Определение № 426 от 03.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 47/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба чрез процесуалния представител адвокат Г., от Л. Г. К. и Г. З. К.,конституирани като наследници на починалия в хода на производството З. Й. К. против въззивно решение № 1179 от 5.07.12г. по в.гр.д. № 1464/12г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 4.10.11г. по гр.д.№ 3515 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,като са отхвърлени предяве-ните искове с правно основание чл.261 ал.1 от ЗМВР/отм./за сумата от 19 391.45лв., по чл.225 ал.1 от ЗМВР/отм./ за сумата от 861.20лв.,по чл.229 ал.4 от ЗМВР/отм./ и по чл. ./ за сумата от 636.69лв.,по чл.261 ал.5 от ЗМВР /отм./ за сумата от 230лв.като неоснователни. За да постанови акта си въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция,че МВР,който е останал единствен ответник след направеното от ищеца с нарочна молба от 9.11.07г./на страница 26 от материалите на първоинстанционното производство/уточнение на исковата молба, не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове. Посочил е,че служебното правоотношение възниква със съответната структура в системата на МВР,която представлява самостоятелно юридическо лице /каквато в случая е била Дирекция „М.” при МВР/, като е без значение кой е органа по назначението. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за надлежния ответник след направеното уточнение на исковете с нарочната му молба от 9.11.07г. и за вероятната недопустимост на постановения въззивен акт с оглед твърдението му,че неправилно съдът е счел като ответник единствено МВР, без да е налице изрично прекратяване на производството срещу другия конституиран с исковата молба ответник Дирекция „М.”. Като друго основание за недопустимост на постановения въззивен акт касаторът сочи и липсата на мотиви.Позовава се на актове на административни съдилища, които не могат да бъдат съобразени поради приетото в т.3 от ТР №1 от 19.02.10г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС и на определение на ВКС от 5.06.06г.по ч.гр.д.№721/06г./без задължителен характер/. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира,че по поставеният от касатора въпрос,който е от значение за решаването на спора/като свързан с решаващите мотиви на съда/, следва да се допусне касационно обжалване поради съществуващата вероятност постановения въззивен акт да е недопустим. В случая З. Й. К. е бил освободен от служба поради придобиване на право на пенсия при условията на чл.69 от К. със заповед № К-1493 от 3.06.2003г.на министъра на МВР.Същият е заемал длъжността”главен инспектор” в Дирекция „материално техническо осигуряване и социално обслужване”-МВР и първоначално е предявил исковете си срещу Дирекцията. След дадени му от съда указания е уточнил,че пасивно легитимиран по тях е МВР.Посочил е,че дирекцията е самостоятелно звено в системата на МВР,но при предявени искове срещу нея „процесуалната правоспособност се осъществява от МВР”.При тези данни е от съществено значение определянето на надлежния ответник в производството, като се има пред вид,че то касае прекратяване на служебно правоотношение. С оглед на изложеното и като прецени,че касаторите не дължат държавна такса, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение