято делба се иска и поради извършените публични продан – уточнение за всеки от тях между кои съделители и при какви квоти да се допусне делбата. Не е вписана исковата молба, което следва да се извърши след уточненията й. Въззивният съд е посочил, че производството е за делба и в него следва да участват всички титуляри на правото на собственост върху делбената маса, а видно от представените удостоверения за наследници, не са включени всички, които притежават права в делбената маса, останала в наследство от П. И. К., а те следва да участват като страни. Съобразено е, че е в тежест на ищеца да изложи обстоятелства и да изведе петитум на исковата молба, относно имоти по отношение на които се иска делбата и съответно дяловете за всеки един съделител, което ищецът не е направил в дадения му от съда срок. Затова е приел, че правилно е приложен чл. 129, ал.3 ГПК. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК, но не посочва защо счита обжалваното определение за недопустимо. Съдът също не констатира основание за недопустимост на обжалваното определение. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, който е от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваният въззивен акт е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната частна жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Частният жалбоподател не е формулирал правен въпрос, което е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на наведеното от него основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпреки това съдът отбелязва следното. Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато за разрешаването на правният спор, предмет на касационната частна жалба е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са непълни или неясни и няма съдебна практика, която да разкрива чрез тълкуване точният им смисъл, или когато по приложението им има противоречива или неактуална съдебна практика. Относно редовността на исковата молба за делба, изискването в нея да са описани имотите, предмет на иска и да се посочени като страни всички съсобственици, според приложените документи за собственост, респективно всички наследници, според представеното удостоверение за наследници /чл. 341, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ е налице съдебна практика, която не е противоречива /Определение № 138 от 15.03.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 79/2010 г., I г. о., Решение № 60121 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 161/2021 г., I г. о., Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., I г. о., Определение № 126 от 14.01.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3758/2024 г., I г. о. В определение № 172 от 20.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2764/2016 г., II г. о. е посочено, че „в първата фаза на съдебната делба съдът следи служебно дали искът за делба е насочен срещу лицата, за които се твърди, че е налице съсобственост, но не и за това дали те действително са съпритежатели на спорното право. Процесуалната легитимацията на ответниците се определя не от действителното правно положение, което се изяснява в хода на процеса, а от изложените с исковата молба твърдения и приложените доказателства“. Предвид наличието на непротиворечива съдебна практика относно изискванията за редовност на исковата молба за делба не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и на него не се допуска касационно обжалване. Съдът не констатира и очевидна неправилност, тъй като не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са процесуалните изисквания за привеждане на исковата молба за делба в съответствие с чл. 341 ГПК. Дадените указания от РС не са неправилни. Това е така, защото под страх от извършването на нищожна съдебна делба на основание чл. 75, ал.2 ЗН, в съдебното производство следва да участват лицата, които са легитимирани като съсобственици според приложените писмени доказателства и твърденията в исковата молба. В случай с решението за възстановяване на собствеността върху процесните девет имота процесуално легитимирани да участват в производството са всички наследници на общия наследодател с изклучение на заявилия отказ от наследство. Кои от тях имат права и в какъв обем се преценява по същество с решението по допускане на делбата, с което приключва първата фаза. Всички съсобственици /в случая сънаследници/ трябва да са страни, защото са необходими задължителни другари. На местото на направилият отказ от наследство, който е вписан, следва да участва наследника от същото коляно, чийто дял се е увеличил в резултат на отказа. Съдът е задължен да следи за участието на всички легитимирани да участват, според твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства, защото са необходими задължителни другари, а ищеца - да изпълни указанията на съда по конституиране на всички задължителни необходими другари. Неизпълнението на такива указания има за последица връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Не е налице и нарушение на основни логически правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение