Определение № 48 от 07.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2748/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 1348 от 19.12.2024г по в.гр.дело № 1371/2024г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение по гр.д.663/2023г на Софийски градски съд ,като иска на М. В. А. за обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен от Софийски апелативен съд за разликата над присъдените на първа инстанция 5 000 лева ,до размера на сумата 15 000лв. ведно със законната лихва върху разликата от 10 000 лева ,считано от 22.04.2021г до окончателно изплащане.За разликата до пълния претендиран размер Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд,понастоящем влязло в сила в тази част като необжалвано от ищеца. Постъпила е частна жалба от пълномощника на ищеца адв.Х. Х. от САК срещу определение № 956 от 07.04.2025г по в.гр.дело № 1371/2024г. на Софийски апелативен съд,с което по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение искане на адвоката, представлявал ищеца безплатно съгласно чл.38 ЗА,да се завиши определеното с въззивното решение адвокатско възнаграждение. Образуваното ч.гр.д №2747/2025г по описа на ВКС е присъединено към настоящето производство. Ищецът М. В. А. е претърпял вреди от незаконно обвинение в извършване на тежко наказуемо престъпление от общ характер за деяние по чл. 152,ал.3, т.1, вр. ал. 1, т. 2, пр.1, вр. чл. 20, вр. ал.1 НК, за което с присъда от 6.11.2019г, постановена по НОХД № 10721/2018г по описа на СРС е бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение и с решение № 260258/21.04.2021г по ВНОХД №131/2021г по описа на СГС оправдателната присъда е била потвърдена. Изяснено е, че на 1.06.2008г ищецът е бил привлечен като обвиняем, като на 12.12.2008г,в досъдебна фаза, производството е било спряно с постановление на СРП и на 19.10.2016г Обвинителен акт за престъпление по чл. 152,ал.3, т.1, вр. ал. 1, т. 2, пр.1, вр. чл. 20, вр. ал.1 НК е внесен в съда на 18.09.2017г. Като е съобразил,че в исковата молба са наведени и обстоятелства по чл. 2б ЗОДОВ и същевременно наказателното производство е продължило приблизително 13 години,което надвишава значително възприетите за разумни процесуални срокове и е нарушено защитено право на ищеца, въззивният съд е завишил присъденото на първа инстанция обезщетение.Ищецът е бил на 24 години при повдигане на обвинението,с чисто съдебно минало.Не му е била наложена мярка за неотклонение. През целия период ищецът е изпитвал стрес и тревога във връзка с наказателното преследване.Не са приети за установени твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца, но претърпените притеснения и стрес са приети за доказани в конкретна степен с ангажираните гласни доказателства. Съгласно критерия в чл.52 от ЗЗД Софийски апелативен съд е достигнал до извод, че сумата от 15 000 лева е най-адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди предвид горните обстоятелства и при обществено икономическите условия в страната. Като касационен жалбоподател Прокуратурата на РБ счита завишаването на обезщетението от Софийски апелативен съд за незаконосъобразно. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД. Формулиран е въпрос как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. Поддържа се ,че решението е в противоречие с т.ІІ от ППВС №4/1968г.Изтъква се противоречие и с указанията по т.3 и т.11 от ТР№3/2004г на ОСГК, основание по чл. 280 ал.1 т.1,предл първо ГПК. Противоречието се изтъква и с практика на ВКС по прилагането на чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ в реш. по гр.д 9/2021г и реш. по гр.д №1704/2011г на ІV г.о, |ВКС, реш. по гр.д № 5302/2013г, ІІІ г.о на ВКС Постъпил е отговор от ищеца М. В. А. чрез адв. Д. Д. от САК, преупълномощена от адв.Х. Х. от САК .Оспорва се наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Иска се присъждане на адвокатско възнагрлаждение по чл. 38, ал.2 ЗА. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По въпрос за прилагане на критерия в чл. 52 ЗЗД в процесуалноправен и материалноправен аспект са дадени принципни указания в т.ІІ от ППВС №4/1968г, както и при отговор на същите въпроси в постановени по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС - решение № 532 от 2010 гр.д № 1650/2009 ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о,реш. от 06.04.2011г по гр д.№951/2010 ІІІ г.о ,реш. № 149 от 2011, гр.д.№574/10г ІІІ г.о., реш.№344/2014г по гр.д №2378/2014 ІV г.о., реш. № 219 от 04.06.2012г ІV г.о, реш.№150 от 2013 по гр.д № 1367/2012г ІІІ г.о и реш. № 132 от 29.04.2011г на ІІІ г.о на ВКС, реш №267/2014г по гр.д №820/2012г ІV г.о, реш. №292/2014г по гр.д №3435/2014г на ІІІ г.о. на ВКС и др. Част от тази установена практика съставляват и решенията, приложени към изложението.Обжалваното въззивно решение не противоречи на устоновената практика на ВКС по поставените въпроси. Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Затова в мотивите си съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на обезщетението.Тази преценка е обективирана в обжалвания акт.Софийски апелативен съд е посочил кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер в съответствие с установената практика на ВКС. Това са тежестта на повдигнатото обвинение,неговата продължителност,отражението на наказателното преследване върху психиката, начина на живот и всички значими за личността аспекти в конкретния случай. Касаторът не обосновава основание по специалния критерии на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. Преценена е вредата от конкретното обвинение,обсъдени са обстоятелствата и са изложени мотиви по кръга въпроси, свързани с прилагане критeрия на чл. 52 ЗЗД. Наказателното преследване срещу ищеца е продължило извън разумния срок. Въззивният съд е съобразил разясненията в т.1 от ТР №1/27.01.2023г на ОСГК на ВКС,че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права, които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление.Въззивният съд е определил глобално обезщетение за нарушението на всички тези права и преценката по същество е намерила място в мотивите на обжалваното решение,обективирана като решаваща дейност по изискуемия начин.. В установената практика по реда на чл.290 ГПК понастощем се подчертава, че аналогичните случаи следва да се обезщетяват равностойно, което изискване следва и от съдържанието на обеществения критерии за справедливост. В приложените към изложението на ищеца три решения от практиката на ВКС не е налице сходство,което да обоснове възприемане на по-ниска степен на увреждане при ищеца, съответно занижаване на обезщетението по установения в практиката на ВКС критерии. Разгледана по същество на основание чл. 274, ал.2 във вр. чл. 248,ал.2 ГПК,частната жалба срещу определение № 956 от 07.04.2025г.по в.гр.дело № 1371/2024г. на Софийски апелативен съд е основателна в оплакването за неправилно занижен размер на възнаграждението, определено от съда за безплатно осъществена защита и представителство пред въззивната инстанция на ищеца и въззивен жалбоподател от адв. Х. Х.. Макар фактическа и правна сложност на делото действително да не е налице, при определяне на дължимото за адвоката възнаграждение следва да се отчита осъщественото процесуално представителство с явяване на адвоката в съдебно заседание пред въззивния съд, защитата по основателните оплаквания на ищеца като въззивен жалбоподател - в случая обосновали завишаване размера на присъденото обезщетение,както и осъществената от адвоката защита по жалбата на насрещната страна. Съгласно чл. чл. 38,ал.2 ЗА, според която норма възнаграждение е винаги дължимо за положения от адвоката труд и предвид чл.36, ал.2 ЗА ,при изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо, съчетано се прилагат принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие ,възмездният характер на тази защита, със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение. Прилагат се и правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес - принцип на съразмерност /чл. 78 ГПК/. Съчетаното прилагане на изтъкнатите принципи налага съображението,че определянето на възнаграждението от съда по чл.38 ЗА и неговото присъждане не е самоцелно, то е функционално свързано с отговорността на разноски. Особеност е осъждането на задължената за разноски страна да заплати възнаграждение пряко на правоимащия адвокат, което предполага съдът първо да определи възнаграждението, което може да е за всички инстанции, или за една от инстанциите в които делото е разгледано, както в случая. Определеното от състава на Софийски апелативен съд адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 300 лева накърнява изтъкнатите принципи, тъй като е неоправдано занижено. За да бъде отчетена разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати – за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд при съобразяване на фактическата, правната сложност на делото и действително извършената работа, в настоящия случай следва допълнително на адв.Х. Х. да се присъдят още 500 лева/255,65 евро / като възнаграждение за безплатно осъществена от него защита на ищеца по в гр.д № в.гр.дело № 1371/2024г. на Софийски апелативен съд. До този размер следва да се завиши определененото с въззивното решение адвокатско възнаграждение. За съда не са обвързващи диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №1/2004г, вкл. за съда не е обвързващ и размера на поисканото възнаграждение, което адвокатът сам е посочил в приложен списък. На основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи и присъди възнаграждение за адв.Д. Д. от САК, представлявала ищеца при депозиране на отговор по касационната жалба на насрещната страна. Предвид вече изложеното по критериите за определяне на възнаграждението,настоящият състав на ВКС определя същото в размер на 500 лева, левова равностойност на подлежащите на присъждане 255,65 евро. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.