Определение № 309 от 31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 301/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 108 от 16.08.2021г., постановено по възз.т.д.№ 380/2021г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е отменено решение № 260032 от 03.02.2021г., постановено по гр.д № 651/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Й. Й. иск против ЗД „Евроинс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за размера над 100 000лв. до 140 000лв. и е постановено друго, с което е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. или обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 140 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018г. до окончателното изплащане, както и е потвърдено решение № 260032 от 03.02.2021г., постановено по гр.д № 651/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 140 000лв. до 250 000лв. Срещу решение № 108 от 16.08.2021г., постановено по възз.т.д.№ 380/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, са подадени както следва: 1/касационна жалба на В. Й. Й. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за размера над 140 000лв. до 250 000лв., както и по 2/ насрещна касационна жалба на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“ АД срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане обезщетение за неимуществени вреди за размера над 50 000лв. до 140 000лв. В касационната жалба на В. Й. Й. се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, тъй като при определяне на обезщетението е извършена неправилна преценка за справедливия размер на обезщетението: 1) вредите не са съпоставени с действително справедливото по размер обезщетение, 2) при компенсиране на вреди от този тип не е съобразена съдебната практика и 3) не е съобразен установеният лимит на отговорност.Конкретно е поддържано следното: От една страна, въззивният съд е посочил уврежданията и последиците за пострадалата ищца, но, от друга страна, не е направил правилна съпоставка на търпените вреди с действително справедливото по размер обезщетение.Не са отчетени в достатъчна степен характерът и тежестта на уврежданията и на проведените високо-хирургични интервенции, установените и към момента последици и неизвестността относно физическото и психическото подобрение и установеният лимит на отговорност, както и не са отчетени в пълнота всички съществени обстоятелства за правилно определяне размера на обезщетението - данните за личността на ищцата и пълноценният, самостоятелен и целеустремен начин на живот, който е имала и настъпилата пълна промяна.Неотчитането в пълнота на тежестта и значението на последиците е довело до неправилно определяне на размера на обезщетението.Не са съобразени съдебната практика при компенсиране на вреди от подобен тип, както и лимитът на отговорност на застрахователя, като в т.см. в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в константната практика на ВКС по приложение на чл.52 ЗЗД.Искането е за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, за неговата отмяна и за постановяване на решение за уважаване на иска за до пълния предявен размер от 250 000лв., т.е. за присъждане на допълнително обезщетение в размер на 110 000лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018г. до окончателното изплащане. Претендира за определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ЗА, заедно с ДДС. Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са в изложението следните правни въпроси: 1.1.Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат от деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? 1.2.Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС № 4/68г.?По тези въпроси е поддържано, че решението противоречи на решение № 151/12.11.2013г. по т.д. №486/ 2012, II т.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/ 2013г., I т.о. и решение№ 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., II т.о. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последиците за здравето и психиката му и да съобрази значението на всяко увреждане и характерът, продължителността и значението на последиците?За тези въпроси се поддържа да са от значение за правилно прилагане на принципа за справедливост и да са разрешени в противоречие с решение № 151/12.11.2013г. по т.д. №486/ 2012г., II т.о. и решение № 104/ 25.07.2014г. по т.д. № 2998/ 2013г., I т.о. 1.3.Как следва да се отчита тежко, живото-застрашаващо увреждане и изключително критично състояние, което неминуемо води до смърт без високо-квалифицирана медицинска интервенция, и посоченото представлява ли съществен, значим критерий за правилно приложение на принципа за справедливост?За този въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и да е разрешен в противоречие с посочената по т.1 съдебна практика. 1.4.Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да се търси някакво компенсиране, както е поддържано да е направено в обжалваното решение в противоречие с решение № 124/11.11.2010г. по т.д.№ 708/2009г., II т.о. и решение № 88/17.06.2014г. по т.д.№ 2974/2013г., II т.о. 1.5.За да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията?Поддържа се да не е извършена такава преценка, поради което въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 88/09.07.2012г. по т.д.№ 1015/2011г., II т.о. 2.1.Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение да се съобразят нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, които отразяват промените в икономическите условия, и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимитът с посочване от съда, че обезщетението е определено към момента на настъпване на увредата? Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определени такива при напълно аналогични случаи за период 2006г.-2009г., но при лимит, 10 пъти по-нисък от настоящия, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия?Длъжен ли е съдът да посочи какъв е установеният лимит към датата на събитието и фактът, че го съобразява, или е достатъчно да посочи, че обезщетението е определено към момента на настъпване н а събитието?Следва ли съдът да посочи какъв е действителният лимит към момента на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит - само формално соченото съобразяване с лимита достатъчно ли е за обективно приемане на такъв без дори да е посочен действащият лимит?По тези въпроси се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение № 27/15.04.2015г. по т.д.№ 457/2014г., II т.о. и решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., II т.о. 2.2.Длъжен ли е съдът при определяне на справедливото обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? За тези въпроси се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение № 184/08.11.2011г. по т.д.№ 217/2011г. II т.о. и Определение № 360/29.03.2017г. по т.д.№ 60316/2016г. IV г.о. 2.3.Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане, съобразно § 27 ПЗР на КЗ, и обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ ? 2.4.В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите- в интерес на застрахователите, за да реализират по-големи печалби, или в интерес на пострадалите, за да се постигна все по-пълно компенсиране на вредите?За тези въпроси се поддържа, че са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. 3.Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта, с установения лимит и огромното им занижаване представлява ли нарушаване на изискването за справедливост? За този въпрос се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., II т.о.Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане? За този въпрос се поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение № 23/25.03.2014г. по т.д.№ 1154/2013г., II т.о. За всички тези въпроси се поддържа, че са разрешени в противоречие с ППВС № 4/1968г., решение №1/ 26.03.2012г. по т.д.№ 299/2011г., II т.о., решение № 66/ 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г., II т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008г., II т.о., решение № 104/ 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г., I т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., II т.о.,решение № 157/28.10.2014г. по т.д.№3040/2014г. решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., II т.о., решение № 23/25.03.2014г. по т.д.№ 1154/2013г., II т.о. и решение № 94/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011г., I т.о. За всички въпроси по т.2.1.-2.4. се поддържа, че са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона. 4.Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл.52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при предявен пряк иск срещу застрахователя представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливото по размер обезщетение? 5.Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение?За този въпрос е поддържано, че е от значение за точно прилагане на закона и за развитие на правото, както и да е разрешен в противоречие с всички посочени по-горе решения, цитирани са ППВС № 4/1968г., решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010г., II т.о., решение № 111/01.07.2011г. по т.д.№ 676/2010г., II т.о., решение № 177/27.10.2009г. по т.д.№ 14/2009г., II т.о и определение № 271/12.05.2014г. по т.д.№ 1053/2012г. II т.о., както и решения на СГС, на САС и определения по чл.288 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ЗК „ЕВРОИНС“ АД. В насрещната касационна жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на матералния закон и необосновано- касационни основания по чл. 281, т.3.ГПК. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част, неговата отмяна и отхвърляне на иска за размера над 50 000лв., ведно със законната лихва. Претендира се присъждането на разноски.Допускането на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Освен основанието за очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, обосновано с довода, че, вместо до компенсиране, присъденото обезщетение е довело до неоснователно обогатяване на ищцата, в насрещната касационна жалба се поддържа, че с въззивното решение са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика( решение по т.д.№ 387/2008г., решение по т.д.№ 299/2011г., решение по т.д.№ 619/2011г., II т.о., решение по т.д.№ 2143/2014г. и решение по т.д.№ 2908/2015г., I т.о.), както и същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото следните въпроси: 1.Как се прилага общественият критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД по отношение на определяне на размера на застрахователното обезщетение? 2.Следва ли да се съобрази и обоснове наличието на принос от страна на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат при определяне на размера на застрахователното обезщетение и следва ли този размер да кореспондира със събрания по делото доказателствен материал? С постъпилия в срок писмен отговор насрещната касационна жалба се оспорва, поддържа се, че не са налице поддържаните в нея основания за допускане на касационно обжалване, както и се оспорва основателността й.Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за защита по насрещната касационна жалба.Прилага договор за правна помощ и съдействие, удостоверяващ заплащането в брой на договореното общо са касационната инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 3880лв. с включен ДДС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, приема следното: Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими, като подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговарят по съдържание и приложение на изискванията на чл.284 ГПК и е изпълнена процедурата по чл.284, ал.3, т.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:Вследствие на ПТП от 20.06.2018г., виновно причинено от водач, застрахован при ответника, ищцата В. Й. Й. е получила множество телесни увреждания: тежка съчетана черепно-мозъчна и тазова травма и травма на опорно-двигателния апарат; кръвоизливи над и под твърдата и под меките мозъчни обвивки; контузия и кръвоизлив в мозъка; компресия и дислокация на мозъка, клинично проявили се със спонтанно дишане, двустранно стеснени зеници, които не реагират на светлина; тежка обща мускулна хипотомия и хипорефлексия; коматозно състояние; линеарно черепно счупване, вдясно слепоочно базално, съвпадащо с коронарния шев на черепните кости; счупване на горното и долно рамо на дясната срамна кост на таза; счупване на лявата ключица; счупване на малко-пищялната кост на дясната подбедрица; контузия на лявото коляно, налагаща няколкократни хирургически манипулации; оток и кръвонасядане на кожата на главата вдясно челно теменно; разкъсно –контузни рани на лява хълбочна област, дясно коляно и гърба на ляво ходило; разкъсно –контузна рана на дясна предмишница.Съобразено е от въззивния съд, че най-тежкото травматично увреждане е увреждането на мозъка, причинената закрита черепно-мозъчна травма и кома, представляваща тежка телесна повреда по см. на чл.128 от НК, във връзка, с която се е наложила спешна оперативна интервенция, като ищцата е постъпила в операционната зала в тежко общо състояние – интубирана и въведена в условията на обща интубационна анестезия, но същото се е развило в прогресивна положителна насока, като ищцата се е възстановила след 45 дни и е започнала училище през септември 2018г.Отчетено е, че на ищцата са причинени и травматични увреждания, засягащи костната структура на опорно-двигателния апарат, които представляват три средни телесни повреди по см. на чл.129 от НК, както и са й причинени и разкъсно-контузни рани, представляващи леки телесни повреди по см. на чл.130 от НК.От показанията на св.З. Й., майка на ищцата, които са изцяло кредитирани, е прието за установено, че веднага след инцидента ищцата не е реагирала, не е говорила и не е разпознавала близките си, а само е отваряла очите си; през първите 4-5 дни след инцидента - не е говорила; че ищцата е била на болнично лечение в продължение на 21 дни, през който период е претърпяла две операции, които са й оставили белези; след изписването си от болница ищцата е била на легло в продължение на 45 дни, през които не е можела да се изправя и се е нуждаела от помощ, за да седне да се нахрани; в продължение на 4-5 месеца ищцата е изпитвала силни болки в областта на гърба и е приемала обезболяващи, а походката й е била нестабилна.Отчетена е настъпилата личностна промяна на ищцата в резултат от инцидента, като от показанията на св.З. Й., потвърдени от заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото с в.л. О. Д., е прието за установено, че от тихо и спокойно момиче ищцата станала напрегната, не понасяла винаги чужди хора и шум, плачела и се оплаквала.Съобразени са настъпилите трайни психологични промени у ищцата в резултат от инцидента, като от заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото с в.л. О. Д. е прието за установено, че в резултат на инцидента ищцата е претърпяла силен стрес, който не е довел до патологични промени на възприятията, но е забавил характера на психомоторните реакции и е способствал за настъпване на промени в емоционалното й състояние, като в момента на изследването – 2 години след инцидента- са налични чести флуктуации в настроението й, понижена самооценка, страх и тревожност, лесна дразнимост, чувство на малоценност, мисли за безперспективност, склонност към самоизолация, емоционална неустойчивост, респективно стресът на ищцата не е преодолян, което налага специализирана помощ от психолог или психотерапевт. Отчетени са възрастта на ищцата към момента на инцидента- 15-години, както и застрахователният лимит при едно увредено лице за 2018г. в размер на 2 00 000лв., като ориентир при определяне на отговорността на застрахователя.С оглед на тези съображения, въззивният съд е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 140 000лв. По въведеното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК:Същото предпоставя с обжалваното въззивно решение въззивният съд да се е произнесъл по материално-правен и/или по процесуално-правен въпрос/въпроси, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи, както и по отношение на този въпрос/въпроси да са осъществени допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Приема се, че част от поставените в изложението към касационната жалба на ищцата въпроси, а именно № 1.3 и № 2.4. не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като въпрос № 1.3. е от значение за правилността на решението и отговор би могъл да му се даде единствено в производството по чл.290 ГПК, но не може да обоснове допускане на касационно обжалване, а въпрос № 2.4. не е включен в предмета на спора и по него въззивният съд не се е произнесъл. Останалите въпроси, поставени в изложението към касационната жалба на ищцата въпроси следва да се обобщят, тъй като са свързани с преценка на критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.Същите са от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.За тях обаче липсва допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешаването им от въззивния съд не е в противоречие с относимата задължителна съдебна практика. ППВС № 4/23.12.1968 г., както и постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 88/17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, II т.о. и други, която приема следното:Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, възрастта на пострадалия, намаляването на работоспособността. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната, ориентир за която са нивата на застрахователно покритие към датата на деликта, установените лимити на отговорност на застрахователя, които нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния моменти за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди (в този смисъл решение № 28/09.04.2015 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о. и други) Въззивният съд е взел предвид тези възприети от задължителната съдебна практика критерии и ги е съобразил, като е изследвал задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност конкретните правно-релеванатни обстоятелства за определяне на обезщетението за неимуществени вреди: отчел е видът и големият брой увреждания на ищцата, техния вид, тяхната тежест и продължителността на причинените на ищцата болки и страдания, съобразил е възрастта на ищцата, както и икономическата конюнктура в страната към момента на деликта, ориентир за която за са нивата на застрахователно покритие. Изразеното несъгласие в касационната жалба с определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди представлява по същество оплакване за неправилност на обжалваното решение, по което касационната инстанция не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК. Поради изложеното, не е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е налице второто поддържано от касатора В. Й. основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като по формулираните от нея въпроси е създадена постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна или осъвременяване с оглед изменения в законодателството и обществените условия или предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Поради изложените съображения, въззивното решение в обжалваната от ищцата част не следва се допуска до касационно обжалване. С оглед недопускането на касационна жалба до разглеждане и предвид разпоредбата на чл. 287, ал.4 ГПК, не следва да бъде извършена преценка за допускане на касационния контрол на въззивното решение, предмет на подадената от ответника насрещна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски: С оглед на този резултат, за защита по касационната жалба на Застрахователно дружество„ЕВРОИНС“ АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, което се определя в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение,