Определение № 259 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна, чрез адв. Г. против решение № 260343 от 13.08.2020 г. по гр. д. № 1377/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Ответникът М. А. П. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1238/09.03.2020 г. по гр. д. № 18967/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от М. А. П. против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище гр. Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 5560. 85 лв., представляваща стойността на начислена въз онова на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес] за която е издадена фактура № [ЕГН]/01.11.2019 г. и са присъдени разно ски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1105389/23.01.2019 г. на дружеството – доставчик на ел. енергия за извършена на същата дата проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищцата на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Установил е, че при извършените замервания са отчетени показания в невизуализирания регистър (регистър 1.8.3.) за потребена от абоната ел. енергия. Електромерът е демонтиран и изпратен за техническо обследване, а на място е поставен нов. Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване, № 2541/24.10.2019 г. на Български институт по метрология при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия през тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, за което клиентът е надлежно уведомен, електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че предвид констатациите по двата протокола е прието наличие на неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство (външна намеса в тарифната схема) и натрупано количество ел. енергия в регистър 1.8.3, която е преминала през електромера, но не е визуализирана на дисплея му по заводска настройка. Посочено е от експертизата, че се касае за количество електрическа енергия, която е реално доставена, но не е била заплатена от потребителя.

При горните факти втората инстанция е разгледала нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел. енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение при действащите към този момент разпоредби на Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В тази връзка е прието, че правна регламентация на въпросните отношения се съдържа в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по т.3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. – обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които обаче към датата на процесната проверка (23.01.2019 г.) са отменени изцяло – съответно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г., а чл. 48 - 51 вкл. с решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г. В обжалваното решение е направено съждение, че към момента на проверката на средството за търговско измерване (СТИ) липсват действащи ПИКЕЕ и съответно не съществува приложим материален закон за извършването ѝ. Изтъкнато е, че отсъствието на нормативна уредба не може да се преодолее с разпоредби от други източници на правото, които се приложат по аналогия. Като последица от това е отречено субективното право на доставчика на електроенергията да начисли исковата сума въз основа на констатациите от проверката, установила наличие на допълнително количество електроенергия в рамките на минал отчетен период при неправилно изчисляване на потребените от клиента количества от нея. Развити са доводи, че влезлите в сила на 30.04.2019 г. нови ПИКЕЕ не са приложими по спорното правоотношение, тъй като не са били действащи към датата на проверката на СТИ – 23.01.2019 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“;

2. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ и

3. „Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), както и при сега действащите ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ?“.

По първия въпрос се сочи отклонение с практиката на ВКС, изразена в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т. о., а по втория – с решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о. По третото питане страната твърди противоречие с разрешението, дадено с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III г. о. на ВКС.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатия процесуален въпрос. Той осъществява общо основание за селекция на касационната жалба, тъй като е обусловил процесуалните действия на въззивния съд по разглеждане на материалноправния спор, предмет на делото. Значимостта на питането за изхода по делото е с оглед непроизнасянето на въззивния съд по доводите на въззивника, че дори чл. 50 ПИКЕЕ да е неприложим, исковата сума се явява дължима на общо основание (чл. 183 ЗЗД) и преизчисляването от оператора на съответната мрежа на сметките за потребена ел. енергия за минал период е законосъобразно, доколкото се касае за действително доставена на купувача електрическа енергия, която погрешно е отчетена и заплатена в по - малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. По въпроса е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид поддържаното от жалбоподателя отклонение с практиката на ВКС, която сочи и прилага. Проверката за съответствие на разрешението в обжалваното решение с тази практика изисква и налага допускане на касационен контрол. Едва след отговора на този въпрос ще може се съобрази и дали при установена външна (софтуерна) интервенция върху средството за техническо измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи плащане на реално потребената енергия за минал период по реда на чл. 183 ЗЗД, както и дали има право доставчикът на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т. 6, от ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), както и при сега действащите ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.) при условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване, каквито са вторият и третият от поставените въпроси.

В обобщение, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието му с посочената по - горе от касатора практика на ВКС по питането с процесуалноправен характер.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.