Определение № 1390 от 04.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4838/2013 г.

Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 09.04.2013г. по гр.д.№146/2013г. на ОС Кюстендил, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че в решение е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото Ответникът Е. А. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно уволнението на Е. М., извършено със заповед №55/18.09.2012г., издадена от кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ, възстановил я е на заеманата преди уволнението й длъжност – “главен експерт” “Подпомагане и осигуряване работата на общинския съвет /ПОРОС/” към Дирекция “Канцелария и управление на собствеността /КУС/”, [община]; и е осъдил Общината да й заплати сумата 3500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за времето, през което е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, а именно – за периода от 18.09.2012г. до 18.03.2013г. Установено е по делото, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 16.07.2012г. на основание чл.70, вр. чл.68, ал.1,т.3 КТ за длъжност главен експерт в “Подпомагане и осигуряване работата на общинския съвет /ПОРОС/” към Дирекция “Канцелария и управление на собствеността /КУС/”, до завръщане на титуляра А. В., но и със срок за изпитване шест месеца. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено чл.71, ал.1 КТ. Съдът е изложил съображения за това, се съгласно разпоредбата на чл. 29а ЗМСМА, Общинският съвет няма самостоятелен щат, а неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация, като в структурата на общинската администрация се създава съответно звено, служителите, в което се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, поради което, за да се приеме, че уволнението на служител, заемащ такава длъжност е законосъобразно наред с всички други предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение основание, следва да е налице още едно, а именно- предложение до кмета на общината на председателя на ОбС, дадено на основание чл.29а, ал.2 ЗМСМА. Посочено е, че това изискване произтича от специфичните трудови функции, които тези служители изпълняват и които са свързани с подпомагането на дейността на общинския съвет както и с обстоятелството, че последният няма самостоятелен щат, а е звено, в структурата на общинската администрация. Прието е, че тази разпоредба, уреждаща процедурата по назначаването, респ. освобождаването на служителите в звеното, има императивен характер, тъй като е задължителна за всички лица, заемащи длъжност в него и нейното нарушение води до незаконосъобразност на извършеното уволнение. В изложението към касационната жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно императивно ли е изискването на чл.29а ЗМСМА при освобождаване от длъжност на служител от звено по чл.29а, ал.1 ЗМСМА да е направено предложение от Председателя на Общински народен съвет в хипотезата на чл.71, ал.1 КТ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е основателно, тъй като поставения въпрос е от значение за спора и не е налице практика по тълкуването на посочената правна норма. Предвид изложените съображения, съдът