Определение № 349 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3545/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба „АБВ Турс“ ООД [населено място], обл.Д., представлявано от управителя П. и от И. Т. Т., чрез процесуалния им представител адвокат А. против въззивно решение № 128 от 16.05.2025г. по в.гр.д. № 168 по описа за 2025г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решение № 43 от 20.01.2025г. по гр.д. № 2560/2023г. на РС Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и вместо това е постановено друго, с което е обявена недействителността по отношение на Държавата на сключения с н.а.№ ..., т..., рег.№ ..., д.№ .../...г.на нотариус С. договор, с който „АБВ Турс“ ООД [населено място] е продал на И. Т. Т. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващо масивна жилищна сграда – къща за гости, със застроена площ от 144.59 кв.м.,построена върху безсрочно отстъпено право на строеж, ведно с отстъпено право на строеж в поземлен имот с пл.№ ..., целият с площ от 2 270 кв.м.,за който е отреден УПИ ...-..., кв..., с площ от 2 140 кв.м., а 130 кв.м. са включени в УПИ ...-..., кв.... по регулационния план на [населено място], ведно с оборудването и обзавеждането на сградата и всички подобрения и приращения в имота за сумата от 9 000лв., обезсилено е решение№ 43 от 20.01.2025г. по гр.д. № 2560/2023г. на РС Добрич в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК и са присъдени следващите се такси и разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от главен публичен изпълнение Дирекция „Събиране“, НАП [населено място], офис Д., с който си изразява становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел за основателен предявения иск с правно основание чл. 216, ал.1, т.4 ДОПК, поради наличие на изискуемите предпоставки за уважаването му: 1. Наличие на установено публично задължение в размер на 67 675.26лв. с Акт за установяване на публично държавно вземане № 38/3/3120964/3/01/04/01 от 16.02.2021г., който е бил връчен на длъжника на 29.07.2021г. чрез оповестяване на страницата на ДФ „Земеделие“, на основание чл.18а, ал.10 АПК. В мотивите си въззивният съд е приел, че от съдържанието на връченото уведомително писмо – за длъжника е било ясно, че предстои издаване на акт за публични задължения, които са били описани конкретно по основание и размер. С това писмо дружеството е уведомено, че е налице основание по т.4.4 и т.8.1 по договор № 38/3/3120964 от 15.10.2014г.да му, бъде наложена финансова санкция за задължение в размер на 67 675.26лв., представляващо вземане 100% от получената финансова помощ по договора./ На дружеството е предоставена възможност да представи писмени възражения, от която то се е възползвало /депозирайки възражение № 01-2600/25.11.2019г./ Същото е било разгледано и е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане, който не е бил обжалван и е изпратен за събиране в НАП. Образувано е изп.д.№221129141/ 2022г., по което е връчено на дружеството съобщение за доброволно изпълнение на 14.09.2022г., 2. След установяване на публичното задължение на 16.02.2021г. и уведомяването за ревизията е осъществено на 30.10.2019г., на 19.04.2021г. длъжникът „АБВ Турс“ ООД [населено място] е сключил договор с н.а.№ ..., т..., рег.№ ..., д.№ .../...г.на нотариус С., с който е продал на И. Т. Т. собствен недвижим имот, 3. Така извършеното разпореждане е увреждаща сделка, доколкото се засяга възможността на кредитора за удовлетворение от имуществото на длъжника. Наличието на намерение за увреждане съдебният състав е обосновал със следните установени косвени обстоятелства: в нотариалният акт е посочена продажна цена от 9 000лв., която продавачът е получил в брой. Получаването на сума в брой, а не по банков път сочи намерение за избягване плащане на публични задължения, в потвърждение на което е и обстоятелството, че сумата не е изполвана за заплащането им. Освен това - видно от представеното обратно писмо с дата 19.04.2021г., действителната продажна цена е била значително по-голяма / от 100 000лв./, но тя не е документирана явно в нотариалния акт, за да не стане достояние на трети лица/вкл.кредиторите на длъжника/, което също сочи намерение за възпрепятстване удовлетворяването на кредитора. С мотив, че уважаването на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК изключва разглеждането на евентуалния чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, въззивният съд е обезсилил постановения акт, в частта досежно този иск. В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Като разрешени в противоречие с установената съдебна практика поставя следните два въпроса: 1. За уважаването на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК следва ли публичното задължение да е установено с влязъл в сила акт? Уведомлението за извършване на проверка достатъчно ли е да обоснове извод за уважаване на този иск? 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и в отговора, както и да изложи ясни и точни мотиви защо не ги приема? Въпросът се поставя с оглед тезата на касатора, че в случая на длъжника е било връчено само уведомително писмо за извършена проверка, но не и заповед за възлагане на ревизия. По първия поставен въпрос касаторът твърди противоречие на въззивния акт с приетото в решения на ВКС, които прилага по т.д.№ 430/2009г.на ІІ т.о., т.д.№ 530/2010г.на І т.о., по т.д.№ 2584/2019г.на І т.о. и по гр.д.№ 308/2011г.на ІІІг.о. По втория въпрос се позовава на противоречие с други девет решения на ВКС. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставя и въпроса: 3. При преценката си за наличие на намерение за увреждане при иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, има ли значение бездействието на административния орган при издаване на акта за установяване на публично вземане и неговото бездействие? Според касатора органът е бил длъжен да се произнесе в рамките на месец, а в случай е налице период от 1.4 година между уведомлението за извършена проверка и съобщението за издаване на акт за установяване на публично вземане. Счита, че когато в продължение на повече от година административен орган бездейства, гражданинът е в правото си да счита, че акт няма да бъде издаден независимо от започнатата срещу него проверка. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото не са налице посочените от касатора специални основания за допустимост. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия поставен въпрос не е налице, защото той не е бил предмет на произнасяне в никое от представените от касатора решения, а съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС - „Основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, същият правен въпрос, от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС“ или с решение, “постановено по реда на чл. 290 ГПК“. В случая – решението по т.д.№ 430/2009г.на ІІ т.о.е постановено по въпрос, касаещ тежестта на доказване за влизане в сила на наказателните постановления относно публични вземания, решението по т.д.№ 530/2010г.на І т.о. е по въпрос – дали под „установено вземане“ се има пред вид само такова, което е установено с ревизионен акт или и това, което е установеното от самия длъжник с подадена от него справка-декларация, а решението по гр.д.№ 308/2011г.на ІІІ г.о.е по въпрос, касаещ „намерението за увреждане на публичния взискател“./Решението по т.д.№ 2584/2019г.на І т.о., доколкото е постановено на основание чл.307 ГПК не формира задължителна практика/. Независимо от изложеното следва да се посочи, че установената съдебна практика приема, че – за да е изпълнен фактическият състав на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК следва публичното задължение да е установено с влязъл в сила административен акт и в случая е безспорно, че такъв е налице. Втората част на поставеният от касатора въпрос – дали уведомлението за извършване на проверка е достатъчно да обоснове извод за уважаване на иска – е без значение за изхода на спора, защото не е свързан с решаващите доводи на въззивния съд, който не е приемал, че уведомлението за извършване на проверка е достатъчно да обоснове извод за уважаване на иска. Видно от гореизложените мотиви, неговите решаващи доводи са за наличие на изискуемите се законови предпоставки: наличие на установено по съответния ред публично задължение, сключен договор след неговото установяване и увреждане на кредитора. Вторият поставен въпрос е разрешен в съответствие с установената съдебна практика /включително и посочената от касатора/, съгласно която съдът следва да обсъди всички допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно тях да се произнесе по наведените доводи и възражения на страните. В случая това е направено. Доколкото съблюдаването на горепосоченото правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации относно релевантните за спора факти и обстоятелства и правилността на решението, касаторът всъщност изразява несъгласие с изводите на съда по съществото на съда, считайки че са приравнени получаването на уведомително писмо за започнала проверка, която ще приключи с ревизия със заповед за възлагане на ревизия. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като не може да обсъжда нито събраните по делото доказателства, нито правилността на обжалваното решение. Независимо от това следва да се посочи, че доводите на страната не могат да бъдат споделени, доколкото в случая уведомяването за ревизията е осъществено на 30.10.2019г., по реда не на ДОПК, а на чл.26, ал.1, вр. чл.34, ал.3 АПК, пред вид спецификата на публичното вземане, което е по чл.162, т.8 ДОПК - за неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт. Относно третият поставен въпрос не е налице специалното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изискващо съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – поставеният правен въпрос, от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия /за да е „от значение за точното прилагане на закона“/, както и законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /за да е от значение за развитие на правото/, а в случая тези предпоставки не са налице и е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата – намерението за увреждане не се предполага, а подлежи на доказване от публичния изпълнител и в конкретният случай въззивният съд го е приел за доказано. Поставеният въпрос, във връзка с бездействие на административния орган при издаване на акта за установяване на публично вземане, на което се позовава касатора е ирелевантен за изхода на спора, доколкото в случая няма бездействие /защото актът е издаден/, а е налице забавяне. Освен това - съгласно чл.216, ал.1, т.4 ДОПК – е недействителна по отношение на държавата всяка увреждащата сделка, която е сключена след която и да е от следните дати – или на деклариране на публичното задължение, или на неговото установяване, или след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, какъвто е настоящия случая. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд