Определение № 495 от 04.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1129/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 389 / 09.10.2012 год. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д.№ 549 / 2012 год., в частта с която е отменено решение № 665 / 10.05.2012 год. по гр.д.№ 7681 / 2011 год. на Плевенски районен съд, по иска на СД ” К. - 69 – К. и сие „, с правно основание чл. 82 вр. с чл.79 ЗЗД, за сумата от 10 563,70 лева, и вместо това касаторът е осъден да я заплати, в качеството й на обезщетение за пропуснати ползи, поради лишаване на ищеца от „ ползването и владението на 19 броя рекламни пана за обществено обслужване „, както и в потвърдителната му част - относно уважения от първоинстанционния съд обективно кумулативно съединен с първия иск, на същото правно основание, за сумата от 10 813,66 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, поради лишаване на ищеца „ от ползването и владението на 8 бр. модули за обществено обслужване „, при идентичен период на заявените претенции - 01.12.2006 год. – 28.02.2007 год., като сумите са присъдени ведно със законната лихва върху всяка главница, от предявяването на исковата молба до окончателното им заплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236 ал. 2ГПК, предпоставило и постановяването му в противоречие с материалния закон / чл.82 ЗЗД /: необсъдено от въззивния съд възражение на касатора относно правомерността и сигурността на претендираните от ищеца пропуснати ползи. От една страна ответникът е твърдял съществуваща за ищеца забрана - Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на [община] / чл. 11 ал.1 /, да пренаема, преотстъпва за ползване или да ползва съвместно с трети лица процесните съоръжения, в качеството им на преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ЗУТ, а от друга се е позовавал на непредставени доказателства за сключени с трети лица договори за отдаване под наем на същите съоръжения. Ответната страна - СД „ К. – 69 – К. и сие „ - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Между страните по спора е сключен договор от 19.06.2000 год., с който и въз основа на проведен търг, съгласно Заповед № РД 15 – 1005 на К. на О. от същата дата, е учредено на СД „ К. 69 - К. и сие „ възмездно право на ползване на общински терен, чрез поставяне на 10 бр. модули за обществено обслужване, с обща площ от 60 кв.м., съгласно одобрена от Главния архитект на [община] схема, срещу дължима месечно сума от 2 891,23 лева, за срок от 10 години. Модулите са преместваеми съоръжения, нетрайно прикрепени към терена, при уговорено в договора преминаване собствеността върху същите, в качеството им на движима вещ, в полза на О., с прекратяването му. Ищецът в исковата молба се е позовал на упражнено без основание право на едностранно прекратяване на договора от [община], на основание чл.16 от същия, предвид твърдяна неизправност на ползвателя в изплащането на дължимата помесечно цена на ползването .С оглед последното и считано от 01.10.2004 год. сочи заплащани от наемателите му наемни цени за 8 бр. от застроените след учредяване правото на ползване на терена обекти - в полза на трето лице - [фирма], с едноличен собственик общината и под давление на последната, с манифестиране прекратяването на договора. Позовава се на влязло в сила решение, с което и на основание чл.108 ЗС, по отношение на [община] е признато правото на ищеца на собственост върху преместваемите съоръжения / модули /, в качеството им на движима вещ, а не принадлежност на терена, като съдът не е приел за настъпили правните последици на прекратяването на договора, а и предвид нищожност на чл. 16 от договора е отрекъл придобито от О. право на собственост върху модулите. Ищецът заявява възстановено му владение върху модулите едва на 27.04.2007 год., в резултат на заведено на основание влязлото в сила решение изпълнително производство. Обезщетение за пропуснати ползи се претендира както от лишаване ползването на 8 бр. модули за обществено обслужване, така и от неполучени доходи от отдаването на 19 бр. рекламни пана, поставени върху обектите, за които ответникът - касатор е противопоставил и възражение, че ищецът не е имал разрешение, съгласно Наредба № 4 за търговската и рекламната дейност на територията на [община]. За да приеме за основателни предявените искове въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционното решение / изключая тези по отхвърления иск за обезщетение за пропуснати ползи за 19 бр. рекламни пана /, че с отнемане владението на застроените обекти / собственост на ищеца като движими вещ за процесния период / е нарушено договорното задължение на ответника да осигури възможността на ищеца да ползва безпрепятствено същите с конкретното им местонахождение, предвид предоставеното ползване на терена именно за тяхното поставяне / застрояване / и ползване върху същия. С оглед установено сключване от ищеца на договори за наем за всичките 10 бр. модули за обществено ползване, след застрояването им и преди предприетото от ответника едностранно прекратяване на договора, съдът е счел за доказани пропуснати ползи от неполучената наемна цена на 8 бр. модули, за които и предвид действията на ответника / с оглед което и установена причинната връзка с поведението му / наемателите са преустановили заплащане наемна цена в полза на ищеца и предприели заплащане в полза на [фирма]. Възприети са мотивите на първоинстанционния съд, че Наредба № 15 на Общински съвет П. запретява пренаемането на терена, не и отдаване под наем на поставимите върху същия обекти. Само условно въззивният съд е посочил, че претенцията за обезщетяване пропуснати ползи за модулите за обществено ползване би била основателна, дори да не биха били доказани наемни правоотношения между ищеца и трети лица, изхождайки от предназначението на обектите, с оглед което наемната цена се явява сигурен граждански плод за притежателя им. Относно претенцията за обезщетяване лишаването от ползване на рекламните пана въззивният съд е изходил от съдържанието на одобрените от Главния архитект на О. проекти за металните конструкции на обектите, предвиждащи специални места / метални козирки / за рекламно-информационни елементи. Наредба № 4 на Общински съвет П., за рекламната дейност на територията на общината, въззивният съд е счел неприложима в конкретната хипотеза, в която разрешението следва да се счита предоставено по силата на самия договор, с оглед одобрения в цялост проект за разполагане на разрешените обекти, върху предоставения за ползване терен, с всичките им принадлежности ,вкл. рекламни пана. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следния материалноправен въпрос: Следва ли при иск за обезщетяване на пропуснати ползи от неизпълнението на договор, с правно основание чл.82 ЗЗД, да съществува / да е доказана / сигурност в увеличение имуществото на ищеца или то може да се предполага ?. Въпросът е зададен формално и в трите хипотези на чл.280 ал.1 ГПК, като е приложено единствено решение № 156 / 29.11.2010 год. по т.д.№ 142 / 2010 год. на ВКС, І т.о. и са цитирани решения на ВКС – казуална съдебна практика. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът не е споделил извод за достатъчна предполагаемост в увеличението на имуществото на ищеца, ако не би било налице неизпълнението на насрещната страна по договора. Както се посочи по-горе, съдът е съобразил наличието на сключени от ищеца договори за наем с трети лица за ползване на модулите към момента на предприетото от ответника поведение и само в евентуалност е мотивирал и извода, че дори без наличието на конкретните договори, с оглед предназначението на обектите, наемната цена за същите се явява сигурен, а не предполагаем граждански плод / след като и за процесния период същите не са останали ненаети, а са ползвани с предназначението им на търговски обекти /. Така поставен въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в решаващите си изводи съдът не се е обосновал с предполагаемост на вредата. Дори да би бил обоснован общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, то на така поставения въпрос вече е даден отговор - с ТР № 3 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС / макар в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на пропуснати ползи при забавено изпълнение на строителен обект, без конкретната хипотеза да въвежда специфики, изключващи приложимост на решението /. Въззивното решение е постановено в унисон с възприетото задължително тълкуване, като последното изключва възможност за обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване по същия въпрос по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение