Определение № 18 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 793/2012 г.

Сливенският районен съд, с решение по гр. д. № 3141/2011 г. е признал за установено по отношение на [фирма], че З. З. не дължи сумата 306.71 лв. главница за изразходвана топлоенергия и мораторна лихва за забава в размер на 86.48 лв., както и разноски 25.20 лв. по ч. гр. д. № 2121/2011 г. на същия съд, като неправилно начислени и погасени по давност. Решението е обезсилено от Сливенският окръжен съд и делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав с решение от 19. 04. 2012 г. по гр. д. № 100/2012 г. на Сливенския окръжен съд. Окръжният съд е констатирал, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск, а предявеният такъв е положителен установителен иск по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. З. М. З. от [населено място] е подал касационна жалба против решението на Сливенския окръжен съд и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата [фирма] не е взел становище. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по дела с цена на иска до 5000 лв. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото и в случая, оценката на трите претенции е в размер на 418.39 лв., поради което не е налице право на касационно обжалване. Върховният касационен съд