Определение № 436 от 24.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1893/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба /неправилно посочена като частна жалба/ на Т. Х. Т., в качеството му на ликвидатор на „АБ Строй“ ЕООД, срещу определение № 269 от 05.08.2020г. по ч.т.д. №409/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. С него е потвърдено определение № 265 от 15.06.2020г. по т.д. №88/2020г. на Хасковски окръжен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е прекратено производството по делото, поради оттегляне на молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, на осн. чл.232 от ГПК вр. чл.621 от ТЗ. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно поради необоснованост. Твърди, че преди производството по делото да бъде прекратено следва да се отговори на въпроса дали „Минерал – Ауто“ ЕООД поддържа претенцията за дължимост на претендираната сума – основание за откриване на производство по несъстоятелност и в какъв размер. Счита, че отговорът е от съществено значение за друго производство по несъстоятелност, образувано по негова молба в качеството му на ликвидатор. Твърди, че е налице неприсъствено провеждане на първо съдебно заседание. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК частният касационен жалбоподател поставя следните въпроси: 1/ Дали е проведено първо заседание, въпреки отлагането на делото?; 2/ Дали ищецът може безкритично да оттегли исковата молба, без да се търси съгласие от страна на ответника?; 3/ Претендира ли се като дължима сумата – основание за започване на производството по несъстоятелност и в какъв размер? Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, с твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по частната касационна жалба „Минерал – Ауто“ ЕООД счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа също, че атакуваният акт е правилен, а жалбата - неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да потвърди определението на Хасковски окръжен съд, въззивният съд е приел, че тъй като молбата за оттегляне по чл.232 от ГПК е подадена от „Минерал Ауто“ ЕООД преди първото съдебно заседание, не се изисква съгласието на ответника. Счел е за правилен извода на първоинстанционния съд, че не са налице хипотезите на чл.621а, ал.3, т.2 и т.3 от ТЗ. В допълнение, е изтъкнал, че съображенията, изложени във въззивната частна жалба на Т. Х. Т., нямат отношение към прекратителното първоинстанционно определение и основанието за неговото постановяване – чл.232 от ГПК вр. чл.621 от ТЗ. Настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Поставените въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото не са правни, а фактически. С въвеждането им касаторът единствено цели потвърждаване на доводите му за необоснованост на атакувания акт. По аргумент на задължителните разяснения на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, обуславящият правен въпрос не трябва да е свързан с правилността на решението, с обсъждането на доказателствата по делото и с възприемането на фактическата обстановка. Не е налице и селективното основание по т.3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице в случая. По приложението на разпоредбата на чл.232 от ГПК няма съдебна практика, създадена въз основа на неправилно тълкуване на закона и която да се нуждае от осъвременяване или промяна, нито законът съдържа непълноти, неясноти или противоречия. По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд