Определение № 4576 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 925/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Й. Г. против част от решение № 10/25.01.2024г., постановено по в.гр.д. № 344/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С обжалваната част от въззивното решение след ревизия на първоинстанционно решение № 944 от 14.08.2023г. постановено по гр.д. № 214/2023г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Н. С. З. с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 20000 лева, над присъдените с първоинстанционното решение 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от неоснователното обвинение в извършване на тежко престъпление по ДП № 302-ЗМ-75/2021г. по описа на РУ-МВР, [населено място], прекратено с постановление на прокурор от 18.11.2022г. поради това, че деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2022г. до окончателното плащане. В частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е уважен до размера от 9000 лв. и е отхвърлен за разликата над 29000 лева до пълния предявен размер от 90000 лева, както и предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди е уважен до размера от 1800 лева и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3500 лева, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на правните изводи. Отправено е искане решението да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно да се намали размера на присъденото обезщетение до 9000 лева. Касационният жалбоподател поддържа, че по делото не са доказани вреди понесени от ищеца над обичайните, а съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Сочи като неправилен изводът на съда за неразумен срок на наказателното производство, тъй като освен времето от 9 дни, през които лицето е било задържано до 72 часа, същото е било с МНО „Парична гаранция“ и е упражнявало търговска дейност, а продължителността на производството в случая не е изключителна. Поддържа и необоснованост на извода на въззивния съд за влошаване на икономическото качество на живот на ищеца от повдигнатото обвинение, тъй като в периода на проведеното ДП същият е полагал безпрепятствено труд. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Н. С. З. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в тази част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението на Прокуратурата на Република България е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: срещу ищеца е било образувано ДП № 302-ЗМ-75/2021г., по което с постановление от 17.06.2021г. бил привлечен като обвиняем за извършени в периода м. май 2019г. – 16.06.2021г. тежки умишлени престъпления по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК спрямо непълнолетната му дъщеря Н. З. – извършени действия с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. По отношение на него била взета мярка за неотклонение „задържане в ареста на ОСИН – Бургас“ за 72 часа, а впоследствие и постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 186/2021г. по описа на РС – Царево, която е била отменена с определение № 263/25.06.2021г. по ВЧНД № 622/2021г. по описа на ОС – Бургас и определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лева. С постановление от 18.11.2022г. на прокурор при ОП – Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, чл. 243, ал. 2 и чл. 199 от НПК образуваното наказателно производство против ищеца било прекратено, а взетата мярка за неотклонение парична гаранция отменена. След образуване на досъдебното производство, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е приложил мерки за защита по отношение на двете деца на обвиняемия З., като със заповед № ЗД/Д-АЦ-006/ 30.06.2021г. малолетният му син – Г. З. е бил настанен по административен ред в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания в [населено място] на основание чл. 28 от ЗЗДт, а с последващи заповеди са били приложени и други мерки. Със заповед № ЗД/Д-А-Ц/-004/18.06.2021г. и последващи такива, същите мерки са били предприети от ДСП – Царево и спрямо непълнолетната дъщеря на обвиняемия Н. З.. В резултат на развилото се административно производство по адм.д. № 1827/2021г. по описа на Административен съд – Бургас по жалба на Н. З., заповедта за прилагане на мерки за закрила спрямо малолетния Г. З. е била отменена с влязло в сила на 07.08.2021г. решение № 1152/ 22.07.2021г. От показанията на разпитани по делото четирима свидетели Д. М. /съсед на ищеца/, К. П. /приятел на ищеца/, Ж. Д. /израснали заедно с ищеца/ и Е. В. /учител по математика в местното училище, класен ръководител на дъщерята на ищеца/ приел за установено, че ищецът е съвестен мъж и баща, който сам отглежда двете си деца. След като в града се разчул ареста на ищеца и в какво престъпление е обвинен, хората били възмутени, осъждали ищеца и буквално целият град „се разбунтувал“; всички приятели на З. се обърнали срещу него; бил засегнат поминъкът му; състоянието му след ареста било ужасно, а той бил „абсолютно сринат“; случаят се разчул сред децата в училище, а Н. била преместена в друга паралелка, защото децата в класа обсъждали случая. При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се определи в общ размер на 29 000 лева. При определянето му освен обичайни отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение в причинна връзка с незаконното обвинение и водене на наказателно производство типични за всеки здрав човек, съобразил спецификата на престъплението, за което на ищеца е било повдигнато обвинение /блудство/; че се касае за посегателство спрямо собствената му непълнолетна дъщеря и обвинението е при условията на продължавано престъпление; че към престъпленията против половата неприкосновеност, по които жертви са деца обществеността проявява силна нетърпимост, възмущение и осъдителност към извършителите им, а тези обществени настроения са с още по-голям интензитет от обичайния, когато жертва на такова престъпление е собствено дете и когато престъплението е извършено в по-малко населено място, където хората се познават. Изтъкнал, че интензитетът на негативните обществени настроения в случая допълнително е бил усилен и поради факта, че ищецът е бил незабавно задържан под стража, а спрямо двете му деца са били предприети незабавни мерки за закрила от Отдел закрила на детето към Дирекция „Социално подпомагане“ – Царево. В резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение и воденото срещу него досъдебно производство ищецът се оказал в тежка социална изолация. През цялото време на разследването чувствал негативното отношение на обществото към него, хората го избягвали, приятелите му го изоставили, а много клиенти спрели да пазаруват в неговия търговски обект. Съобразил, че ищецът изпитвал изключителен срам, отчаяние, неудобство, притеснения, сринати били честта и достойнството му като човек и баща. Като релевантен факт значим при формиране на преценката за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди отчел, че ищецът е бил неосъждан, а до привличането му като обвиняем се е ползвал с добро име в [населено място]. От този факт извел извод, че задържането му под стража за десет дни и повдигането на обвинение за тежко умишлено престъпление са причинили на ищеца стрес и шок значително по-големи от обичайните – както поради факта, че до този момент не е имал престъпни прояви, така и поради вида на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Отчитайки продължителността на воденото досъдебно производство, предприетите по него действия, разпита на Н. З. като свидетел, достигнал до извод, че наказателното преследване е засегнало в значителна степен неимуществената сфера на Н. З.. Разстроен е бил изцяло животът, който е водил до привличането му като обвиняем. Търпял е десет дни мярка за неотклонение задържане под стража; лишил се е от немалка сума пари, внесена като паричната гаранция в размер на 3000 лв.; наложени са били незабавни административни мерки за закрила спрямо двете му деца включващи настаняването им извън дома; оспорил е заповедта на ДСП – Царево спрямо детето си Г. З. пред АС – Бургас; търпял е тежка социална изолация в немалък период от време – около година и половина; разстроена е била и търговската му дейност. Понесените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение определил с висок интензитет, засегнали в много сериозна степен всички сфери на живота му – лична, социална, семейна, трудова. Съобразявайки и социално-икономическите условия в страната през периода на увреждането, обосновал, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза общо на 29 000 лева за всички неимуществени вреди, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя в тази връзка като значими следните правни въпроси: 1/ за определянето на неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД и 2/ за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС по т. II от ППВС № 4/23.12.1968г.; на т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставените от касатора въпроси са по приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и тяхното значение за точното определяне на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, като настъпили в резултат на незаконно обвинение. Доводите на касатора, в контекста на които са поставени въпросите в изложението са за допуснато нарушение на принципа за справедливост на обезщетението, което е присъдено за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въпросите са включени в предмета на делото и са обусловили решаващите правни изводи в обжалваното решение, но същите не са разрешени в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора и намерила израз в редица произнасяния на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието "справедливост" са свързани с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат, както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства по искове за ангажиране отговорността на държавата за обезщетение на вреди от незаконно обвинение са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца; тежестта на повдигнатото обвинение и броя и характера на престъпленията; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то се е развило в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху личността и живота му – семейство, приятели, професионална реализация, обществен отзвук, обществено положение, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр., както и стандартът на живот в страната към момента на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от изброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца. Въззивният съд е взел предвид правно релевантните обстоятелства, приети за установени по делото и е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съгласие с константната съдебна практика. Отчел в тази връзка, че по отношение на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление против половата неприкосновеност – блудство /умишлено и тежко по смисъла на закона/; при условията на продължавано престъпление; за посегателства извършени спрямо собствената му малолетна дъщеря; че към престъпленията против половата неприкосновеност, по които жертви са деца обществеността принципно проявява силна нетърпимост, възмущение и осъдителност към извършителите им, а тези обществени настроения са с още по-голям интензитет от обичайния, когато жертвата на такова престъпление е собствено дете и когато престъплението е извършено в малко населено място, където хората се познават, какъвто е разглежданият случай; че наказателното производство срещу ищеца е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от него; общата продължителност на производството /1 година и 5 месеца/ и високата правна и фактическа сложност на делото; вида и интензитета на взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение /задържане под стража за 10 дни, впоследствие и гаранция в размер на 3000 лв./; обстоятелството, че спрямо и двете деца на ищеца са били предприети незабавни мерки за закрила от ДСП – Царево и били настанени извън дома; чистото съдебно минало на ищеца, а до привличането му като обвиняем се е ползвал с добро име в града; засегнат бил поминъкът му в малък търговски обект; разстроен бил изцяло животът, който е водил преди. Установените правно релевантни факти съпоставил с доказаните по делото неимуществени вреди понесени от ищеца в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение – засегнати най-висши човешки и бащини ценности – чест, достойнство, срам, унижение, отчаяние, неудобство, понесени стрес, страх от осъждане, психическо напрежение; оказал се в тежка социална изолация в [населено място]; през цялото време усещал негативното обществено отношение към него, хората го избягвали, приятелите го изоставили, а клиентите спрели да пазаруват в обекта му. При тази съпоставка изходил от събраните по делото гласни доказателства посредством разпит на четирима свидетели /без роднинска връзка с ищеца/ и приетите по делото писмени доказателства, установяващи предприетите мерки за закрила спрямо ненавършилите пълнолетие деца и предприетото от него оспорване. Въз основа на подробен анализ на конкретно установените обективни обстоятелства, отражението им върху отделни сфери от живота на ищеца и значението на всяко за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди формирал решаващ правен извод, че с оглед установеното по делото ищецът е търпял значително по-големи от обичайните болки и страдания и съобразно конкретно доказания по делото вид, обхват и интензитет на същите, като справедлив определил размер на обезщетението от 29 000 лева. При тези мотиви в решението, въззивният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички релевантни обстоятелства, които обосновават по-голям размер на полагащото се обезщетение на база всестранна преценка на доказателствата по делото. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и доказаните действителни вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца. Ето защо решението на Апелативен съд – Бургас не е в разрез с разрешението, дадено в задължителната съдебна практика, а в съгласие с него. В този смисъл въведените от касатора правни въпроси не изпълняват изискванията към допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Доводите за необоснованост на крайното въззивно решение са извън предмета на настоящото производството. В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателите основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение