Определение № 637 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4940/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Х. против решение № 2414/11.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 3104/2022 г. от състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. С обжалваното решение е прието, че искът за лишаване от родителски права по отношение на майката е неоснователен, като е определил режим на лични отношения със същата, доколкото бащата упражнява родителските права по отношение на малолетното дете на страните по делото. Съдът е приел, с оглед събраните по делото доказателства, че майката не представлява заплаха за детето, за личността му, здравето и неговото възпитание, като е приел на това основание, че не следва същата да бъде лишена от родителски права. Посочено е, че не са налице и останалите предпоставки за това – майката да не полага грижи за детето и да не дава издръжка. Майката не е претендирала предоставяне на родителските права за упражняване. Съдът е определил режим на лични контакти с майката както следва: първи период. първите дванадесет срещи, считано от влизане на настоящото решение в сила, майката има право да вижда детето всяка втора и четвърта събота от месеца, в интервала между 10.00 часа и 18.00 часа, в Детски контактен център, адрес: [населено място],[жк], където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на съответна социална услуга) на контактите на детето с майката. Контактите следва да се осъществяват с продължителност, определена от социалния работник или посочен от нея експерт като подходяща за охраняване интересите на детето, за което следва предварително да уведоми страните за продължителността на съответните срещи. Задържава бащата, при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на срещата от страна на служител на Детски контактен център, да организира воденето и вземането на детето до и от Контактния център - лично или чрез упълномощено от него лице. Втори период - след действително осъществени дванадесет срещи в Контактния център, майката има право следващите дванадесет да вижда и взема детето всяка втора събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа до 18.00 часа на съответния ден, без приспиване в дома на майката и без присъствието на бащата или определено от него трето лице. След изтичане на горните два периода майката има право да вижда и взема при себе си детето всяка втора събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота до неделя в 18.00 часа, с преспиване, и всяка четвърта събота от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа, с изключение на двадесет дни през лятото по време на платения годишен отпуск на бащата, както и всяка година за двадесет дни по време на лятната ваканция на детето, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, всяка четна година - за част от Коледната ваканция, включваща Коледните празници, за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 28-ти декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща и Новогодишни празници, за времето от 10.00 часа на 29-ти декември до 18.00 часа на последният ден от ваканцията, както и по време на Великденските празници за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия Понеделник. Касационната жалба на бащата е бланкетна, както и посочените от него правни въпроси, с оглед преценката на допустимостта на касационното обжалване. Въпросите са, налице ли е родителски дефицит или родителски капацитет на майката, с кого от двамата детето е изградило по-силна връзка и представлява ли майката опасност за живота и здравето на детето и кой е най-добрия интерес в конкретния случай за детето. Не са прави обосновка на въпросите, поставени бланкетно от касатора, както и каква насока произнасянето по тях от страна на въззивния съд е при наличието на посочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска, доколкото задължение на касатора е да посочи не само въпросите, по които се е произнесъл съда, но и обосновка на соченото и твърдяно противоречие или друга предпоставка на чл.280 ГПК. Съдът, при постановяване на решението си е посочил, че водещ при определянето както на режима на лични отношения, така и при постановяване на това, кой от двамата родители да упражнява родителските права е интереса на детето. Съдът е съобразил наличието на родителски капацитет при майката и в каква степен същия отговаря на искането за определяне на режим на лични отношения, като отново с оглед интереса на детето е определил посочения по-горе режим. В тази насока съдът не се е отклонил от практиката на ВКС, съгласно която при разрешаване на горните въпроси водещ е интереса на детето. Дали майката представлява опасност за живота и здравето на детето в конкретния случай е фактически въпрос, а не правен, като произнасянето по този фактически въпрос от съда е обосновано от събраните по делото доказателства и именно неговото разрешаване е обосновало извода за така определения режим на лични отношения. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС