Определение № 389 от 10.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2343/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане„ АД против решение № 2645/29.04.2025г. по гр.д.№ 11160/2021г. на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 20107368/28.04.2021г. по гр.д.№ 58719/2019г. на Софийски районен съд, като краен резултат касаторът е осъден, на основание чл.229 КЗ / отм. / вр. с чл. 73 ЗННД, да заплати на А. З. Ц. и С. Н. К. застрахователно обезщетение, на основание сключен между страните договор за застраховка „Професионална отговорност на нотариуси„, в размер на 9 576 лева, съизмеряваща заплатено от застрахованите в полза на третото увредено лице, на основание чл.73 ЗННД и въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 433/2016г. на Районен съд – Троян, обезщетение за причинени му имуществени вреди, в размер на 6 800 лева и възмездените му съдебни разноски за водене на делото, в размер на 2 767 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 9 567 лева, считано от предявяване на настоящия иск – 14.10.2019г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа нищожност на въззивното съдебно решение, предвид постановяването му от двама съдии, вместо съдебен състав от трима съдии, участвали в разглеждането му до датата на устните състезания във въззивна инстанция. Поддържа се и неправилност, поради несъобразяване на въззивния съд със съдържанието на сключения между страните застрахователен договор, в частност клаузите определящи като „застрахователно събитие „ - предявяването на иск срещу застрахования, в в срока на застраховката, за обезщетяване на вреди, в причинност с осъществяваната от същия професионална дейност, настъпили в срока на застраховката. Така касаторът твърди вредата настъпила на 28.04.2015 г. / изповядването по нотариален ред на сделката, в причинност с която са претендирани вреди /, съответно - приложим договорът, сключен със застрахователна полица № 1312110140001, със срок от 19.11.2014 г. до 18.11.2015 г., докато искът за обезщетяване на вреди е предявен срещу ищците на 18.05.2016г.. Съдът не е съобразил представените по делото Общи условия към процесната застраховка и относимите към приложението им факти по делото. Страната счита, че решението е постановено и в противоречие с материалния закон – чл. 223, ал. 4 от КЗ /отм./, действащ към датата на увреждането на третото лице, досежно обезщетяването на изплатените от ищците съдебни разноски, в полза на същото, по воденото съдебно производство за обезщетяване на вреди от професионалната им дейност. Съгласно чл. 223, ал. 4 от КЗ /отм./, застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования, за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса. В тази връзка касаторът се позовава на липсата на отразено, в диспозитива на съдебното решение по гр.д. № 433/2016г. на Районен съд – Троян, в диспозитива на а въззивното решение и в този по определението по чл. 288 ГПК на касационна инстанция, постановяване с участието на застрахователя, като привлечена страна. Предвид това, неправилно съдът е присъдил обезщетение, съизмеряващо и възмездените от ищците съдебни разноски от 2 767 лева. Ответните страни - А. Ц. и С. К. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия и на допълнителния селективни критерии по формулираните въпроси, и неизводима от мотивите на съдебния акт очевидна неправилност. Оспорват довода за нищожността му, позовавайки се на ТР № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, чиито задължителни указания въззивният състав е приложил. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищците А. Ц. и С. К. претендират от „Дженерали застраховане„ ЗАД застрахователно обезщетение, съизмеримо с изплатено от тях, в полза на претърпяло вреди - от осъществяваната от тях професионална дейност, като нотариус и помощник – нотариус, при изповядана по нотариален ред сделка за покупко-продажба на недвижим имот - лице, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск на същото. Твърдят, че с ответното дружество имат сключен на 17.11.2014г. застрахователен договор по застраховка „ Професионална отговорност на нотариуси„, подновяван без прекъсване до 18.11.2019г., като за отделните едногодишни периоди са сключвани самостоятелни застрахователни полици. Претендираната с исковете сума е в рамките на застрахователната. Не се оспорва наличието на влязло в сила съдебно решение, за осъждане на ищците да заплатят обезщетение за причинените от тях вреди, вкл. присъдените в тяхна тежест съдебни разноски в полза на ищеца, с които се съизмерява част от претендираната с настоящия иск сума. Не се оспорва и действителността на застрахователния договор. Ответникът оспорва отговорността си, позовавайки се на обстоятелството, че момента на настъпване на вредите и този на предявяването на иска на увреденото лице срещу застрахованите, не попадат в периода на действие на един и същ застрахователен договор, визирайки една и съща застрахователна полица, с едногодишен период на действие, независимо че и предходно на същата, и последващо е налице сключено между страните застрахователно правоотношение с идентичен предмет. Позовават се на разпоредби на Общите условия за застраховане на професионални отговорности на ЗАД „Виктория„, правоприемник на което е настоящият ответник, конкретно на т. 3 вр. с т. 1.1 от същите, които предвиждат следното: т. 3 –„ За застрахователно събитие по настоящите ОУ се счита: 3.1 – предявяването в срока на застраховката на иск към застрахования за вреди, настъпили в същия срок по смисъла на т.1.1„; т.1.1.- „ До размера на уговорените лимити и срещу платена изцяло или частично при уговорено разсрочено плащане премия, застрахователят покрива рисковете, свързани с професионалната отговорност на посоченото в застрахователната полица лице, във връзка с искове, предявени през време на действие на застраховката и/или предявени през време на допълнително уговорен, удължен период за съобщаване на предявени искове, за вреди, настъпили по време на действие на застраховката и причинени на трети лица, с които застрахованият се намира в правоотношения по осъщестяване на своята професионална дейност“. Ответникът се позовава на липса на уговорен допълнително удължен период за съобщаване на предявени искове. Следователно, не е настъпило застрахователно събитие по смисъла на ОУ, за обезщетяване вреди от което застрахователят да носи отговорност. В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил неотносимост на представените от ищците доказателства, за влязлото в сила срещу тях съдебно решение, позовавайки се на „липса на осъдителен диспозитив„ срещу застрахователя. Като такъв, в инициираното от третото лице производство е конституиран и участвал праводателя на ответника – ЗАД „Виктория“ / преобразуване чрез вливане /. Възражението на ответника не е конкретизирано в смисъла, поддържан за пръв път в касационната жалба – неупоменато в диспозитива на постановените съдебни актове участие на застрахователя, като трето лице – помагач на ответниците / настоящи ищци /. Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове – до размера на присъденото в тежест на ищците, в полза на увреденото от изпълнението на професионалната им дейност лице, обезщетение в размер на 6 800 лева, като е отказал възмездяване на присъдените в тяхна тежест лихви за забава върху главницата, както и частта, съизмерима с възмездените от тях съдебни разноски в полза на същото лице - 2 767 лева. За последното се е позовал на чл. 223, ал. 4 КЗ / отм. /, като е отрекъл застрахователят да е бил привлечен в процеса срещу ищците – по гр.д.№ 433/2016г. на Районен съд – Троян, респ. в производствата по инстанционен контрол. От мотивите не е ясно дали се касае за опущение на съда, да констатира конституирането и участието на ЗАД „ Виктория“ като трето лице – помагач в процеса срещу ищците или е имал предвид неучастието на „Дженерали застраховане“ЗАД, игнорирайки правоприемството със ЗАД „ Виктория „. Всяка от страните е обжалвала първоинстанционното решение. Въззивният съд е променил правния резултат, присъждайки и частта, съизмерима с възмездени от ищците съдебни разноски в производствата по предявените срещу тях искове, на основание чл. 73 ЗННД. За последното се е позовал на конституирането и участието на праводателя на ответното дружество – ЗАД „Виктория „ – в процеса по гр.д.№ 433/2016г. на РС – Троян. Досежно единственото друго възражение на ответника, довод по което е въведен с касационната жалба – за ненастъпило „ застрахователно събитие„, за обезщетяване вреди от което ответникът отговоря спрямо ищците, въззивният съд го е посочил за неоснователно, като по същество е приел, че се касае за един застрахователен договор, сключен през 2014г., независимо от подновяването му - непрекъснато и за период до 2019г., въз основа на отделно подписвани застрахователни полици, с период на действие от една година. Въззивното решение е подписано от двама члена на съдебния състав, разглеждал делото до приключване на устните състезания. Председателят на съдебния състав е удостоверил изрично причината за неподписване / а не за непроизнасяне / от третия член – поради подадена оставка, считано от 25.09.2023 г.. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът, при формиране на правните си изводи, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими мотиви за приемане на извод за наличие на покритие / застрахователно събитие по договора за застраховка, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за това дали искът е основателен, респ. за размера на обезщетението / какви пера включва това обезщетение / ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по гр.д.№ 1649/2010 г., гр.д.№ 1863/2010г. и гр.д. № 421/2009г. на ІV г.о., т.д.№ 2366/2013г. на ІІ т.о. и гр.д.№ 761/2010г. на ВКС /по първия въпрос / и решения по гр.д.№ 5113/2017г. на ІІІ г.о. и т.д.№ 4043/2013г. на І т.о./ по втория въпрос /, в евентуалност – в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ Допустимо ли е съдът да не се съобрази с договорената между страните клауза в двустранен договор за застраховка, без да е установил по надлежния ред противоречието на тази договорка с определен закон или нейната неравнопоставеност с мотивите на своето решение?; 4/ Следва ли решението да е съобразено и да съответства на доказателствата, приложени по делото?; 5/ При липса на запис в диспозитива, досежно относимостта на решение / мотиви / към трето лице – помагач, следва ли да се приема за доказан този фактна обвързаност само с установяване конституирането му в процеса ? - последните три въпроса са обосновавани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Въззивното решение не е нищожно, предвид спазването на чл. 236, ал. 3 ГПК и съгласно приетото в ТР № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, според което обявеното по чл. 236, ал. 3, изр. второ ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Както е посочено в мотивите на ТР: „ С подписването на съдебното решение от двама от съдиите, взели участие при формиране на волята на съдебния състав и отбелязване на причината, поради която не е положен подпис на третия член на състава, е налице валидно удостоверяване на праворазавателна воля„. Именно такъв е настоящият случай – отбелязана е причина за невъзможност за подписване на акта, а не за неучастие при формиране на волята на състава. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, като предпоставка за допускане на касационния контрол по съществото на спора пред ВКС, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без преценка на доказателствата и съдържанието на процесуалните действия на съда и страните по спора. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, като напр. приложение на закона в противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен, поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Не се установява изводима от мотивите на въззивното решение очевидна неправилност, вкл. по изложените по-долу съображения за несъстоятелност на поддържаните от касатора възражения, споделени за неоснователни и от въззивния съд. Първите два въпроса, като относими към правораздавателната дейност на всеки, сезиран с искане за защита съд, в частност – към съдържанието на мотивите на всяко съдебно решение, удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния такъв, с цитираната практика, тъй като произнасянето на въззивния съд е в пълно съответствие със същата. Макар да навежда касационен довод за несъобразени доказателства, игнориране на установими от същите релевантни факти и необоснованост на правните изводи, касаторът не сочи конкретно несъобразено доказателство. Позовава се на отказа на съда, да съобрази липсата на договорено между страните „удължаване на срока за съобщаване предявяването на искове, за настъпилив срока на договора вреди, съгласно т. 3 вр. с т.1.1 от приложимите Общи условия. Съдът не е отрекъл приложимост на представените от ответника Общи условия към процесната застраховка и в този смисъл – качеството им на относимо към спора доказателство в процеса, но по същество е приел, че непрекъснатото подновяване на застраховката, макар с отделни едногодишни застрахователни полици, покрива целия времеви период от 2014г. / първоначално сключване / до прекратяване на правоотношението с ответника / 2019 г. /. От това логично следва, че застрахователен интерес от договаряне на удължен период за съобщаване на предявени искове, застрахованите нямат. И към момента на настъпване на вредите, и към момента на завеждането на иска на третото пострадало лице срещу ищците, същите се намират във валидно застрахователно правоотношение с ответника по задължителната застраховка „Професионална отговорност на нотариуси„. Мотивите на съда са в съответствие с приетото в цитираната съдебна практика, макар по приложението на чл. 188 ГПК /отм./, аналогични на който са текстовете на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, в сила от 01.01.2008г.: не е останало необсъдено, относимо към спора доказателство, нито неразгледан от съда своевременно въведен довод на ответника. Мотивите съдържат изложение на възприетата, въз основа на доказателствата по делото, фактическа обстановка и обосновани, въз основа на същата, правни изводи. Несъгласието на касатора с тези изводи, респ. несподеленото от съда отричане настъпването на „застрахователно събитие„ в конкретната хипотеза, не обуславя порок на съдебното решение. Вторият от въпросите, макар с обобщена формулировка, видно от съдържанието на цитираната към същия съдебна практика, е относим към възражението на ответника за недължимо обезщетяване на ищците, за присъдените в тяхна тежест съдебни разноски, в полза на осъдилото ги за вреди трето лице. Касаторът визира несъобразяване на въззивния съд с обстоятелството, че диспозитива на постановените срещу ищците съдебни актове не сочат изрично участието на застрахователното дружество, в качеството на трето лице – помагач на страната на ищците, съгласно приложимата разпоредба на чл. 223, ал. 4 КЗ /отм./, според която: „Застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса“. По приложението на тази норма е и цитираната съдебна практика в обосноваване на допълнителния селективен критерий. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със същата. Конституирането на застрахователното дружество, правоприемник на което – при условията на преобразуване чрез вливане – е настоящият ответник – в качеството на трето лице – помагач на ищците / ответници в производството по чл. 73 ЗННД / е установимо от мотивите на съдебното решение по т.д.№ 433/2016г. на Районен съд – Троян. Мотивите в тази им част имат същата доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, какъвто би имало и изричното посочване на участието на третото лице - помагач в диспозитива на решението. Цитираната съдебна практика не постановява противното, нито има процесуална норма, от която да би било изводимо тълкуване в смисъла, поддържан от касатора, с оглед което е несподелим допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така както е формулиран, третият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване: не кореспондира с решаващ извод на въззивното решение, с което не е отречено приложението на т. 3 вр. с т.1.1 от Общите условия, а в конкретната хипотеза е прието непрекъснато застрахователно покритие, при условията на идентична застраховка „Професионална отговорност на нотариуси„, в периода 19.11.2014г. – 18.11.2019г., в рамките на който попадат както момента на настъпване на вредите, така и момента на предявяване на искове за тяхното обезщетяване срещу застрахованите, в пълно съответствие с определението за „застрахователно събитие“ в същите клаузи. В конкретния случай ищците не са имали застрахователен интерес от договаряне на допълнителен, удължен период за съобщаване на предявени срещу тях искове. Ако биха сключили такава допълнителна клауза към едногодишните си застрахователни договори, то тя би била нищожна, тъй като нямат застрахователен интерес от дублиране на застраховката за един и същ период - веднъж по сключен застрахователен договор за определен едногодишен период и втори път – с удължен срок за съобщаване за предявени искове по застрахователен договор за предходен или последващ едногодишен период с идентичен предмет. Застрахователният интерес е предпоставка за действителност на застрахователния договор / чл. 195, ал. 1 КЗ отм., чл. 349, ал. 2 КЗ, в сила от 01.01.2016 г./. Досежно четвъртия въпрос важат съображенията по първите два. Наличието на изобилна съдебна практика по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК по начало изключват възможно обосноваване на допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Относно неудовлетвореност на общия и допълнителния селективни критерии по петия въпрос важат изложените съображения към втори въпрос. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение