Определение № 560 от 19.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 622/2012 г.

Образувано е по касационна жалба на Ваня Василева П., Ю. Б. В. и Б. Г. Е., и тримата от [населено място] срещу въззивно решение № 428 от 19.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 2104/2011г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 15 от 15.03.2011 г. по гр.д.№ 71/2010 г. от Пернишкия окръжен съд. С последното е признато за установено съществуването на вземане за сумата от 45 695.26 лв., за която по заявление на ищеца [фирма], [населено място] на основание чл.417, т.9 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 2707 от 06.10.2009 г. по гр.д.№ 2980/2009г. на Пернишкия районен съд за солидарното осъждане на касаторите – ответници, като менителнично задължени лица по запис на заповед от 11.04.2008 г., издадена за същата сума от първия ответник и авалирана от втория и третия. Касаторите поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е редовен от външна страна и съдържа изискуемите реквизити по чл.535 ТЗ. Прието е, че менителнично задължените лица не са доказали наличието на каузално правоотношение, което да има връзка с ефекта и че задължението по това правоотношение е погасено, или че не е възникнало поради нищожност на договора. Според съда тежестта на доказване е възложена на длъжника – ответник, а не кредиторът -ищец да е принуден да доказва вземането си, тъй като в противен случай той ще следва да заведе друг вид иск, а не по чл.422 ГПК. Прието е, че връзка между ефекта и каузалната сделка не е доказана, поради което записът на заповед удостоверявал валидно менителнично правоотношение. Касаторите въвеждат основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1./ Как следва да се разпредели доказателствената тежест при възражение на длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден ЗЗ; 2./ Дължи ли ищецът по иск по чл.422 ГПК доказателствената тежест, която носи ответникът по иск по чл.254 ГПКи 3./ Длъжен ли е съдът да изследва каузалната връзка или е достатъчно да провери редовността на ценната книга. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките да допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Първите два от формулираните в изложението въпроси имат определящо значение за изхода на делото и отговарят на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и изискуемата от закона допълнителна предпоставка, но не сочената от касаторите, а тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради наличие на противоречива практика по първия от тях, с Разпореждане от 13.06.2013 г. на Зам.председателя на ВКС е допълнен предмета на т.д.№ 4/ 2013 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегия, образувано с Разпореждане на Председателя на ВКС на основание чл. 292 ГПК, като е включен и сега поставеният въпрос, което налага спиране на настоящето производство. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение