Определение № 3047 от 29.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2128/2025 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца „Гидран“ ЕООД срещу въззивно определение на Варненски окръжен съд. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ищеца първоинстанционно определение, с което районният съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Варненски окръжен съд на основание чл. 118, ал. 2 вр. чл. 104, т. 4 ГПК. За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че исковото производство е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК частичен установителен иск за установяване на вземане в размер на 51 129,19 евро, част от общо вземане за 204 000 евро, произтичащо от запис на заповед. Въз основа на тези обстоятелства е приел от правна страна, че с оглед цената на иска, определена на база претендираната част от вземането, и съгласно чл. 104, т. 4 ГПК искът е родово подсъден на окръжен съд. По доводите на жалбоподателя, че предявените по реда на чл. 422 ГПК искове по тази причина и независимо от цената си са винаги родово подсъдни на районния съд, разгледал заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът е посочил, че подсъдността на тези искове се определя съобразно общите правила, като правилата за родовата подсъдност в заповедното производство не определят и подсъдността в исковото производство, поради което възможността за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК независимо от размера на вземането не дерогира правилото на чл. 104, т. 4 ГПК. Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - поради очевидна неправилност на обжалваното определение с изложени доводи, че предявеният иск е продължение на процес по реда на чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК, родово подсъден на районен съд, поради което и исковото производство следва да се развие пред същия съд. Относно родовата подсъдност на предявените по реда на чл. 422 вр. чл. 417 ГПК искове е формирана практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК (ч. гр. д. № 369/2010 г. на IV г. о.), съгласно която нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК не съдържа особени правила във връзка с родовата подсъдност, така че приложими са общите разпоредби – чл. 103 и чл. 104 ГПК. Правилата за родовата компетентност в заповедното производство не определят и тази в исковото производство, поради което дадената възможност за получаване на заповед за изпълнение, независимо от цената на вземането при условията на чл. 117 ГПК, не дерогира правилото на чл. 104, т. 4 ГПК при предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В заповедното производство като първа инстанция винаги се произнася съответният районен съд, независимо дали в общата хипотеза на чл. 410 ГПК за вземания и предаване на движими вещи, когато искът е подсъден на районния съд или за случаи изрично уредени в друг закон, независимо от размера на вземането, както и за вземания, основани на документ, независимо от неговата цена в специалните хипотези на чл. 417 ГПК. Обжалваното определение е в съответствие с така установената практика на ВКС. Това изключва възможността определението да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. С тези мотиви съдът