Определение № 333 от 05.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 318/2011 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв.Пл.П. – пълномощник на З. К. Г. против определение № 156/19.05.2011 год.по гр.д.№ 486/2011 г. по описа на Върховен касационен съд,ІІг.о.,с което е върната касационната му жалба вх.№ 5823/22.02.2011 год. против постановеното въззивно решение,като процесуално недопустима.Правят се оплаквания за неправилност на постановеното определение,като се твърди,че съдът по недопустим начин е смесил действието и приложението на законите,действащи при образуване на делото и към настоящия момент. Ответниците по частната жалба не са депозирали писмен отговор по нея. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. За да върне подадената касационна жалба, като процесуално недопустима,съставът на ВКС е отчел обстоятелството,че цената на иска е под 5000 лв.,която сума ограничава касационното обжалване на постановеното въззивно решение, съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК/в редакцията й в ДВ бр.100/2010 год.,в сила от 21.12.2010 год./ Чл. 280 ал. 2 от ГПК предвижда критерий - установен минимален праг на цена на иска от 5000 лева, който изключва приложното поле на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд, с цена на иска под 5000 лева. Касационната жалба е депозирана в окръжния съд на 22.02.2011 г., поради което с оглед разпоредбата и по аргумент от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 100/2010 г./, по отношение на подадената касационна жалба следва да се приложи разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, в редакцията от 21.12.2010 г. Искът е предявен на 27.03.2007 г., поради което по отношение на определяне цената на иска следва да се прилагат разпоредбите на ГПК - чл. 55 ал. 1, б. "б". Съгласно тази разпоредба, цената на предявения иск за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота - 5 163,40 лв./л.10 от първоинстанционното производство/.В случая цената на предявения иск определена от съда е 1290,85 лв.,както е посочил и ищецът в исковата си молба до районния съд.Следователно тази сума, като цена на иска, обосновава извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното определението за връщане на касационната жалба, като законосъобразно постановен акт, следва да бъде оставено в сила.